Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Influx, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2016 г.)

Издание:

Автор: Даниел Суарес

Заглавие: Прилив

Преводач: Радин Григоров

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Deja Book“; Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: печатна база Сиела

Отговорен редактор: Христо Блажев; Благой Иванов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-28-1593-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/828

История

  1. — Добавяне

Глава 31
Откраднат достъп

— Бърт? Това наистина ли си ти, Бърт?

— Джон. Не мога да повярвам.

— Бърт. — Грейди бе обхванат от прилив на чувства.

Алкот не изглеждаше на повече от четиридесет. Главата му бе покрита с гъста коса, тепърва започнала да почернява край слепоочията. Той имаше достолепен и оживен вид. От бастуна му нямаше и следа.

Той енергично пристъпи напред, за да прегърне силно Грейди:

— Бога ми, не мога да повярвам.

Грейди не отвърна на прегръдката му.

— Аз те мислех за мъртъв! — Той огледа масивния лабораторен комплекс. Различни прототипи на гравитационното огледало ги обкръжаваха. — А ти работиш за БКТ.

Алкот се отдръпна и придоби мрачен вид. Младото му лице все още бе смущаващо.

— Ти не разбираш, Джон…

— Мисля, че разбирам. Мисля, че разбирам напълно. Ти си приел предложението им. Помогнал си им да построят Кратос.

Алкот се втренчи в него.

— Кратос беше моя идея, Джон. Прожектиране на гравитация. Екстогрависът също. — Алкот посочи към огромния екран, който показваше директен образ от орбита. — Това е потвърждение на всичките ти теории. Това…

— В затвора те ме измъчваха, Бърт! Това известно ли ти е?

Алкот се навъси.

— Какво?

— Прекарах години в изолационния комплекс. Не се прави, че не знаеш.

Алекса се намеси:

— Професор Алкот, нужен ни е незабавен достъп до квантовата връзка на Кратос.

Бъртранд не й обърна внимание.

— Как така са те измъчвали? На мен ми казаха, че изолационният комплекс е хуманен…

— Нищо подобно, глупако! — тросна се Алекса. — Хедрик те е излъгал, както е лъгал мен и всички ни.

Алкот бе придобил измъчен вид.

— Но аз…

Грейди посочи към лицето му.

— Заради младостта ли, Бърт? Заради нея ли направи това? Защото те са могли да те направят отново млад?

Алкот не отговори веднага.

— Ти не разбираш, Джон — промълви накрая той. — Ти си млад.

— Те ми отнеха живота. Отнеха ми всичко, което ми беше мило.

— Ти нямаш представа какво е да… да достигнеш края на живота си и да осъзнаеш… — Гласът на Алкот заглъхна.

Алекса отново пристъпи между тях.

— Сега не е моментът за това. Професоре, дай ми достъп до квантовата връзка.

Алкот и Грейди продължаваха да се взират един в друг.

— Защо? — попита накрая професорът, без да се обръща към нея.

— Защото трябва да установим пренасочваща връзка.

— По каква причина?

— За да може сателитът да бъде направляван от друго място — кресна Алекса, изгубила търпение.

А Грейди сграбчи Алкот за реверите.

— Чуй ме добре. Хедрик е излязъл извън контрол. Бюрото е излязло извън контрол. Аз създадох тази технология и нямам намерение да позволявам на хора като него да я контролират. Това би разрушило каквото бъдеще човечеството притежава.

— Никога не съм искал да те нараня, Джон. Моля те, повярвай.

— Не ме интересува какво си правил. Нужен си ми сега.

Алкот не отговори веднага.

Алекса извади едносантиметров диамантен куб от един от джобовете на костюма си и го остави върху контролната конзола.

— Заплетената частица е тук. Този кристал трябва да бъде инсталиран в квантовата връзка. Как да го сторим?

Помощникът на Алкот се обади нервно:

— Не им казвай, Бърт.

Професорът гневно се обърна към него.

— Мълчи, Самир.

Едва сега Грейди се загледа в асистента.

— Професор Кулкарни… Ти също присъстваше в онази нощ. — Той кимна горчиво и отново се обърна към Алкот. — Как си могъл да ме предадеш по такъв начин, Бърт? От колко време си знаел за тях?

Кулкарни, също подмладен, отвърна вместо запитания:

— Бърт научи за БКТ едновременно с вас, господин Грейди.

— Не говорех на теб.

Алекса сграбчи Кулкарни за ръката.

— Къде е квантовата връзка?

— Няма да ви кажа — отвърна той с подчертан индийски акцент.

Тя го сграбчи за яката и го разтърси.

— Попитах те нещо!

Кулкарни трескаво посочи към редица подвижни плочи. До тях стоеше сканираща холограма.

Алекса силом премести ръката му върху сканиращия участък.

— Отвори.

Алкот наблюдаваше с видимо неудоволствие.

— Какво правите? И как изобщо се озовахте тук?

Централният панел се отмести и разкри шест големи диаманта, обгърнати в керамични подложки. Кристалите бяха гравирани със серийни номера и се намираха зад усилено стъкло. Не се виждаше механизъм за отваряне.

В отговор на пронизващия поглед, хвърлен му от Алекса, Кулкарни обясни:

— Само главният учен и директорът разполагат с необходимите привилегии за достъп.

Над главите им прозвуча гласът на Варуна:

Остават ти секунди, Алекса. Приближават многобройни групи агенти.

Алкот повдигна глава.

— Варуна? Ти им помагаш?

Вие сте прекалено вглъбен в работата си, професоре, и това не ви позволява да видите цялостната картина.

Алкот се навъси, но изглеждаше, че думите са го засегнали. Той се обърна към Алекса:

— Онова, което се опитвате да сторите, е напразно. Освен ако не успеете да задържите контрола над лабораторията, те просто ще ви надвият и ще възстановят връзката. Планът ви не е бил осмислен достатъчно добре.

Алекса извади позитронния пистолет и го насочи към диамантите.

— В хранилището се съхраняват резервни диаманти! — изкрещя Алкот. — Разрушаването на тези би предизвикало съвсем кратко забавяне.

Гласът на Варуна се обади отново:

Алекса, господин Грейди, боя се, че времето ни изтече.

Зад тях диамантоидните врати се изместиха встрани. Десетки бронирани войници, насочили гравитационни прожектори и оръжия, нахлуха вътре. От страничните входове се изляха още клонинги.

Грейди и Алекса се оказаха обградени от гравитационно поле, издигнало ги на няколко метра от земята. Двамата останаха във въздуха, безпомощни.

Алекса направи опит да се извие и да насочи позитронния си пистолет. Множество лазерни точки изникнаха върху тялото й.

— Не стреляйте! — извика Грейди. — Ако не я застреляте, ще сътруднича! Не стреляйте! — Той се обърна към нея. — Пусни оръжието, Алекса. Моля те. Няма смисъл.

Тя погледна към него и към бронираните войници, изпълващи лабораторията, преди да хвърли оръжието. Един от охранителите го улови във въздуха.

— Разполагаме с оръжието й, сър.

Почти петдесетима войници бяха изпълнили лабораторията. Черните овални шлемове се бяха вторачили в пленниците. Един от войниците си проправи път и отвори визьора си.

Белязаното лице на Морисън се мръщеше към Алекса.

— Удивен съм, че си успял да проникнеш толкова дълбоко. Но не се безпокой, ще открием предателите, които са ти помагали. — Той посочи към изхода. — Вземете им екипировката, сложете им нашийници и ги отведете при директора. Дузина от вас да останат да охраняват Алекса. Тя е особено опасна в затворени пространства.

Алкот наблюдаваше как пазачите изтеглят Алекса и Грейди с гравитационните лъчи. А Морисън взе квантовия предавател, който все още стоеше върху конзолата.

— Вие ме излъгахте за изолационния комплекс, господин Морисън.

Ветеранът презрително изгледа Алкот.

— Не зная кого се опитваш да заблудиш, професоре. Ти повярва на онова, което ти искаше да вярваш. — И Морисън понечи да му обърне гръб.

— Господин Морисън.

Военният отново го погледна.

— Държите един от истинските кристали. Те успяха да вложат своя предавател.

Морисън се навъси.

— Глупости.

— Те ме принудиха да го направя. Не ми оставиха избор.

Кулкарни се отдръпна от него.

— Искаш да кажеш, че някой извън базата може да поеме контрол над Кратос? — Морисън го изгледа остро, преди да погледне към тавана. — Варуна, истината ли казва професор Алкот?

Последва пауза.

Да, господин Морисън. Професор Алкот е откровен.

Алкот кимна към тавана и погледна към Грейди и Алекса. Двамата биваха изкарвани отвъд вратите.

Морисън блъсна Алкот към диамантите.

— По дяволите, трябваше да ми кажеш това веднага. — Той посочи към панела. — Извади го веднага! По-живо!

Алкот се приведе към панела и приближи ръката си до скенера. Първото гнездо се отвори; професорът извади инсталирания вътре диамант.

Морисън му направи знак да се отдръпне.

Алкот го стори, загледан в кристала, който Морисън стискаше. Военният намести новия кристал и отново запечата гнездото. Подир това той стисна юмрук и повдигна ръка, протегнал пръст към Алкот. Върхът на бронирания пръст започна да сияе с ярка белезникава светлина.

— Знаеш ли, Алкот, след като разполагаме с Грейди, вече нямаме основание да търпим бавния ти напредък и неразумните ти преценки.

Алкот кимна и се обърна към Грейди, който изчезваше сред коридора, обграден от войници.

— И аз мисля така.

Последва звук от разкъсване; огнена вълна започна да обгръща Алкот. Но той не изпищя. Наместо това той кимна към Грейди, докато се разпадаше на прах.