Даниел Суарес
Прилив (35)

Глава 35
Спасяване

Джон Грейди и Алекса приведени напуснаха хеликоптера СН-53Е. Още десетина машини се приземяваха или се издигаха над пустото островче. В далечината се виждаха универсални десантни кораби и ракетни кръстосвачи, а отвъд тях личеше силуетът на самолетоносач.

Стотици пехотинци и рейнджъри стояха наоколо и се движеха сред тревите. Остролика жена на около шестдесет с джинси, пуловер и ботуши им помаха, застанала сред неколцина войници.

Грейди побутна Алекса и двамата се отправиха към жената. Сега той бе сигурен, че разпознава мястото. Това беше островът, на който той бе останал затворен за половин година. Той се загледа в каменната колиба на върха на скалата. Тя гъмжеше от войници, които я обезкостяваха, за да открият скритото оборудване.

Възрастната жена пристъпи да ги посрещне.

— Господин Грейди, госпожице Аденин, аз съм Кей Монахън, директор на Националното разузнаване на Съединените щати. За мен е чест да се срещна с вас.

Алекса се здрависа с нея; Грейди стори същото, но разсеяно. Той гледаше към отвора в един от хълмовете. Веднага личеше, че проходът е дело на човешка ръка. Той се спускаше в мрака като огромна рампа.

— Открихте ли затвора, директоре? А приятелите ми?

Тя посочи към приближаващите се светлини.

— Затова ви доведохме тук. Реших, че ще искате да присъствате.

Грейди и Алекса пристъпиха напред, сред десетки цивилни служители и униформени войници. Най-сетне ученият застана сред предната редица. От мрака изникваха нови светлини. Много скоро войници започнаха да излизат и да изключват фенерите си.

Грейди се взираше в тях. Първото нещо, което той забеляза, бяха младите клонинги — около петдесетина. Ръцете им бяха стегнати с пластмасови белезници; те разговаряха оживено — очевидно щастливи, че са напуснали затвора си.

Ученият пристъпи още по-напред, следван от Алекса. Затворниците отминаха, приближаваше друга група.

И в следващия момент Грейди стоеше пред възрастен индиец, когото познаваше. Десетки мъже и жени крачеха след затворника: униформата, носена от тези хора, също му беше позната. Непретенциозната униформа, която същият този индиец му бе показал как да отпечата.

Затворниците спряха и се загледаха за момент. Придружаващите ги войници любопитно разглеждаха Грейди и Алекса — повечето от тях се взираха в нея.

Грейди пристъпи към индиеца, който вече се усмихваше широко.

— Момчето ми, колко се радвам, че най-сетне имам възможност да ти стисна ръката.

— Арчи. — Джон Грейди пристъпи до него, сграбчи десницата му за момент и го прегърна.

Останалите също се струпаха около Грейди. Много от лицата бяха насълзени.

Затворниците се оглеждаха невярващо. Много от тях повдигаха ръце, за да предпазят очите си от слънцето.