Даниел Суарес
Прилив (19)

Глава 19
Задънена улица

В обширния офис на Греъм Хедрик бе изникнала видеостена. Образът показваше застаряващото лице на директора на Националното разузнаване, Кей Монахън. Образът бе определено по-неясен от холограма, но пък предвид напредналата й възраст, това само бе допълнителен плюс.

В момента тя бавно поклащаше глава:

— Господин Хедрик, трябва да разберете, че от гледна точка на правителството настоящата ситуация е несъстоятелна. Хедрик разпери ръце.

— Но Бюрото за контрол над технологиите е част от правителството на Съединените щати, госпожо директор.

— Организация, създадена във времена на криза…

— Времената винаги са кризисни.

— … и върху съмнителна легална основа. Въз основа на всеки един стандарт вие отдавна сте надвишили мандата си.

— И чии са тези стандарти?

— Това са стандартите на службата, която е създала вас и Съвета за национално разузнаване.

— Значи така било? Очаквате от нас да извършим ритуално самоубийство, защото всички вие сте изостанали и тази ситуация не ви харесва?

— Вие отказвате да се съобразявате със законодателството на САЩ. Вие отказвате да се съобразявате с държавната йерархия. Прибягвате към едностранни действия извън териториите на страната. Действия, които пряко нарушават човешките права.

Греъм Хедрик махна с ръка.

— Да не намесваме законите и правата. Никой от нас не следва закона. Нужно ли е да споменавам нарушенията, извършвани от агенциите? Това е нещо напълно разбираемо. Ако законът притежаваше някаква тежест, всички ние щяхме да бъдем изпратени на съд. Включително и вие.

Тя му хвърли леден поглед.

Хедрик се стараеше да прикрива пълното си презрение. Той знаеше, че личността насреща му само след няколко години ще бъде заменена. Така функционираше демокрацията. По тази причина демокрацията не разполагаше с продължителност. И решителност. Той щеше да ги надживее. Както винаги.

— Единствената причина да се съглася на този разговор бе желанието ми да избегнем излишно зложелателство, госпожо директор. Вие настоявате за нашето подчинение от момента, в който научихте за съществуването на организацията ни. Което, ако не се лъжа, се е случило преди четири месеца. Осъзнавате ли колко дълго е функционирало Бюрото за контрол над технологиите?

— Ако бях знаела…

— Двамата с вас бихме могли да си сътрудничим.

— Запозната съм с уговорките, които сте постигнали с някои от другите агенции.

— Имайте предвид, че аз рядко разговарям с ръководството. Ръководството идва и си отива. Средните постове са по-продължителни. Те са по-полезни в много отношения.

— Какво намеквате?

— Казвам, че трябва да отстъпите. Не бързайте да се осланяте на хората около себе си. Някои от тях ненавиждат факта, че до висшия пост не съществува път, който отчита заслугите. Не, наместо това човек трябва да разчита на назначаване от страна на променлив ръководител. Който, от своя страна, бива избиран от непостоянно общество. Общество, което не знае нищо.

Възрастната жена продължаваше да го гледа остро.

— Господин Хедрик, обединени, нашите служби притежават много по-голямо влияние от вашата малка организация, колкото и напреднала да е тя.

— Сигурна ли сте?

— Време е отново да заемете мястото, определено ви сред йерархията на службите.

— И какво би ме накарало да се подчиня на водителството на отстъпващи ни организации?

— Желанието да запазите длъжността си. Ако се наложи правителството да използва сила, можете да бъдете уверен, че след края на сблъсъка ще лежите във федерален затвор.

— Трябва да призная, че успявате да ме развеселите, госпожо директор.

— Това са фактите. Повече няма да търпим БКТ да функционира като независима организация. Време е то да заеме мястото си сред останалите щатски служби. Ако го сторите, ще останете на поста си. Това предлагаме ние.

Той се подсмихна.

— Да, щатските служби. Сбирщина некадърни лъжци, които разиграват театър пред невежа сган, за да си спечелят гласовете й. — Хедрик поклати глава. — Бюрото за контрол над технологиите няма да заема каквото и да било друго място, освен полагащото му се.

— Не избързвайте да отхвърляте предложението ни, а помислете добре.

— Да мисля? Какво толкова има да премислям? Вие, госпожо директор, и цялото ви правителство не сте нищо повече от дразнещи мухи. Или ревливи деца, ако предпочитате. Вашето хленчене не ми позволява да се съсредоточа над реалната заплаха: незаконни организации в Азия и Източна Европа, които са откраднали наши технологии.

Тя кимна.

— Запозната съм с докладите на разузнаването. Тази ситуация е била породена от потайната същина на БКТ. Тези организации са ваши отцепници.

— Да, такива са. И макар това да се е случило преди моето встъпване в длъжност, моя отговорност е да се погрижа за тях. Те представляват огромна заплаха за всички ни. В това съревнование всички вие притежавате полезността на деца.

Образът на Монахън се навъси, подчертавайки бръчките си.

— В качеството си на директор на Съвета за национално разузнаване аз ви нареждам, Греъм Хедрик, да се подчините на законните си началници. На държавната йерархия.

— Или? Какво ще ни направите? Вие не сте първият бюрократ, комуто скимнало, че може да ни разруши. В крайна сметка разрушените се оказаха те.

— Приемам тези ви думи за пряка заплаха.

— Радвам се. Предайте най-добрите ми пожелания на останалите от хората си, които притежават повече разум. Ние с готовност бихме склонили да си сътрудничим с тях.

— Това е последната ви възможност, Греъм. Не ни предизвиквайте.

Хедрик въздъхна. И не можа да сдържи смеха си.

— Започвате да ме отегчавате.

— Вие не ми оставяте избор. Греъм Хедрик, от този момент вие сте свален от длъжност, а Бюрото за контрол над технологиите е обявено за нелегална, терористична организация.

— Хайде сега. Вече започвате да се държите глупаво.

Монахън гневно стовари длан върху бюрото си.

— Няма да позволя да проявявате неуважение по такъв начин!

— По какъв начин бихте предпочели да проявявам неуважението си?

Тя протегна пръст към него.

— Вие сте свален от длъжност. Ако сте умен, ще наредите на целия си персонал да…

— Изгубихте достатъчно от времето ми. — Хедрик прекъсна връзката. Образът изчезна; стената отново изобразяваше дървени панели. — Варуна?

Безтелесният глас се отзова веднага.

— Слушам ви, директоре.

— Какви действия е предприело американското правителство, за да придобие контрол над БКТ?

— Размяната на криптирани комуникации между Министерството на вътрешната сигурност, Агенцията за национална сигурност, Централното разузнавателно управление и Министерството на отбраната показва приготовления за завземането на всички прилежащи на БКТ обекти в Северна и Южна Америка.

Хедрик мрачно поклати глава.

— Лудост. Кой оглавява тази операция?

— Кей Монахън заема най-висок пост сред заелите се с това начинание, директоре.

— Дръж ме в течение на плановете им, Варуна.

— Разбира се, директоре.

Вратите на кабинета се отвориха пред пристигането на Морисън-старши.

— Нося лоши новини. — Военният помълча за миг, за да подчертае думите си. — И още по-лоши новини.

Хедрик се отпусна в креслото си.

— Не започвай и ти.

— Джон Грейди е успял да избяга от хората ни.

— Проклятие! Значи се е появил?

Морисън кимна.

— И защо просто не са го приспали?

— Сложно е. Изглежда, той е разполагал с някакви нискотехнологични хитрини. И е обстойно запознат с мрежата от тунели под университета. През тези проходи е успял да избяга заедно с Дейвис.

— Искаш да кажеш, че не сте проучили предварително мястото на срещата?

— Разбира се, че го сторихме. Но компютрите изредиха множество препоръки. Купища информация. — Морисън направи гримаса. — Признавам, че са били допуснати грешки. — Той замълча.

Хедрик започваше да кипва.

— Предстоят ни сериозни проблеми с правителството. Последното нещо, което ми трябва сега, е най-ценният ни актив да търчи необезпокояван.

— Разполагаме със запис на разговора му с агент Дейвис. Той разчита на нея да изобличи БКТ.

— Значи й е казал за нас?

Морисън кимна.

— А за изолационния комплекс?

— Не сме сигурни. В подземията те са прекарали известно време без надзор.

— Отстранете агент Дейвис.

Морисън повдигна длани.

— Момент. Тя е агентът, заловил Котън. Подобна постъпка ще усложни делото и ще доведе до…

— По дяволите, Морисън! — Хедрик прокара ръка през косата си. — Трябва ни Грейди.

— Ситуацията все още не е излязла извън контрол. На Грейди няма да му бъде лесно да убеди някого. А всеки негов опит да го стори ни предоставя възможност да го заловим.

Вратите на кабинета се отвориха отново. Неочакваният посетител беше Алекса, видимо разстроена.

— Греъм, трябва да поговоря с теб. Става дума за изолационния комплекс.

Директорът въздъхна.

— А аз трябва да говоря с теб за задълженията ти като поддържащ персонал. Морисън ми каза, че екипът му не е знаел за тунелите под университета. Твое задължение е било…

— Какво всъщност става в комплекса?

Хедрик се спогледа с Морисън, преди отново да се извърне към нея.

— Това не е твой проблем.

— Напротив. Видях доказателства за непростими мъчения, които трябва да бъдат разследвани незабавно.

Греъм се намръщи.

— Алекса, точно сега си имам работа с две сериозни кризи. Ако тези ти притеснения са свързани с Грейди, това е друго нещо. Намери го. Защото той още е изчезнал.

Тя не помръдна.

— Аз мислех, че предназначението на този комплекс е да изолира опасните умове сред хуманна обстановка до момента, в който тяхното знание вече не застрашава човешката цивилизация.

— Алекса, моментът наистина не е подходящ.

— Това ли е действителната му цел?

Той посочи към вратата.

— Мила, с радост ще говорим за това, само че по-късно. Изолационният комплекс няма да избяга, а в момента си имаме работа с кризисна ситуация. — Подир това той присви очи. — Ти не трябва ли да наблюдаваш търсенето на Грейди?

Морисън се бе вторачил в нея.

— Алекса беше там, Греъм.

— Какво искаш да кажеш с това „там“? Къде е била?

— Това щяха да бъдат по-лошите ми новини. Алекса взе участие в операцията. На открито. Насред Ню Йорк. Не е ли така, Алекса?

Хедрик извъртя креслото си към нея.

— Струва ми се, че съвсем ясно ти наредих да поддържаш операцията. Вече говорихме за това; ти вече не си част от оперативните групи.

Тя отвръщаше на погледа му решително.

— Хубаво направих, че отидох.

— Недвусмислено ти забраних да вземаш участие. За тази операция максималното разрешено технологично ниво бе четвърто. А ти не успяваш да осъзнаеш, мила, че собственото ти тяло е класифицирано като осмо ниво. Ти изобщо не трябва да се излагаш на подобен риск.

Алекса го наблюдаваше мълчаливо.

— Осъзнавам, че съм бил прекалено снизходителен към теб.

— Кога ще може да разговаряме за изолационния комплекс?

Той посочи към вратата.

— Уреди си час при секретарката.

— Греъм…

— Искаш да кажеш директоре!

Тя ги погледна, обърна се и излезе.

Морисън остана загледан в затворилите се врати.

— Тя защо дойде?

— Ами ти? Ти защо не ми каза, че тя е нарушила заповедта ми?

— Научих за това едва постфактум — когато компютрите преглеждаха записите от наблюдателните камери.

— Момент. Тя не ти е казала за излизането си?

— По-лошо. Тя е заловила Джон Грейди — и го е пуснала да си върви.

Греъм Хедрик се облегна в креслото си, за да осмисли чутото току-що.

— Не вярвам.

— Тя е умна. Не мога да го отрека. Прегледала е информацията ни за него, събрала е две и две и е решила да се прояви. Да го залови сама.

— И не е казала на екипа ти за тунелите?

Морисън поклати глава.

— По тази причина е премълчала.

— Ние разчитахме на нея.

— И тя е пуснала Грейди да си върви?

— Определено трябва да видиш записа от видеото. Записано е от охранителна камера в града. Алекса знае за изолационния комплекс…