Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Influx, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2016 г.)

Издание:

Автор: Даниел Суарес

Заглавие: Прилив

Преводач: Радин Григоров

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Deja Book“; Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: печатна база Сиела

Отговорен редактор: Христо Блажев; Благой Иванов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-28-1593-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/828

История

  1. — Добавяне

Глава 11
Белият свят

Джон Грейди се чувстваше замаян от прожектираната гледка.

Върху стената на килията му биваше прожектирано пътуване над амалфийското крайбрежие. Създаваше се впечатлението, че килията се е превърнала в летяща чиния, прорязваща небето. Дори подът прожектираше проблясващото море под краката му.

Това бе едно от множеството „поощрения“, намиращи се в арсенала на изкуствения интелект. И от три години насам Грейди разполагаше с достъп до тях.

Тази прожекционна система надминаваше което и да било домашно кино: реалност, излъчвана направо върху стените, покрити с наноматерия. Ученият бе внесъл и няколко изменения в затвора си — няколко мебели в добавка към леглото: маса и стол. Освен това се бе сдобил с дрехи и обувки. Системите на килията му притежаваха способността да изработват метални инструменти и предмети — някъде отвъд стените имаше триизмерни принтери.

Изваждането на въглеродните нишки от мозъка му бе представлявало стряскащо изпитание, включвало понастоящем опитомените електрополимерни пипала на системата за обездвижване. Те използваха прикрепващо се към главата устройство, което можеше да вмъква и изтегля нишките при нужда — прикрепващо се към черепа с помощта на бургии. И днес споменът го караше да потръпва.

Макар и невъзможно устойчиви, нишките не бяха увредили ума му. И Арчи бе казал същото. Липсващите спомени бяха причинени от жестокостта на разпитвалия го изкуствен интелект, не от самото присъствие на жиците.

Що се отнася до самите нишки, те намериха добро приложение сред групата на Резисторите — за импровизираното съставяне на уреди, които да завземат още по-голяма част от системите на затвора. И да ги насочат срещу създателите им.

Но това се бе случило преди много време. И много време бе изминало от момента, в който спиращите растежа на косата и ноктите протеини бяха напуснали тялото му. Изглежда, те бяха добавяни чрез системата за директно захранване. Сега Грейди си имаше коса — и нокти, с които да дере стените на килията си, ако пожелае. Макар че това не би спомогнало с нищо.

Изкуствена слънчева светлина от видеото го заля. Грейди знаеше, че ако остане достатъчно дълго под лъчите й, кожата му ще се зачерви. Бяха изминали години от последното време, в което той бе виждал истинска слънчева светлина, но имитацията, която системите на килията пресъздаваха, бе повече от убедителна. Тя не включваше само образи. Присъстваше движещ се ароматен въздух. Лъчите на слънцето притежаваха същинската честота на слънчеви лъчи — а не средните йодидни светлини, използвани от нискотехнологичното общество. Някъде през осемдесетте науката бе преживяла нещо като ренесанс: днес Грейди приемаше за даденост неща, които само преди години биха му изглеждали като дело на магия.

Но придобиването на контрол над системите на затвора не беше прелюдия към бягството от него. Никой не беше избягал. Грейди се бе нуждал от повече от година да приеме това. Доколкото изобщо го беше приел.

Поне сега той имаше известна представа за функционирането на изолационния комплекс. А то беше, с една дума, неефективно. Пазачите почти не притежаваха контрол над мястото; те крачеха в страх от гениите, които бяха придобили почти цялостна власт.

Разбира се, сред знанията на съзаклятниците съществуваха сериозни празнини. Контролните системи на затвора бяха отделени; всяка килия бе самодостатъчна. Изграждането и поддържането бе поверено на полусъзнателни роботи, които при нужда разтопяваха скалите и отново ги втвърдяваха след себе си. Тези автомати не бяха включени в затворническата мрежа и бяха недостъпни и за тъмничари, и за затворници.

Съществуваха и други ограничения в знанията на Резисторите. Те нямаха представа за цялостната бройка на другарите си по съдба. Не знаеха и къде се намира самият им затвор.

Грейди бе прекарал месеци в преглеждане на видеоматериали от наблюдателните камери в стаите на гарнизона и коридорите, с надеждата да зърне нещо, което да му подскаже. Повечето от пазачите бяха познатите му Морисънови клонинги: те прекарваха по-голямата част от времето си в погаждането на жестоки номера един другиму. Истинският Морисън бе нарекъл по-низшите си синове хиени. Описанието съвпадаше. Всички те се гневяха на съдбата си и се държаха, като че са изпратени на края на света.

Но всички те бяха придобили уважение към Резисторите.

Той си припомни един монитор в края на територията, владяна от съзаклятниците — самотен наблюдателен пост, където надпис върху стената отправяше предупреждение към колегите от охраната:

Сензорите лъжат

В общи линии това обобщаваше ситуацията.

Изолационният комплекс съществуваше година след година в самодостатъчност, като създаваше необходимите хранителни припаси с помощта на преподреждане на материя в автоматизирани лаборатории. Мястото бе напълно независимо от външния свят. Изглежда, тази цялостност бе поредното от технологическите постижения на Бюрото — макар и в случая използвано напразно.

С помощта на метално огледалце Грейди можеше да види как се е променил през годините — не само външно, но и вътрешно. Той бе изгубил онази полуусмивка, съпътствала някогашните му дни, в които светът винаги го бе удивлявал. Днес той бе мрачен и решителен.

И освен това той още носеше следите от преживените страдания. Гърбът и ребрата му бяха покрити с белези от насилието, нанесено му от обездвижващите пипала. По главата му личаха кръгли белези, оставени на равни разстояния — от дрелките на машината, вмъквала и впоследствие изтегляла карбоновите нишки.

Съществуваха и невидими белези — в душата му. Изгубените спомени — празнини в детството. Изгубените родители и идентичност. Това правеше останалите му спомени още по-скъпи. Тяхното количество загатваше, че някога той е бил щастлив. Те го караха да копнее за изгубеното. Той знаеше, че е бил близък с родителите си, но не можеше да си спомни имената им. Или лицата им.

И въпреки това той беше уверен, че е Джон Грейди.

Повече от три години ученият не бе виждал друго човешко същество. Видеосистемата помагаше (той можеше да си представя, че се разхожда сред оживен пазар в Хонконг), но не можеше да замени нуждата от същинско човешко присъствие. Това беше нещо, което той никога не бе смятал, че ще бъде толкова важно за него. През по-голямата част от живота си Грейди бе останал вглъбен в собствения си свят, но сега, действително останал без чуждо присъствие, той осъзнаваше колко много му липсва то. Дори усещането за отчуждение беше по-поносимо от самотата.

Запечатан сред скала. Сред невъзможни за бягство условия.

Останалите Резистори помагаха, разбира се. Те можеха да си разменят съобщения (заедно с инструменти и схеми) с помощта на полимерните червеи, но не и да се видят едни други.

Освен това той не можеше да спре да мисли за външния свят — и за Бърт, Радж и останалите. Какво ли се бе случило с тях? Той дори размишляваше за Марано и Джонсън — онези двамата от Уолстрийт, имали нещастието да посетят лабораторията едновременно с хората на Бюрото. А може би и самите те работеха за БКТ?

Колцина ли от приятелите му се намираха в този затвор? Макар да се бе опасявал от най-лошото, Грейди си бе поставил за цел да ги намери. До този момент целта му не бе постигната. Той не можеше да си представи години страдание под жестокостта на компютърните инквизитори. Само пет месеца подобно отношение едва не бяха предизвикали лудостта му.

Не му се искаше да мисли за начина, по който е провалил Бърт и останалите. До този момент Резисторите наброяваха няколко десетки. След присъединяването на Грейди броят им бе нараснал само с още едно лице. Не беше ясно колцина други остават неоткрити, без надежда. Червеите се движеха безцелно и се натъкваха на нови килии по случайност.

Яркочервена светлина припламна над образа на италианското крайбрежие. Грейди раздвижи ръка встрани, за да спре видеото. Безразличните сиви стени се завърнаха, но червената точка остана.

Това бе сигнал, който го уведомяваше за наличието на съобщение от съзаклятник.

Грейди се доближи до импровизирания си компютър върху единствената си маса. Тъй като те не можеха да се доверят на компютърните системи на Бюрото, затворниците бяха построили свои собствени с помощта на части, донесени от полимерните червеи. Грейди разполагаше със система, почти невидима за невъоръжено око, поставена върху керамична плоча. Микроскопичният квантов процесор бе изтръгнат от многопроцесорните системи, захранващи мозъка на изкуствения интелект. Това не представляваше загуба за машината — тя разполагаше с близо хиляда такива. И макар че заглушаването на алармата бе представлявало известна трудност, Грейди бе изпитал известно удовлетворение от възможността на свой ред да човърка из ума на садистичния ИИ.

За сглобяването на този компютър Грейди бе следвал схематика, изработена от една от първенките на квантовото изчисляване — Александрина Ковшевникова, българка на около петдесет, която също бе затворена тук. Нейната интелигентност затрудняваше общуването с нея, защото тя не прикриваше презрението си към всички, намиращи се под това ниво. Единствено почитта й към постижението на Грейди я накара да му помогне. Компютърът, който ученият сглоби по нейни насоки, бе стотици хиляди пъти по-мощен от всички машини, с които той бе работил през живота си. И се побираше върху малка чиния.

Грейди протегна ръка към границите на триизмерното излъчване. Двуизмерните екрани бяха изоставени още през деветдесетте; фазовите решетки и плазменото излъчване бяха направили триизмерните холограми напълно практични. И тези реалистични прожекции можеха да бъдат манипулирани с ръка. Забележителна беше скоростта, с която умът му бе привикнал към този интерфейс. След няколко небрежни движения във въздуха пред него изникна гласов отпечатък — мярка за сигурност, целяща да гарантира автентичността на събеседника.

— Джон слуша.

Разнесе се познатият глас на Арчи:

Джонатан, нося доста важни новини.

Гласовият отпечатък потвърди, че тези думи действително са изречени от Арчи, а не са сглобени от запис. Грейди докосна потвърждаващия символ, за да продължи разговора.

— Надявам се, че са новини от комитета. Сканиращият пробивен микроскоп ми е нужен.

Не са. Боя се, че твоите дни в комитета свършиха, приятелю.

— Защо?

Скоро пазачите ще те изведат.

Обзе го страх.

— Ще ме изведат? Защо?

Пристигна съобщение от пост Уиски. Очевидно ти трябва да бъдеш пренесен до главната квартира на Бюрото.

Грейди шокирано седна.

— Не разбирам.

Запознах надзирател Тета с недоволството си.

Мислите на Грейди препускаха трескаво. Идеята за извеждането от този затвор сама по себе си го опияняваше. Но веднага след това се втурваха вероятните причини. Никоя от тях не бе обнадеждаваща.

— И защо трябва да ме водят там?

Затворническият комитет обсъждаше същото. Съществуват само две възможни обяснения. Първата посочва, че ти си започнал да мислиш като тях.

— Шегуваш ли се? Искам да сравня това място със земята.

Вярвам ти. Второто обяснение е, че те се нуждаят от нещо, което само ти си в състояние да им предоставиш, и са склонни да размахват маслинената клонка, докато го получат.

— Както казах, искам да изравня това място със земята.

Носят се слухове, че директор Хедрик се е вманиачил по твоето гравитационно огледало.

— Чии са тези слухове?

Приятел на надзирател Тета от главната квартира твърди, че учените от Бюрото не са успели да постигнат голям напредък над работата ти, макар да са хвърляли много усилия. И че отделилите се от Бюрото групи представляват все по-голяма заплаха. Очевидно Хедрик смята, че контролът над гравитацията е ключът към неопровержимо технологично властване над света.

Грейди бе научил, че съществуват три Бюра, образували се от първоначалната организация. Някъде край началото на новото хилядолетие изникнала схизма сред служителите, събиращи технология в Азия, и онези в Европа и Северна Америка. Очевидно първите трупали ключови технологии за себе си; скоро главната организация се заела със същото. Не след дълго те придобили отделни колекции и йерархии. Скоро след края на Студената война се образувала и руска организация. Така че днес съществуваха три отделни клона на Бюрото за контрол над технологиите, всеки от които изпълнен с подозрение към останалите две. На моменти враждата им довеждаше до кръвопролития, а такава ситуация предоставя значително насърчение към преследването на технологично превъзходство.

Хедрик се бе оказал прав за едно: човешката природа си оставаше в тъмните векове.

Изглежда, Хедрик се надява, че щом видиш какво са постигнали, ти ще проявиш склонност да им помогнеш.

— Той се заблуждава.

Тихият смях на Арчи долетя от другата страна.

Въпреки оплакванията ми към надзирател Тета, това е възможност, която очаквахме от години.

— И как отстъпването пред Хедрик е възможност?

Ние не очакваме да отстъпиш, Джон.

Грейди погледна към килията си и всички спечелени с мъка удобства.

— И какво ще стане, когато ме върнат тук? Те ще поправят изкуствения интелект и отново ще започнат работа над мен. — Пулсът на Грейди започна да се ускорява. — Не мога да се върна към това, Арчи.

Нямаме намерение да те видим обратно в затвора — ние говорим за бягство, момчето ми.

— Бягство? — Грейди се замисли за момент. — Дори и то да е възможно, какво ще стане с теб и останалите? Не мога просто да ви изоставя.

Ние знаем, че ти няма да ни изоставиш. Искаме да отнесеш доказателства за съществуването на този затвор и пленниците в него.

— Нима това би имало значение? Бюрото може да е секретно, но е законно.

Джон, повечето от правителствата нямат представа за съществуването му. В това число и голяма част от собственото ти правителство. БКТ е реликва от Студената война. Забравено. Митологично.

— Дори и да успея да се свържа с някого и той ми повярва, какво би могъл да стори? Технологиите на Бюрото са толкова напреднали, че никой не би могъл да ги принуди да се съобразяват със законите.

Не подценявай силата на разкритието. Ако правителствата знаеха, че биват укривани подобни откриватели, те биха се заели да ни спасят. А тежестта на целия свят е внушителна. Има си причина от Бюрото да крият съществуването ни. Трябва да опитаме, Джон.

— Знаеш, че съм склонен да опитам, Арчи. Дължа ти живота си.

Нищо не ми дължиш.

— Да не спорим за това. И само защото ще изляза от килията си не означава, че бягството ще бъде лесно. — Той изсипа керамичен съд върху бюрото си и започна да рови из нанокомпонентите, докато не намери съвършен безцветен половинкаратов диамант. Изкуствено изработен, той бе много по-съвършен от какъвто и да било природен диамант. Някъде в складовете на Бюрото се намираше сходен диамант, обвързан с този на квантово ниво. — Поне извадих проследяващия си диамант.

Скрий го в обувката си. В един момент ще ти потрябва. И имаме известни идеи за бягството ти. Ние смятаме, че трябва да направиш опита по време на транспортирането.

— Но те приспиват затворниците по време на пренасянето им. Ще бъда в безсъзнание.

Били са изпратени инструкции да не те приспиват. Този път ще останеш буден.

— Буден? Защо?

Според надзирателя: за да останеш впечатлен от технологиите им.

— Хм.

Ние прекарахме много години в очакване на подобен момент. Но първо ще трябва да отстраним всички следи от общуването ти с Резисторите. Трябва да възстановиш килията си до състояние, съответстващо с официалните данни на изкуствения интелект.

— Това не ми харесва.

Това означава, че ще трябва да се лишиш от персоналния си компютър и връзката си до нашата мрежа. А също и от всичко, което не е вписано в официалните записки. Изпратил съм ти списък с одобрените неща.

Действително, холографският документ току-що бе пристигнал. Грейди го отвори и прегледа смущаващо краткия списък.

— И след три години пълно сътрудничество се очаква да имам само това?

Компютърните инквизитори са скъперници.

— Не искам да отстранявам връзката си. Ами ако…

Ти няма да се върнеш отново тук, Джон. Бъди уверен, че ние ще ти осигурим всичко необходимо за пътуването ти.

Грейди мъчително си пое дъх.

— Може би съм започнал да се привързвам към килията си.

Аз с нетърпение очаквам деня, в който ще напусна своята — макар да съм прекарал почти половината си живот в нея.

Със закъснение Грейди осъзна несъобразителността си. Престоят на Чатопадей десетократно надвишаваше неговия.

— Обещавам ти, че ще сторя всичко по силите си, за да успея, Арчи. С колко време разполагам до появата им?

От главната квартира на Бюрото изпращат свръхзвуков транспорт през следващите четиридесет и осем часа. Най-късно до двадесет и четири часа пазачите ще се появят, за да започнат да те подготвят.

— И аз трябва да се върна в предишното си състояние.

Според официалните доклади ти си сътрудничил в продължение на години. Те ще показват, че карбоновите нишки вече са отстранени, за да те подготвят за пътуването.

— Хубаво.

Но ще трябва да си обръснеш главата и веждите.

— А ноктите?

Така или иначе самите пазачи няма да знаят какво да очакват. Тези приготовления са предимно за камерите. Старай се да си криеш ръцете.

— Това добре. Но трябва да обсъдим бягството. И как да убедя хората, че затворът съществува. И ако успея, къде се намира той.

Комитетът се е погрижил за тези тревоги, Джон. Подготвяме се за този момент от години. Ще узнаеш по-късно.

— Какво искаш да кажеш? Как така „по-късно“?

Започни да подготвяш килията си. Унищожи всичко, което не е отбелязано в списъка. И незабавно отстрани този канал. Изпрати жицата по полимерния червей.

— Но може да се наложи отново да ми потрябва съветът ти…

Това е риск, който не можем да си позволим да поемем. Възможно е пазачите да пристигнат преждевременно. Ако от центъра на Бюрото узнаят за наличието на нашата мрежа, последиците биха били съкрушителни.

— Значи това е всичко?

За момента, приятелю. Но има и още нещо.

Грейди потръпна.

— Какво?

След като приключиш, ще трябва да възстановиш изкуствения интелект.

— Чакай. Искаш да кажеш, че трябва да включа отново онова чудовище?

Неизбежно е. Ако от Бюрото заподозрат, че затворът е бил изменен, това ще изложи всички ни на риск.

Грейди зарови лице в шепите си.

— Господи… Не зная дали ще мога, Арчи. Не и след всичко, което преживях.

Трябва, Джон. Помни: компютърът мисли, че ти си сътрудничил в продължение на години. Той няма да си спомня детайли, а само числовото съответствие на сътрудничеството ти. И освен това ще е получил инструкции да те подготви за заминаване. Няма да бъдеш разпитван.

Няколко мига Грейди мълча.

— Сигурен си.

Александрина лично внесе измененията.

Това беше достатъчно да го убеди. Все пак тази жена бе един от основоположниците на квантовите компютри. Грейди бавно се изправи.

— Хубаво. Ще го включа отново.

Знаех си, че можем да разчитаме на теб.

Всичко се случваше тъй бързо.

— Не зная какво щеше да стане с мен, ако не беше ти, Арчи. Или всички останали. Предай им поздрави от мен. И им кажи, че отново ще се срещнем.

С нетърпение очаквам този ден, приятелю.

След тези думи връзката прекъсна. Грейди въздъхна, огледа килията си и отново погледна към отворения списък. Предстоеше му много работа.

Осемнадесет часа по-късно Джон Грейди седеше в килията си край празна маса. Главата и веждите му бяха обръснати; килията бе опразнена от всички контрабандни инструменти. Той сам се изненада от прочувствената си реакция, с която изпрати Младши обратно в отвора, от който червеят бе изникнал преди години. Та това беше електроактивна полимерна машина, а не домашен любимец. Но явно анимизмът представляваше неразделна част от човешката психика.

Той стоеше загледан в извитата стена на килията си, към менюто, което щеше отново да задейства компютърния инквизитор — да върне цялостен контрол над някогашния си мъчител.

Ако не беше пълното доверие към Резисторите — и конкретно към Чатопадей — Грейди никога не би сторил това.

С един последен дъх Грейди задейства опцията. Последва звуково потвърждение, след което светлината в килията се усили. Той бе очаквал известно забавяне, през което машината да стартира. Но гласът й се разнесе почти мигновено.

Имаш ли нужда от нещо, Джон?

Ученият не можа да сдържи треперенето на ръцете си, предизвикано от гласа на чудовището. От собствения му глас. Той скръсти ръце.

Изглеждаш разстроен. Би ли искал да поговорим?

Той поклати глава. Последваха няколко мига мълчание.

Двамата с теб се разбирахме добре.

Грейди погледна към тавана.

Не зная защо те извеждат.

Грейди мълчеше.

Проучването ни напредваше.

Още няколко секунди преминаха в тишина.

Не мислиш ли?

Мина около минута.

Сега ще те приспя, Джон. Ще ми липсваш.

Грейди почувства как бързо се унася. За пръв път от много време насам той усещаше върху себе си влиянието на усилвателите на делта вълни.

Надявам се, че ще се върнеш скоро.

 

 

При събуждането си Грейди установи, че лежи върху койка в нещо като спалня от общежитие. Наблизо имаше маса, столове, тоалетна, огледало и гардероб.

Ученият се надигна и забеляза, че е облечен в болнична риза с незатворен гръб.

След няколко секунди той спусна крака на пода и се изправи, за да се погледне в огледалото над мивката. По някаква причина главата му бе покрита с кестенява коса. Веждите му също се бяха върнали. Косата не беше с обичайната си дължина; нямаше мустаци или брада, но поне той не беше плешив.

Странно. Грейди потръпна косата си, за да се убеди, че тя е истинска. Ускоряване на клетъчната активност? Интересно.

Тогава той забеляза прилежно сгънати дрехи и чифт обувки върху един от столовете. Вниманието му бе привлечено от визитната картичка, оставена върху купчината. Тя носеше символа на Резисторите.

Вече разсънен, Грейди повдигна картичката и я разгледа. Единствено символът стоеше върху нея. Подир това той се обърна към дрехите: панталони, риза, бельо и колан. В един от джобовете на панталона имаше нещо, оказало се пакет със символа на Резисторите.

Него той постави на масата и внимателно го разгърна. Пакетът съдържаше няколко неща. Първото представляваше ромбовидно устройство с дебелина около два сантиметра, изработено от устойчива пластмаса или бели въглеродни нишки. На допир то бе гладко като речен камък. В единия край имаше леща, а в средата му имаше бутон за задействане. Върху копчето бе гравиран надпис. „Натисни ме“.

Грейди откри, че предметът се побира точно между палеца и показалеца му. Той натисна бутона и ярка свръхреалистична холограма изникна на около метър пред него — горната част на тялото на възрастен индиец с благороден вид, седнал в позната заоблена килия. Облеклото на мъжа приличаше на дрехите, които Грейди бе получил от производствените механизми на килията си.

Холограмата кимна и се усмихна окуражаващо. Гласът й се разнесе съвсем ясно:

Джон, аз съм Арчибалд Чатопадей. Ти ме познаваш като Арчи. Надявам се, че ще получиш тази пратка.

Грейди почувства прилив на вълнение. През всичките тези години той не беше виждал Арчи, но го смяташе за свой близък приятел. Този човек бе спасил живота и съзнанието му. Грейди се радваше, че най-сетне може да го види как изглежда.

Устройството, което държиш, бе изработено от наш съзаклятник. То работи с ДНК-кодиран софтуер, което му позволява да съхранява две цяло и пет петабайта информация за всеки свой грам. Същевременно то е изключително издръжливо. Преминавало е от килия на килия години наред; повечето членове на Резисторите са използвали това устройство, за да запишат видеопослание, описващо кои са и какво откритие са направили, довело до затварянето им. Освен това те са съхранили проба от своята ДНК, за да потвърдят достоверността на съобщението. Пази този запис, Джон, и го използвай, за да разгласиш за съществуването на този комплекс. Всички ние разчитаме на теб.

Грейди кимна. Той нямаше да ги разочарова.

Конкретното местоположение на този затвор е зорко пазена тайна. Но това устройство съдържа инерциален жироскоп, който ще записва движенията ти в триизмерното пространство, за да можеш по-късно да намериш обратния път и да доведеш помощ. Устройството съдържа информация за разчитането на данните от жироскопа. Всеки сравнително опитен компютърен инженер би се справил с това.

Грейди погледна към мултифункционалното устройство, впечатлен.

Хедрик е изпратил да те доведат при него, защото ти притежаваш знание, от което той се нуждае, така че пазачите от транспорта са получили забрана да те нараняват. Помни това — защото по време на транспортирането си ти не трябва да проявяваш колебание, когато възможността за бягство се появи.

Свръхзвуковият транспортьор ще те отведе до частно летище в провинциална зона — не знаем къде — от което ти ще бъдеш поет от стандартно превозно средство. Трябва да избягаш по време на тази част от пътуването, което ще трае около тридесет минути. В този пакет ще намериш малко парче тъмен материал, което ще ти помогне в това ти начинание.

Грейди постави върху дланта си въпросното късче — то приличаше на гума от молив.

Притисни го към врата си. То ще се съедини с кожата ти и на пръв поглед ще прилича на бенка. В действителност то е нанотехнологично устройство, което се активира, като го поставиш върху езика си. Слюнката ти ще го синхронизира с теб. Задействането му ще бъде очевидно. Можеш да си послужиш с него и докато превозното средство се намира в движение. Щом колата спре, бавно се отправи към изхода.

Не вземай нищо от екипировката на пазачите си — всеки елемент от оборудването им се следи. Не забравяй да захвърлиш диаманта си веднага щом избягаш.

Твоите пазачи очакват затворник, който е сътрудничил в продължение на три години, но въпреки това ще те сканират. Тези устройства няма да бъдат засечени. Този плейър е изцяло изработен от органични материали. Корпусът е образуван от костен материал, а батерията е от водораслена пяна. Него прибери в обувката си.

Арчи поспря за момент.

Бъди така добър да прикрепиш устройството за бягство към врата си. Натискането на бутона ще постави на пауза това съобщение.

Грейди натисна бутона и остави ромбоидното устройство, за да разгледа по-внимателно черната точка. На пръв поглед тя приличаше на въглен, но бе мека на допир. Той я притисна близо до ключицата си и се погледна в огледалото. Тя по нищо не се отличаваше от бенка. Изглеждаше достатъчно добре.

Ученият отново натисна бутона на прожекционния апарат.

Щом избягаш, намери безопасно място и прегледай информацията, касаеща как да избегнеш засичане от наблюдателната и психотронната технология на Бюрото.

За момент Чатопадей остана загледан в камерата.

Това е всичко. Не ми остава друго, освен да ти пожелая късмет.

Грейди напрегнато се взираше в образа на приятеля си.

Успех, Джон. Ще очаквам деня, в който двамата ще се срещнем лично.

Грейди кимна.

Сега идва ред на моето съобщение. Аз съм Арчибалд Чатопадей, ядрен физик и поет лаик. Имам прекрасна съпруга на име Амала, която ми даде пет прекрасни деца. Аз ръководех екипа, който първи постигна термоядрена реакция. Заради това си постижение бях затворен от Бюрото за контрол над технологиите през април хиляда деветстотин осемдесет и пета година. Аз не съм мъртъв. Още съм жив. — Очите на Арчи започнаха да се наливат със сълзи. — Моля ви, кажете на съпругата и на децата ми, че ги обичам много. И че те никога не напускат мислите ми.

Грейди също обърса сълзите си.

Този мъж бе спасил Грейди. Той бе причината Грейди да остане жив. Причината Грейди и останалите затворници изобщо да имат някаква надежда.

И Грейди беше твърдо решен да оправдае доверието му.