Даниел Суарес
Прилив (3)

Глава 3
Постмортем

Джон Грейди осъзна, че седи насред модерно преддверие, отвъд което личаха постройките на непознат град. Откриващата се от прозореца гледка бе внушителна. Небостъргачи, издигащи се сред крайбрежна равнина. Денят бе прекрасен.

Какво, по дяволите?

Грейди се обърна и видя, че е седнал сред редица празни модернистични столове в нещо като чакалня. Носеше единствения си костюм, мокасини и късметлийската си вратовръзка — онази с хелиевите атоми. Улови отражението си в огледална стена. Това беше същият костюм, с който преди три години се бе явил на интервюто за спонсорството — с други думи: последния път, в който бе носил костюм. Либи му беше помогнала да го избере. За да изглежда нормално. Косата му също бе подстригана. Освен това бе гладко избръснат.

Грейди провери съдържанието на джобовете си. В един от тях откри бележка, изписана с красивия почерк на Лиди. „Късмет! ☺“, пожелаваше бележката.

Какво, по дяволите?

Красив млад мъж, седнал зад вградено рецепционистко бюро, му кимна.

— Господин Хедрик ви очаква, господин Грейди.

Грейди колебливо се обърна към него. Социалните норми изискваха той да се надигне веднага. Но наместо това той повдигна показалец.

— Изчакайте за момент.

— Желаете ли вода или кафе?

Грейди бавно си пое дъх, за да се успокои.

— Не, благодаря ви. Аз…

Той трескаво обмисляше възможните научни обяснения. Появата му тук бе необяснима. Само преди мигове той бе вързан край готвеща се да избухне бомба. Дали това не беше халюцинация, лебедовата песен на невроните в мозъка му? Все пак времето беше нещо относително. Мигът на биологичната му смърт можеше да му се стори разтеглен в минути.

Ученият се огледа. Всичко изглеждаше напълно реално и убедително.

— Добре ли сте, господин Грейди?

Самият той не можеше да каже със сигурност.

— Струва ми се, че е напълно възможно да умирам.

— Простете?

Грейди отново си пое дъх.

— С кого трябва да се срещна?

— С господин Хедрик, сър. Сега ще ви пусна.

Помощникът натисна някакъв клавиш; едни от двойните врати се отвориха. Зад тях изникна огромен и пищен кабинет.

— Заповядайте. — Младият мъж се усмихна. — Ще поръчам да ви донесат вода.

Грейди кимна, благодари и се изправи. С пореден дълбок дъх се отправи към вратата, за да прекрачи прага на най-разкошния кабинет, който някога бе съзирал. Панорамните прозорци откриваха смайваща гледка, сред която ясно личеше Сиърс Тауър — или Уилис Тауър, или както я наричаха днес. Чикаго. Той се намираше в Чикаго. Спомни си, че се бе срещнал със спонсорския комитет именно в Чикаго. Но не в това място.

Кабинетът лесно можеше да послужи за малък хангар. Той имаше няколко изхода, понастоящем затворени. Деветметрови тавани и модерни дървени стени — една от които имаше голяма кръгла емблема, изобразяваща човешка глава, в която на мястото на мозъка разцъфваше дърво. В горната част стояха буквите Б, К и Т, а долната й част бе обгърната от латинска фраза: SCIENTIA POTENTIA EST.

Знанието е сила.

Под емблемата стоеше красив европеец със скъп костюм. Пред него се издигаше модерно бюро, отрупано с екзотични сувенири: сложни викториански часовници, механични приспособления, детайлни скулптури и декоративни ДНК нишки. Огромни полупрозрачни монитори бяха разположени над и зад него. Те показваха различни изображения и дигитални карти на света. Дисплеите изглеждаха невъзможно тънки, а изображенията им — съвсем реални.

Мъжът направи знак на посетителя си да се приближи.

— Господин Грейди, радвам се, че най-сетне получавам възможността да се срещна с вас. Толкова много съм чел за живота и работата ви, че имам чувството, че ви познавам лично. Заповядайте, седнете. Ще желаете ли нещо?

Грейди все още стоеше край прага.

— Просто се опитвам да разбера какво става.

Мъжът кимна:

— Известно ми е, че това може да бъде объркващо.

— Бихте ли ми напомнили кой сте вие и защо точно съм тук?

— Казвам се Греъм Хедрик и съм директор на Федералното бюро за контрол над технологиите. Позволете ми да ви поздравя, Джон… Нали мога да се обръщам към вас така?

Грейди кимна разсеяно.

— Разбира се, ня… Почакайте. Федералното бюро…?

— Федералното бюро за контрол над технологиите. Ние следяхме работата ви с голям интерес. Антигравитация. Това се казва забележително постижение. Дори необикновено. Нищо чудно това да се окаже най-важното откритие на нашата епоха. Имате пълните основания да се гордеете.

Мъжки глас прозвуча от дясната му страна и го сепна:

— Водата ви, господин Грейди.

Грейди се обърна и видя хуманоиден робот да стои край него: изящно създание с меки, гумирани пръсти, обвито в бяла пластмаса. Лицето му се състоеше единствено от красиви турмалинови очи, които сияеха меко и се взираха в него.

Ученият сведе поглед към чашата в ръката му и механично я взе.

Хедрик го наблюдаваше внимателно.

— Най-добре седнете, Джон. Не изглеждате добре.

Грейди кимна и се отправи към един от столовете пред огромното бюро.

Роботът пристъпи встрани с котешка ловкост.

— Бъдете внимателен, сър.

— Благодаря. — Щом се настани в креслото, Грейди започна да изпразва чашата на големи глътки. Подир това се огледа нервно.

Хедрик успокояващо повдигна ръка.

— Разбирам, че преживяването може да е шокиращо. Бихме могли да ви дадем успокоително, но е важно да бъдете с бистро съзнание за този разговор.

Грейди допи водата си.

— Къде съм? И какво, по дяволите, става?

— Току-що сте преживели травмиращо преживяване. Не е приятно, но раждането също не е приятно. И все пак и двата процеса са предпоставка към постигането на нещо велико. Освен това то вече е приключило. Вече сте тук, с нас.

Грейди погледна към часовника си. Онзи, който бе изгубил преди години. Циферблатът сияеше по познатия начин. И показваше, че от случилото се в лабораторията са изминали не повече от няколко минути.

— Това е старият ми часовник… Какво…

— Времето не е важно, Джон.

— Това е Чикаго. Две хиляди мили от лабораторията ми. А вън е ден.

Хедрик кимна разбиращо.

— И това ви тревожи? — Той махна с ръка; в отговор на този му жест във въздуха изникна холограмата на контролен панел. В отговор на няколко докосвания пейзажът, показван от прозорците, се измени: смущаващо пълна проекция на нощен Ню Йорк с изглед към Емпайър Стейт Билдинг. Светлините на помещението веднага се запалиха, за да допълнят илюзията. — Така по-добре ли е?

Грейди неразбиращо се вглеждаше към прозореца. Гледката изглеждаше напълно истинска.

— Какво е това място?

— Казах ви, Джон. Това е Бюрото за контрол над технологиите. БКТ. Ние сме федерална агенция, на която се пада да следи обещаващите технологични развития, на държавно и световно равнище; да преценява тяхното социално, политическо и икономическо влияние, за да поддържа социалния ред.

— Да поддържа социалния ред.

— Ние регулираме нововъведенията. В действителност човечеството е далеч по-напреднало в технологично отношение, отколкото можете да си представите. Само човешката същина остава в Тъмните векове. Нашата организация си е поставила за цел да удържа най-лошите импулси на човечеството.

Грейди се обърна назад и видя, че вратите на кабинета са се затворили. Роботът, покорно останал да изчаква, му кимна.

Хедрик излезе иззад бюрото си и продължи:

— Човечеството стъпи на Луната през 60-те, Джон. Преди половин век. Атомна енергия. Транзистори. Лазери. Всичко това е съществувало още тогава. Наистина ли мислите, че фейсбук е върхът на нашата ера? В известен смисъл постигнатото от предишното поколение е по-внушително от това, което правим ние. Принадлежащите към него са проектирали ракетите „Сатурн V“ с помощта на логаритмични линийки. Цяло чудо е, че са успели да го постигнат. Имало е толкова вероятности за грешки. Те са били великите. Ние просто сме стъпили върху раменете им.

Грейди отново се обърна към него:

— Какво общо има всичко това с мен? Защо съм тук?

— Заради манипулирането на гравитацията. Трудно е да си представи човек, че сте успели да го постигнете, и то с толкова малко ресурси. Но замисляли ли сте се до какво ще доведе откритието ви?

Ученият мълчаливо се взираше в него.

— Последвайте ме.

Двойните врати от лявата им страна се разтвориха, откривайки покрит с килим коридор.

— Къде отиваме?

Хедрик се усмихна топло.

— Всичко е наред, Джон. Всички тук говорят за вас. Всички ние сме много развълнувани. Искам да ви покажа нещо.

— Какво?

— Истинският ход на историята. Искам да ви покажа какво в действителност е постигнала човешката изобретателност.

С един последен поглед към послушния робот, който отново му кимна, Грейди се изправи на крака и излезе от кабинета. Хедрик отпусна ръка върху рамото му.

— Трябва да знаете, че аз също съм се намирал във вашата позиция. Преди двадесет и осем години. Зная, че не е лесно, но вие сте учен, Джон. Щом търсите истината, очакват ви чудеса…

Той поведе Грейди по протежението на дълга галерия с пиедестали — очевидно това беше някакъв музей. Най-близката поставка приютяваше крепка конструкция от керамика и стъкло, от която се изливаше ярка бяла светлина. Устройството бе с големината на пералня. Прожектирани във въздуха над него букви обявяваха:

Първият самоподдържащ се термоядрен реактор; 6 май 1985 г.

Хедрик, Греъм Е.

Грейди повдигна ръка, за да заслони очите си.

— Вие се шегувате…

— Никога не се шегувам.

— Термоядрена енергия. Постигнали сте термоядрен синтез.

Хедрик кимна.

— Самоподдържащ се синтез?

— Вече ви казах, че съм се намирал във вашата позиция.

Грейди местеше поглед между реактора и създателя му. Смаян поглед.

— В цивилния си живот бях плазмен физик. Тороидните термоядрени устройства с магнитно ограничение бяха моята специалност.

Грейди се затрудняваше да намери думи. Хедрик кимна към реактора.

— Това е по-късен модел. Първият прототип беше огромен и произвеждаше само сто мегавата. Дори този експонат е примитивен в сравнение с реакторите, които използваме в момента.

— Но защо хиляда деветстотин осемдесет и пета?

— Определени открития служат като катализатори на едни други и създават цикъл от позитивна обмяна. Така настъпва момент, в който съответната технология става неизбежна. Именно преходът е важен. Добри примери са термоядреният синтез и квантовото изчисление. Проектирането на по-добри реактори стана възможно благодарение на симулациите на нелинейно сдвоени феномени в сърцевинната плазма, крайната плазма и стенните региони на прототипните реактори. А огромните количества енергия позволиха създаването на по-мощни компютри. По-мощните компютри позволяват проектирането на още по-ефективни термоядрени реактори. Това е симбиотично взаимоотношение. Влиянието върху гравитацията също ще бъде ключова симбиотична технология.

Хедрик поведе Грейди към следващия експонат.

— Исках да ви покажа тази галерия, защото тук са изложени откритията, които един ден ще променят човешката цивилизация.

— И въпреки това вие ги държите в тайна? Включително собствената си разработка?

— Ние предпочитаме да гледаме на това като на съхраняване, а не укриване. Ние подготвяме света за масивните промени, които тези открития ще донесат. Неочакваният прилив нововъведения би могъл да разтърси социалния ред, а той не е нещо, към което човек може да си позволи да подхожда с пренебрежение, Джон.

Хедрик го поведе към следващия експонат. Това откритие бе представено чрез холоанимация на живи клетки, които се размножаваха в лабораторна паничка. Табелката гласеше:

Лек срещу злокачествена неоплазма: ноември 1998 г.

Роу, Рошел, доктор по медицина, и др.

— Рак? Излекували сте рака?

— Доктор Роу го стори. Лекът покрива повечето му форми. Един скрит джоб върху повърхността на петдесет и трети протеин се оказа ключов — кимна Хедрик и понечи да продължи.

— И с какво основание прикривате лекарство срещу рак? Не осъзнавате ли, че това би спасило милиони животи? Десетки милиони животи?

— Човешкото население продължава да нараства, дори и при наличието на болести като рака.

— С какво право укривате този лек от хората?

Хедрик търпеливо обясни:

— Джон, Бюрото съществува преди мен. То е било основано в годините преди полетите до Луната — когато скоростта на технологичния напредък е заплашвала да преобърне нашите обществени и политически институции. БКТ е дъщерна организация на отдела за наука и технологии към ЦРУ. Целта му е да наблюдава проучванията, да ги класифицира и да регулира бъдещото им разкриване пред обществеността. Не можем да се похвалим с пълна успеваемост — Стив Джобс ни затрудни — но въпреки това сме успели да уловим повечето от големите смутители, преди те да са предизвикали неконтролирани промени. — Той посочи към редиците експонати. — Както сам можеш да се убедиш.

Грейди не можа да сдържи отвратения си смях.

— И кой казва, че технологията заплашва да преобърне нашите обществени и политически институции? Точно космическата програма въодушеви моето поколение да се заеме с наука.

Хедрик кимна.

— Да, но как човечеството би се справило с лекове за повечето зарази? С неограничена чиста енергия? С изкуствен интелект, надвишаващ човешкия? Всичко това би довело до необратими промени в обществото. Промени, които наблюдаваме дори и сега, противно на всичките ни усилия.

— Не мога да повярвам, че вие смятате позицията си за етична.

— Отричането от собственото ми откритие бе едно от най-трудните неща, които съм правил през живота си. Но направих тази жертва в името на общото благо.

Грейди стисна юмруци.

— Но вие нямате право да решавате напредъка на науката.

— Започвате да звучите като един наш общ познат.

Грейди си припомни лицето на побъркания лудит, чиито следовници неотдавна го бяха привързали към бомба.

Хедрик видя осъзнаването в очите му.

— Именно, Ричард Луис Котън: публичното лице на антитехнологичното движение. Често се случва неговите Вършачи да нападнат нечия лаборатория. Това е само начин на контрол, Джон. Движението на Котън е илюзия, целяща да пренасочва. В крайна сметка вие сте жив.

Грейди се отдръпна на крачка от него.

— Котън работи за вас?

Хедрик въздъхна.

— Не за мен, а за Бюрото. Зная, че е смущаващо, но всички са добре.

— Нищо подобно. Къде е доктор Алкот? Къде са Радж и Майк? Искам да зная къде са. Искам да се срещна с тях. Веднага.

— Това не е възможно, Джон. Те вече се споразумяха с Бюрото. Докато не се присъединиш към нас, не би могъл да се срещнеш с тях.

— Да се присъединя към вас? Какво би ме накарало да поискам да го сторя? Вие отвличате учени. Крадете съдбоносни научни открития. Нямам никакво намерение да ставам част от това.

— Ние правим само онова, което нуждата налага. И се намесваме само когато бъде постигнато някое откритие с огромен смущаващ потенциал и рисковете са големи.

— Какви са тези рискове?

— Някои технологии са прекалено опасни, за да им бъде позволено да се разпространяват сами. Открития като термоядрената енергия и антигравитацията биха разгромили настоящите обществени системи. Биха променили всяко общество, до което се докоснат. — Хедрик посочи към оставащите експонати. — Ще продължим ли?

— Правилно ли предполагам, че ще добавите и модифицирането на гравитация към малката си изложба?

— Трябва да се чувствате поласкан. Много малко са откритията, които изискват пълна карантина. Вашето е едно от тях. Нашите компютърни модели показват, че контролът над гравитацията е едно от онези ключови открития, които, съчетани с вече съществуващите — като термоядрен синтез например — са способни да изстрелят човечеството към следващо технологично равнище. В настоящия случай то би ни поставило сред цивилизациите от първи тип: това са общества, способни да местят цели планети. Или да създават свръхсветлинни двигатели. Или да впрягат цялото енергийно излъчване на звездата си.

— Това не е ли малко пресилено?

— Скромността ви е похвална, но вашето откритие се нарежда сред работата на най-големите умове в историята. Помислете. Идеята за фиктивна сила — Вторият закон на Нютон. Наблюдател в затворена кутия не би могъл да открие разликата между ускорение и силата на гравитацията. Дори Айнщайн е приписвал привидното ускоряване на гравитацията на извивките на времепространството. Инерциалната маса и гравитационната маса не просто са равни, те са една и съща сила. В съчетание с познанието ни за допълнителни измерения, ние бихме могли да използваме откритието ви, за да опровергаем с точност принципа на еквивалентност. И това е само една от многобройните възможности. Вие сте постигнали безпрецедентно откритие.

— Допълнителни измерения?

Хедрик подмина въпроса и наместо това отново протегна ръка по протежение на коридора.

— Мястото на вашето гравитационно огледало е тук. А вие трябва да се чувствате горд.

— Това не е чест. Сега бих искал да си вървя, ако обичате.

— Ние много се възхищаваме на работата ви, Джон. Бихме искали да сторите онова, което другите учени пред вас са сторили. Онези, чийто труд е изложен тук. — Той посочи към експонатите. — Присъединете се към нас. Станете част от нашето семейство. За да продължите проучванията си, и то сред технология, каквато само можете да си представяте. Ние бихме могли да отворим толкова врати пред вас. Да ви покажем чудесата на науката.

Грейди все още се опитваше да осмисли всичко. Той тръсна глава и закрачи сам по протежение на галерията. Следващият експонат също представляваше холограма: анимацията изобразяваше клетки, които се деляха и изменяха. До тях стояха два образа: млад човек и приличащ на него възрастен.

ДНК последователност за безсмъртие. Юни 1986 г.;

Ли, Чао Парк

— Господи… — промълви Грейди.

— Безсмъртието е само едно от нещата, които сме постигнали, Джон. — Хедрик кимна към галерията. — Истински изкуствен интелект. Квантови изчисления, удивителни метаматериали и какво ли още не. Вие можете да станете част от това. Заслужили сте си мястото сред нас.

— Сред нас? — Той се обърна. — Искам да говоря с доктор Алкот.

— Вече ви обясних, че това не е възможно. Всеки трябва да реши сам за себе си — не въз основа на нечие чуждо решение.

— Как бих могъл да зная със сигурност, че той е още жив?

— Защо ни е да го нараняваме?

— А защо ви е да отвличате някого? Защо ще укривате лекарството срещу рак? Термоядрения синтез? Искам да се срещна с колегите си.

Хедрик въздъхна.

— Държите се сякаш ние нямаме нищо общо. Нима не осъзнавате, че ние бяхме причината да получите финансирането си? Ние сме причината вашето проучване да успее.

Грейди присви очи.

— Бяха ми осигурени средства от…

— От Националния научен фонд? Нима можете да знаете източника? Или кой ви е открил сред всички тези кандидати? Сред съучениците ви в онлайн курсовете?

— За какво говорите?

— Още в самото начало вашите математически решения привлякоха вниманието на нашите изкуствени интелекти. Вие мислите по различен начин, Джон. Нашите ИИ ви насочваха. Именно те забелязаха необичайния потенциал на изчисленията ви. Не се дръжте сякаш за пръв път се появяваме в живота ви. Ако не бяхме ние, вашите идеи никога не биха намерили проява. Припомнете си на какво отношение сте се натъквали през целия си досегашен живот. В професионално и в лично отношение.

Грейди се взираше насреща му.

— Да, Джон. Ние знаем за необичайния начин, по който вие виждате света. Но ние имахме вяра във вас през цялото време, дори и когато никой друг не го правеше. Вие притежавате уникален дар — необикновен поглед към физическия свят. Точно това търсим ние. Ние бихме искали да се учим от вас. И за разлика от външния свят, ние сме способни да разберем и оценим онова, на което ни учите.

Грейди продължаваше да се взира. Трудно му беше да осмисля всичко случващо се. Познатият му свят вече не съответстваше на реалността.

Окуражаващата ръка отново се озова върху рамото му.

— Способността да влияем на гравитацията ще окаже влияние дори върху най-напредналите ни технологии. Наместо да удържаме термоядрените реакции в магнитно поле, ще можем да провеждаме процеса по напълно идентичен на звездите начин. Да придобием четиристотин и петдесет към едно повече енергия. И това ще бъде само началото.

Над подобни практически думи Грейди можеше да се замисли.

— Не и с гравитационно огледало. Бихте се нуждаели от маса, която милионно надхвърля масата на Земята.

— Но тук ще ни помогнете вие, Джон. Как да създадем гравитация, а не просто да я отразяваме? Това ще бъде следващата стъпка. Вие споменахте на професор Кулкарни, че ускорението може да бъде впрегнато. Пренасочено. Това е обещаващ проект.

— Кулкарни също е работел за вас?

Хедрик подмина този въпрос.

— Двамата с вас знаем, че гравитацията е най-могъщата сила във вселената. Тя може да поглъща цели галактики. Дори самата светлина. Ако можехме да създаваме гравитация — представете си какво би бил способен да създаде човекът.

Двамата отново бяха започнали да крачат. Хедрик насочваше спътника си към друг обширен кабинет. Грейди мълчеше, замислен.

В новото помещение до съвещателна маса той видя да стои млада жена, заедно с възрастен мъж към шестдесетте. Мъжът имаше осанката и маниерите на ветеран — носеше черна униформа с неразбираем чин и знака на БКТ. Грейди се сепна при вида на жената. Тя бе невероятно красива, с къса гарвановочерна коса и сини като лазурит очи. Носеше обикновен дамски костюм с бяла блуза и панталони, но заради красотата й Грейди се затрудняваше да откъсне очи от нея — въпреки нелепото си положение.

Това не убягна от вниманието на Хедрик. Той се усмихна и посочи към жената.

— Никоя демонстрация на технологиите ни не би била завършена без запознанство с Алекса.

Жената наклони глава встрани и се намръщи.

— Винаги ме представяш като някаква циркова атракция.

— Нищо подобно. — Хедрик се обърна към Грейди. — Алекса е един от най-добрите ни водещи служители, а по съвместителство е и същинско чудо на биотехнологиите. Нейната ДНК включва генетични последователности, които й придават дълголетие, интелигентност и съвършена форма. Тя буквално е продукт на нашите проучвания. Експеримент, който доведе до голям напредък.

Алекса въздъхна.

— Приключи ли, Греъм?

Хедрик сръчка Грейди с лакът.

— На колко години е тя според вас?

Алекса подбели очи.

— Греъм, нека продължим с инструктажа на господин Грейди.

— Хайде, Джон, предположете.

Грейди се улови, че е започнал да я оглежда.

— Двадесет и три…

— Четиридесет и шест. И това е без генна терапия. Именно нейният геном доведе до откриването на безсмъртната ДНК през осемдесетте. — Той я погледна с възхищение. — Възхитително създание.

— Аз не съм „създание“, Греъм.

Той се засмя меко.

— Да, разбира се.

Възрастният мъж прочисти гърло и с известно раздразнение оповести:

— Програмата ни е много натоварена, директоре.

— Напълно правилно, Морисън. Вие наистина сте много важен за нас, Джон, но и най-дългата прелюдия трябва да отстъпи пред същината. — Хедрик седна на масата и направи знак на Грейди да стори същото. Другите двама останаха прави. — Ето какво. Ние бихме искали да станете част от екипа на нашата организация. Ще получите достъп до най-добрите лаборатории и почти неограничени фондове. Ще живеете по-скоро като бог. И мога да ви гарантирам, че този живот ще продължи дълго.

Хедрик потропа по стъклената повърхност на масата. Компютърни модели от собствените файлове на Грейди изникнаха над нея и бавно започнаха да се въртят.

— Усилване на гравитацията — създаването на силни гравитационни полета, породени изцяло от енергия: над това бихме искали да съсредоточите проучванията си. Ще разполагате с най-добрите биологични и синтетични умове на света за свои сътрудници.

Грейди поклати глава.

— Няма да ставам част от каквото и да било. Искам да видя колегите си.

Хедрик направи гримаса:

— Джон, вече говорихме за това.

— Не възнамерявам да живея „като бог“ за сметка на всички останали. — Той посочи към Алекса. — Вие сте създали отделна раса, наместо да споделяте всички тези открития със света. Какво ви дава правото да заграбвате цялото това знание? Вие имате термоядрена енергия, а отказвате да я поделите с умиращите от глад?

Хедрик бавно кимна, осмислящ. Но Алекса заобиколи масата, смръщила прекрасното си лице.

— Умиращите от глад?

Грейди си помисли, че нейната красота може да служи по-скоро като оръжие, което да обезоръжава. Въпреки това той отново успя да събере мислите си.

— Имате ли представа колко са умрелите от глад за последната година, господин Грейди? — продължи тя.

— Не мога да посоча конкретно число, но се обзалагам, че то е голямо.

— Малко над един милион. А знаете ли каква е бройката на лицата, починали заради болести, причинени от наднормено тегло?

Грейди поклати глава.

Тя спря на по-малко от метър пред тях.

— Над три милиона.

Жената имаше и други основания да изглежда заплашителна: по-висока от очакваното и със самоувереност, която изглеждаше непоклатима.

— Много пъти съм срещала такива като вас. Предполагам, осъзнавате, че безкрайната енергия би накарала населението на Земята да се увеличи многократно. — Тя се обърна назад. — Варуна, проиграй термоядрен сценарий номер шест.

— Разбира се, Алекса — изрече глас.

Ярка триизмерна прожекция на Земята изникна над съвещателната маса. Образът изглеждаше почти истински: не полупрозрачен, а плътен. Градовете представляваха светлини, обгърнали по-голямата част от континентите. В единия ъгъл до кълбото изникна настоящата година. Образът бе стряскащо реалистичен.

Алекса се обърна към Грейди.

— Започни симулацията.

— Потвърдено.

Всяка отминала секунда започна да увеличава годините на симулацията. Без да поглежда към модела, Алекса продължи:

— Още от първото десетилетие числеността на населението и гъстотата на градовете се увеличават. Двадесет години от началния момент количествата на отделената в атмосферата топлина са се увеличили значително. Макар че употребата на горива от вкаменелости спада рязко, изобилието от енергия означава нарастване на индустриалните процеси. Индустриализираното общество се разширява драстично, едновременно с производството на сложни молекули и неорганични отпадъци. Населението продължава да се покачва. През 2050 г. осем милиарда души живеят модерен консуматорски живот…

Симулираните градове да се превръщат в масивни конгломерати. Масивни струпвания на светлина.

— Поради повишената топлина в атмосферата нивото на океаните се покачва. Климатичните изменения пораждат обезлесяване. Балансът в екосистемата се нарушава, заедно с повечето други видове — обширна хранителна верига, от която зависи оцеляването на човечеството. Основни видове изчезват. Океаните потъмняват от водорасли. Парниковият ефект излиза от контрол.

Под погледа на Грейди реалистичната анимация показа изтъняването на атмосферата. Парниковият ефект започна да унищожава човечеството — и всичко това в рамките на век.

— Заможните се оттеглят в орбита. Останалата част от човечеството погива.

Грейди бавно си пое дъх:

— Добре. Бих искал да видя данните, на които се основава това предвиждане.

Алекса настойчиво се вглеждаше в него.

— То се основава на четиристотин милиона петабайта метеорологически, социологически и икономически данни. Ако ви предоставех достъп до информацията, бихте се нуждаели от четиридесет милиона години, за да я прочетете. Надявам се да си носите очилата.

— Ще се огранича с обобщението.

— Както казах: виждала съм хора като вас и преди, господин Грейди. Учени, които са убедени, че тяхното откритие ще „спаси“ човешкия вид. Но някога замисляли ли сте се какво би станало, ако вашата антигравитационна технология бъде въведена повсеместно? Осъзнавате ли влиянието, което тя би имала върху обществото? — Алекс отново се обърна назад и нареди остро: — Варуна, приготви антигравитационен сценарий номер три.

— Разбира се, Алекса.

Образът на планетата трепна. Този път той показваше световните транспортни артерии, а икономическият напредък на отделните държави бе изобразен с триизмерни графики в границите им.

— Започни симулацията.

— Потвърдено.

— Джон Грейди, великият иноватор. Човекът, който е готов да сподели знанието си с цялото човечество. Колко щедро от ваша страна — да споделите гениалността си с всички нас.

Под погледа на Грейди мрежата от надземен, въздушен и морски транспорт изчезна само след няколко години, преобразена в далеч по-сложно формление. Големите транспортни възли загиваха. Брутният вътрешен продукт на различните държави се мяташе, повлиян от настъпилия икономически хаос.

А Алекса продължаваше да описва, очевидно запаметила и тази симулация.

— Пренасянето на товари, пътуването, сигурността, производството — стотици индустрии на глобално равнище променени, някои изчезнали веднага. Икономическите последици разрушават живота на стотици милиони — всички летища, всички авиокомпании и железопътни организации. Всички поддържащи ги индустрии, неочаквано се оказват излишни. Способността за поддържането на сигурност — на държавно и лично равнище — е засегната драстично. Настъпва икономически хаос…

— Достатъчно, разбрах. Но пак мисля, че вие проигравате възможно най-лошия развой. — Той въздъхна уморено и се обърна към Хедрик. — Наистина не се бях замислял дълбоко над последиците от работата си. Но пък вие проявявате краен песимизъм.

Алекса скръсти ръце:

— Тези модели нееднократно са доказвали ефективността си.

Грейди се замисли над това.

— Хубаво тогава.

Хедрик се усмихна топло.

— В такъв случай ще се присъедините ли към нас?

Грейди се замисли, преди да кимне отново.

— Да. Струва ми се, че би било интересно да видя как определени открития биха ускорили напредъка на собствените ми проучвания.

— Господин Грейди лъже.

Този глас идваше от тавана. Това беше същият глас, с чиято притежателка бе разговаряла Алекса.

— Благодаря ти, Варуна — каза Хедрик. Той бе придобил разочарован вид, бързо преминал в навъсване.

Алекса не изглеждаше изненадана.

— Джон, наистина ли мислите, че можете да ни заблудите? Невъзможно е да излъжете БКТ — рече директорът.

Грейди оглеждаше стените и тавана.

— Това наистина ли е гласът на изкуствен интелект?

— Да, това е нашият интерфейс… Но да не изменяме темата. Притесняват ме думите на Варуна.

Грейди се обърна едновременно към него и към тавана.

— Не лъжа. Искам да получа шанс да продължа проучванията си. — Той посочи към прожектирания образ на земното кълбо. — Очевидно е, че аз не разполагам с аналитичния капацитет да преценя последиците от публичното въвеждане на моето откритие.

— Господин Грейди, вие се преструвате. Късовълновото инфрачервено сканиране на активността в тилния и в челния дял на мозъчната ви кора показват свързана с измама латентност.

Алекса, Хедрик и Морисън се взираха в него.

Грейди поклати глава.

— Тази… „Варуна“ греши.

Алекса се навъси.

— Тесногръдието не се приема добре тук, господин Грейди.

— Казано с прости думи, господин Грейди: човеците се нуждаят от повече време да излъжат, отколкото да кажат истината. При реагиране на външни стимули те се нуждаят от около осемстотин милисекунди, за да достигнат така наречения „потенциал на готовност“ — или решение. Приблизително нула цяло нула пет секунди по-късно втори прилив на електрическа дейност изпълнява взетото решение. За периода на днешното ви посещение вашият мозък се нуждаеше от шестстотин и шест милисекунди средно, за да достигне потенциал на готовност. Неотдавнашните ви твърдения изискваха почти двойно по-дълъг интервал.

Хедрик посочи към тавана:

— Ние сме примитивни същества, Джон. Биологичните ни системи са добре изучени.

Грейди бавно си пое дъх.

— Добре. Хубаво. Вие печелите. — Той погледна към Алекса. — И си спестете поученията как съм бил себичен. БКТ контролира висша технология. Вие се стремите към позиция, която ще ви позволи да контролирате човечеството. Това е същинската ви цел. И аз не искам да ви помагам по какъвто и да било начин. По-скоро собственоръчно бих унищожил всичките си постижения, отколкото да работя за вас.

Алекса погледна към Хедрик и Морисън. Хедрик й кимна:

— Благодаря ти, Алекса, оценявам опита ти.

Тя хвърли кос поглед към Грейди:

— Приемам лично неуспеха си да ви убедя. Защото, за разлика от вас, аз не лъжех. Тези симулации правдиво предвидиха разпространението на интернет. Свободните пазари. Устойчиви бактерии. И много неща, за които вие не знаете. — Алекса се обърна да си върви. — Рано или късно вие ще осъзнаете правотата ни, господин Грейди. За доброто на всички ни се надявам, че този момент ще настъпи рано.

Тя изчезна през една странична врата, оставяйки тримата мъже сами.

Хедрик тъжно поклати глава.

— Наистина сме срещали хора като вас и преди, Джон. Идеалисти. Обвинявате ни в мегаломания, при положение че вие сте този, който отказва да си сътрудничи с другите. Що се отнася до унищожаването на постиженията ви, ние вече го сторихме. И мога да ви кажа, че организацията ни разполага с множество умни хора, които могат да продължат започнатото от вас. Просто без вашето съдействие и специфичното ви мислене бихме се нуждаели от повече време.

— Това, което вие правите, е престъпно.

— Известно ми е, че смятате така. Чувствате се осквернен. Но защо не се запитате дали оскърбената ви гордост не е отговорна за антипатията ви към нас. С течение на времето може да осъзнаете, че нашето Бюро е най-голямата надежда за стабилно бъдеще, която човечеството притежава. И че индивидите нямат право да изменят обществото според собствените си възгледи.

— Кой го казва! Вие сте тези, които се опитват да изменят, не аз.

— В случая не става дума за нечия прищявка. Получили сме законен мандат да защитаваме обществото. Меморандумите 10/2 от 1948 г. и 69 от 1950 г. на Националния съвет по сигурността ни дават правото да заблуждаваме обществеността в името на общото благо. Необходимата лъжа. — Хедрик притисна палеца си като печат върху дигитален документ, материализирал се на плота пред него. — И пак в името на общото благо аз ви задържам в нашия изолационен комплекс.

— Какво е това?

— Убежище за брилянтни хора, които въпреки това не проявяват разумност.

— С други думи, затвор.

Хедрик стисна устни.

— Предполагам, че може да се нарече и така. Хуманен затвор, предназначен да предпазва обществото от опасни идеи.

Морисън се усмихна криво.

— От този момент ще се заема аз, Хедрик.

— Благодаря ти, Морисън.

Вратите от двете страни и задната част се отвориха. Пред Грейди изникнаха десетина смугли млади мъже със съвършено телосложение, сиви униформи и неразбираеми пагони. Те бяха изцяло сходни във всяко едно отношение: руса къса коса, масивен врат, широки плещи. Никой от тях не беше особено красив. И всички те изглеждаха като Морисън на младини.

При бавното им приближаване Грейди осъзна.

— Господи…

Морисън прихна.

— Тепърва ви предстои да ме виждате често, господин Грейди… Пък и не само на вас.

Ученият трескаво се огледа. Войниците държаха устройства, които на вид приличаха на дистанционни.

— Приемете извиненията ми за по-раншната употреба на физическа сила. Предполагам, разбирате, че навън не можем да използваме психотронни устройства. Технология над четвърто ниво почти никога не излиза извън учреждението ни. Сега ще се почувствате замаян. Не се съпротивлявайте, а легнете, иначе ще паднете.

Морисън кимна към по-младите си двойници.

Неколцина от мъжете насочиха оръжията си. Червени лазерни светлини огряха скалпа на Грейди. Внезапно той бе връхлетян от сънливост.

— Седнете, господин Грейди — посочи Морисън.

Грейди успя да достигне стола в последния момент, преди да припадне. При последвалото си идване в съзнание той усети, че около врата му е стегнат нашийник. Далеч по-смущаващ бе фактът, че той не чувстваше тялото си.

И все пак той стоеше прав. И по някакъв начин продължаваше да диша.

— Какво става?

Морисън работеше над холографен дисплей, изникнал над китката му.

— Няма причина за тревога. Малка доза микровълни към промеждутъчния мозък може да синхронизира електрическата активност на мозъка към външен източник. Ние просто усилихме делта вълните в мозъка ви, за да ви приспим.

— Но аз не си усещам тялото!

Морисън кимна и продължи да докосва бутони.

— Кортикоспинален нашийник. Неутрализира сигналите, които мозъкът изпраща към мускулите. Позволява ни да ги заменяме с предпочитани от нас сигнали. И е много по-добро от нуждата да ви пренасяме. — Той затвори виртуалния екран и впери поглед към Грейди. — Сега вие сте обикновена жива глава. На ваше място бих започнал да се държа по-учтиво.

Морисън повдигна ръката си към Грейди и раздвижи два пръста като крака.

Тялото на Грейди започна да крачи.

— Господи!

Чувството бе ужасяващо — собственото му тяло беше престанало да му се подчинява. Беше се превърнало в предател. Грейди безпомощно гледаше как то го отвежда някъде.

Поне можа да обърне глава.

— Хората ще ме търсят, господин Хедрик! Аз имам семейство. Колеги. Не можете просто да ме накарате да изчезна!

Хедрик направи знак на войниците да спрат. Собственото тяло на учения бавно се обърна като зомби, за да обърне лицето му към директора.

— Но вие не сте изчезнали, Джон. Всички знаят къде сте. Вижте сам.

В отговор на един негов жест видеоизображения изпълниха околните стени. Нов замах раздели образите в десетина извънредни емисии, предаващи на живо: пряко предаване от мястото на все още бушуващ индустриален пожар. Надписът в дъното на една от емисиите обявяваше:

Учени загиват в нападението на терористична неолудитска организация.

В друга емисия репортерката съпровождаше въздушна снимка на разрушената лаборатория с обяснение:

— Във видео, публикувано в социалните мрежи, радикалната антитехнологична организация на Вършачите поема отговорност за експлозията, причинила смъртта на шестимата учени в Едисън, Ню Джърси, тази нощ.

Трети екран показваше репортер, застанал на фона на пожара:

— … фанатичната религиозна организация, решена да върне човечеството в Железния век, нанесе пореден удар. Този път жертва на безумието им стана лаборатория в…

Една от телевизиите показваше стара снимка на Грейди и черно-бяла снимка на Алкот:

— Сред жертвите са съоснователите на „Киралити Лабс“ Джонатан Грейди и Бъртранд Алкот, а също и инвеститорите Албърт Марано и Слоун Джонсън…

Поредната емисия:

— … е шестият атентат, извършен от Вършачите в рамките на настоящото десетилетие. До този момент така и не е открито сходство в атаките им; случва се да минават години без активност от страна на…

Грейди с ужас се взираше в образите, съпътстващи доклада на репортерите; покрити носилки на колела се отдалечаваха от мястото на пожара. Сред руините щъкаха кучета, дирещи още останки.

Хедрик се обърна към Грейди.

— Отглеждането на зъби, кости и всякакви телесни части от ДНК е нещо напълно обичайно за нас. Останките, открити след пожара, действително ще принадлежат на вас. За външния свят екипът ви е мъртъв. Дори и ако бяхте приели да работите с нас, Джон, пак не бихте се върнали. Недопустимо е да се връщате сред обикновените хора. Умът ви е прекалено опасен.