Даниел Суарес
Прилив (26)

Глава 26
План за действие

Джон Грейди се събуди в удобна модернистична спалня с висок таван. Стените не се допираха до него, те представляваха по-скоро прегради. По тази причина ученият можеше да чуе мълвенето на телевизор. И тракането на съдове.

Следващото нещо, което той забеляза, беше заспалата в едно от креслата Алекса, оставила позитронния пистолет в скута си. Очевидно тя бе влязла в някой момент през нощта, може би за да го пази?

Грейди се обърна в леглото си и се загледа в нея. Богиня Афродита не можеше да се сравнява с нея.

Без да отваря очи, тя каза:

— Започваш да ме плашиш, Джон.

Той побърза да отмести поглед. Алекса отвори очи.

— Виждам, че още бдиш.

Тя се надигна.

— Аз не спя много. Винаги е било така. Чух вратата ти да се отваря през нощта, затова минах да те нагледам. Открих вратата отворена — ти спеше. Нямам пълно доверие на Котън. Не е изключено той да ни предаде, за да спаси собствената си кожа.

Грейди присви очи и повдигна ръка към врата си.

Устройството беше изчезнало. Ученият рязко издърпа завивките и започна да търси сред тях.

— Какво има? Какво търсиш?

Той се наведе да погледне под леглото, скочи и преобърна матрака. След миг Грейди се изправи отново, стиснал сребърната верижка, на която бе държал устройството. Брънките й бяха прерязани чисто, закопчалката все още оставаше затворена.

— Котън…

Ученият изхвърча навън.

Алекса не изоставаше.

— Какво има?

— Записът от затвора е изчезнал. Всичко беше записано на него! — Той се огледа към двата края на коридора. Звуците идваха от работилницата, а не от кухнята, затова Грейди се затича натам.

Алекса отново го последва.

Останалите врати в коридора бяха затворени, затова Грейди ги подмина, а се насочи право към обширната работилница. Там той завари десетки механични ръце, които лежаха върху масите и лавиците. Тук имаше сглобени роботи, а също и множество лавици с неразбираеми компоненти. Никъде не се виждаха познати платки — само чудати метаматериали и намотки от изкуствени мускули. Мястото заемаше около една трета от целия етаж — близо двеста и осемдесет квадратни метра.

Ричард Котън седеше пред работна маса и наблюдаваше някаква клетъчна структура през електронен микроскоп. Недалеч край него механични ръце извършваха прецизни манипулации над лабораторни чинийки.

— Котън!

Мъжът се обърна и повдигна кристалния визьор, пристегнат над челото му.

— Защо е това викане?

С тежки крачки Грейди се приближи до него.

— Къде е?

Котън въпросително погледна към Алекса и после към Грейди.

— Кое?

— Устройството, което носех на врата си.

Котън повдигна вежда.

— Не ми харесва тонът ти.

Грейди го сграбчи за яката и го издърпа на крака. Столът му се преобърна.

— А аз не съм в настроение за шеги! Кажи ми къде е! Зная, че е у теб.

Котън направи опит да защити работата си.

— Внимавай да не преобърнеш тези култури. Това е деликатен процес.

Алекса погледна към околните маси и посочи към нещо, стиснато от механична ръка.

— Това ли е?

Грейди погледна в указаната посока. Видяното му донесе облекчение, изместено от нов приплам на гняв. Той безцеремонно захвърли Котън на пода и направи опит да издърпа прожекционния апарат на Чатопадей. Но роботската ръка го държеше здраво.

— Какво, по дяволите, правиш с него?

Котън се изправи на крака.

— Щом настояваш да знаеш. Виждах, че ти няма да се разделиш с устройството лесно, а от казаното изглеждаше, че съдържащата се в него информация е в състояние значително да навреди на БКТ.

— Върни ми го. Искам си го обратно.

— Хубаво, успокой се. — Котън приближи пръст към един от сензорните участъци на холограма. — Не пипай нищо друго.

Грейди веднага грабна устройството и натисна бутона за активиране. За негово облекчение, образът на Арчи изникна във въздуха.

Котън кимна към видеото.

— Успях да копирам цялата съдържана информация: ДНК пробите, посланията и инструкциите за разкодиране на записа на жироскопа. Има само един проблем: нямаше данни от самия жироскоп.

Грейди си изработваше нова верижка с помощта на полимерно влакно.

— Как така? Какво искаш да кажеш?

— Каквото чу: самият жироскоп не съдържаше информация. Неговите данни се съхраняват на отделен чип. Може би той е бил изличен от електромагнитното излъчване. А може би излъчването от повредения костюм на Морисън го е повредило. Във всеки случай жироскопът е заминал.

Грейди го наблюдаваше остро.

— Какво си му направил? И защо си се промъкнал посред нощ, за да го откраднеш? Отрязал си го от врата ми?

— Времето беше от значение. Ако онези от Бюрото нахлуеха тук посред нощ — преди ти да си събрал смелостта да ми се довериш — щяхме да изгубим информацията безвъзвратно. А нейното наличие ще накара онези от БКТ да се съобразяват с нас. Бихме могли да заплашим да публикуваме информацията, ако не ни оставят на спокойствие.

— Боклук. Ти си го повредил.

— Нищо подобно. Но трябва да призная, че това е забележително постижение на импровизираните нанотехнологии. Някой от онези затворници определено си разбира от работата. Цялото устройство е биологично. Създателят му е използвал собствената си кръвна плазма за кодирането на ДНК. И е отгледал костни култури за корпуса. Не бих искал да ми се налага да съм тъмничар на подобни хора.

Грейди започна да разтрива слепоочията си.

— Тази информация беше единственият начин да проследя пътя си обратно до изолационния комплекс. Да доведа помощ.

Котън го изгледа.

— Не говори глупости. БКТ знае къде се намира затворът. — Той се обърна към Алекса. — Предполагам, че ти също знаеш?

Тя се замисли.

— Уви, не. Хедрик пази тази информация изключително усърдно. Полетите се контролират от компютри, така че и самите пилоти не знаят. — Тя погледна Грейди. — Но Котън е прав. Информацията трябва да е налична някъде в мрежата на Бюрото. И ако някой от хората на Котън ни предостави достъп, отново ще се окажем в играта.

Грейди бавно издиша и отново окачи устройството на врата си. На излизане той хвърли мрачен поглед към Котън:

— Ако още веднъж вземеш нещо мое без разрешение, ще съжаляваш.

— Виждам, че сме мрачни преди закуска — подвикна подире му домакинът. — Да приготвя ли нещо?

 

 

Грейди се върна в стаята си и затвори вратата. Той седна на пода в най-тъмния ъгъл и отново задейства устройството. Там ученият започна да превърта посланията, за да се убеди, че всички записи са непокътнати.

— … открих взаимоотношението между протеин петдесет и три и злокачествената неоплазма…

Грейди превключи.

— Казвам се Петра Клапнер. Бях отвлечена през хиляда деветстотин деветдесет и трета година…

На вратата се почука. Тъй като Грейди не отговори, Алекса надникна.

— Добре ли си?

Ученият кимна и премина към следващия запис.

— Името ми е Антон Бежижлик. През хиляда деветстотин деветдесет и осма година аз бях нападнат от Бюрото за контрол над технологиите…

Алекса затвори вратата и се загледа в увисналата холограма.

— Това са затворниците.

Грейди кимна.

Тя остана права.

— Спомням си този човек. Помня и как го укорявах за себичността му.

— … моля да кажете на семейството ми, че съм още жив. Минаха толкова много години.

Алекса трябваше да се подпре на стената: тя започваше да осъзнава последиците от собствената си намеса.

Без да поглежда към нея, Грейди заговори:

— Трябва да разбереш. Не мога да разочаровам тези хора. Не мога.

Холографският образ показваше руснак на средна възраст, който се поклащаше напред и назад.

— … дъщеря си… — По лицето му се стичаха сълзи; той се затрудняваше да говори. — Тя е живяла, без да ме познава. Мина толкова време, а аз не спирам да си мисля за всичко, което съм изгубил.

На Алекса се струваше, че записът се обръща право към нея. И я кара да изпитва вина.

Грейди посочи към образа.

— Това са едни от най-великите умове на човечеството. Хора като Леонардо да Винчи и Галилей. Те биха могли да сторят толкова много, а наместо това биват наказвани за способността си. — Този път той се обърна към нея. Алекса оставаше загледана в посланието.

— Трябва да ги спасим. Но първо трябва да сторим нещо друго.

— Какво?

— Да унищожим БКТ.

Грейди я погледна изненадано.

— Мислех, че Бюрото те е създало.

— Както ми каза една приятелка, те може да са ме създали, но това не означава, че им принадлежа.

Гласът на Котън се разнесе отвъд преградите.

— Елате да видите!

Двамата се спогледаха. Грейди все още бе ядосан заради кражбата, но въпреки това спря видеото. Той и Алекса излязоха в коридора. Котън ги викаше от прага на лабораторията си.

— Какво има?

— Елате!

При приближаването си двамата видяха няколко холоекрана, показващи телевизионни емисии.

— Из целите новини се говори за това — посочи Котън. — Бях накарал няколко компютъра да следят за активност от страна на Бюрото. И това ако не е пример…

Грейди и Алекса влязоха вътре. Новините показваха съкрушителни разрушения в центъра на града.

— Нещо за убийството на директора?

— Не, за това нито звук. Това, което виждате, е центърът на Детройт.

Белезникав дим се издигаше над града. Въздушни снимки на улиците показваха пълно разрушение: двадесететажни сгради стояха без фасади, с изложена вътрешност. Широк булевард рязко прерастваше в дълбока пропаст. Стотици пожарни коли и линейки обграждаха мястото.

Алекса кимна.

— На стотици метри от главната квартира на Бюрото.

— Какво е станало? — попита Грейди.

— Медиите казват, че се е образувало хлътване, което убило няколко десетки души. Някаква инфраструктура се срутила поради липса на поддръжка. Доста хитро обяснение. — Котън посочи, стиснал някакъв инструмент. — Предполагам, някой се е опитал да нахлуе в колибката на Хедрик. Глупав опит.

— Никакво хлътване не може да се образува в близост до щаба на БКТ. — Алекса местеше очи от екран на екран. — Вероятно правителството се е опитало да реагира на убийството на Макалън.

Котън сви рамене.

— Тогава къде са отломките? Всички онези боклуци от сриналите се фасади?

— Това е Кратос — мрачно каза Алекса.

— Кратос? Не ми казвай, че те в действителност са го построили.

Грейди ги гледаше неразбираемо.

— Какво е Кратос?

Жената се обърна към него.

— Това си ти, Грейди. Твоето гравитационно огледало в огромен мащаб. Един от учените, занимаващи се с твоето откритие, разработи начин да прожектира гравитационното огледало от разстояние. Точно както Морисън направи снощи. И устройството е разположено в сателит, намиращ се в геосинхронична орбита.

— Искаш да кажеш, че те имат гравитационно оръжие, монтирано на сателит?

Тя кимна и посочи към емисиите.

— Това е причината Хедрик да те изведе от затвора. Нужна му е помощта ти, за да го усъвършенства. Понастоящем оръжието може да преобръща гравитацията в зона с радиус от два километра. И по-тясно, ако е наложим фин фокус.

— Мамка му. — Котън обърна гръб на екраните. — Хубава технология. Ето защо няма отломки — всички те са паднали в небето.

Алекса кимна.

— Това обяснява дрънканиците из Мрежата — продължи домакинът. — Някои лудаци казват, че имало военни машини, които били грабнати от ръката на Бога. Имало хора, които заснели случилото се на мобилните си телефони, само че по това време нямало сигнал. А по-късно някой успял да влезе в телефоните им и да изтрие доказателствата. Смахнати хора има в интернет…

Алекса продължаваше да наблюдава записите, а Котън сръчка Грейди.

— Това е впечатляващо.

Ученият поклати глава.

— Господи… Те разполагат със сателит, който е в състояние да срине цял град.

— По-точно да го издърпа в Космоса.

Грейди направи крачка встрани, пребледнял.

— Не мога да повярвам какво съм сторил. Дал съм на тези безумци пълна власт над всички ни. А с времето те ще стават все още по-силни.

Тя се обърна към него.

— Ти не си им давал нищо. Те сами са го взели от теб. А аз започвам да се замислям над интересния факт, че вероятностните модели на Бюрото не включват и самото него.

По телевизията експерти обсъждаха дългата история на западането на Детройт и внасяния законопроект за федерална помощ.

Котън кимна:

— Изглежда, Вашингтон е отстъпил. Хедрик не би се поколебал да използва силата си. Очаквам, че за момента онези от правителството ще се оттеглят да ближат рани. Което вероятно означава, че те няма да помогнат за освобождаването на затворниците от изолационния комплекс, дори и ако знаеха за съществуването им.

Грейди повдигна очи от пода.

— Трябва да открием местоположението на затвора. Освобождаването на затворниците и отвеждането им при властите е единственият начин да изравним силите.

— Но за тази цел ще ти е необходим човек, който е склонен да ги приеме. А докато Хедрик си играе на Господ, никой няма да прояви подобно желание. Много е вероятно федералните дори да те предадат обратно.

Алекса дълбоко си пое дъх:

— Трябва да решим какво ще правим. Не можем да останем тук вечно. Хедрик и Морисън няма да спрат да ни търсят. Рано или късно ще трябва да се справим с тях.

Грейди се стараеше да обмисли ситуацията.

— По какъв начин те контролират сателита? — попита той.

Алекса невярващо поклати глава.

— Няма начин да придобием контрол. И тук става дума за квантова връзка, като при комуникациите: пряка връзка през времепространството. Двойка заплетени частици под ръководството на компютри, които следят разположението на всяка част от оборудването на Бюрото. А този сателит най-вероятно ще разполага с няколко връзки, за всеки случай. Всички негови контролни станции се намират в гравитационната лаборатория в щаба на Бюрото.

Котън кимна:

— Което означава, че ще ти е нужен физически достъп до самото място, ако искаш да поемеш контрол над сателита.

— А какъв е шансът да го унищожим?

— Ха, успех. За начало той е невидим, обгърнат е от дифракционно излъчване. Да не говорим, че те просто ще изпепелят всичко, което се озове в радиус от шестнадесет хиляди километра от него.

— Котън е прав. Ще трябва да проникнем в самата сърцевина на контролния им център. Това означава да си проправим път през слоеве диастени и роботизирани оръжия.

— Но ако успеем да придобием контрол над сателита — бавно каза Грейди, — на практика ще сме опрели дуло до слепоочието на Хедрик. Той ме търси точно защото тази технология е толкова страховита.

Котън се изсмя.

Алекса не последва примера му:

— Сещам се за някого, който би могъл да ни помогне да проникнем.

Котън повдигна вежда.

— И кой е той?

— Това не е от значение. Само че ще трябва да се върна, за да говоря с него.

Котън подсвирна.

— Ще се върнеш обратно в тъмната кула?

— Ти си крадецът виртуоз. Можеш ли да разработиш маршрут, през който да вляза? В този момент те ще са анулирали правата ми за достъп, само че аз познавам всички тамошни кътчета. Израснала съм сред онова място. И съм експерт в множество отношения.

— Опитвал съм се да проникна. Мястото гъмжи от роботи, наблюдателна прах и високоенергийни полета. — Котън се ухили. — Зная, защото през последните няколко години издирвах евентуални слабости. — Той затвори телевизионните емисии и извика триизмерни планове на главната квартира на Бюрото.

Алекса смаяно се вторачи в тях.

Котън тихо се засмя:

— Знаех, че е само въпрос на време, преди те да се опитат да ме отстранят. Имах усещането, че няма да ме пенсионират. Затова изготвих планове за проникване или бягство, ако някое от двете се наложи.

Тя започна да извърта модела.

— Няма да питам за начина, по който си се сдобил с тези планове. Наместо това ще питам дали си намерил нещо полезно.

— Не. Компютрите им са запечатали мястото. Системите им са подсигурени тройно. На практика сигурността е съвършена. Особено когато се намират във висока степен на тревога като сега. Наностените са в състояние да спрат почти всичко, а плазменото поле, което ги покрива, провежда над четиристотин гигаджаула. Дори лазер не би представлявал проблем за тази плазма. Никаква сила под термоядрена експлозия не може да проникне през нея.

Грейди наблюдаваше как Котън извърта модела, докато обяснява.

— Това не е вярно — каза ученият.

— Кое не е вярно?

— Че нямало сила, която да проникне през тази защита. Съществува сила, която го прави.

Двамата го погледнаха.

Тогава Алекса се усмихна.

— Гравитацията.

Грейди кимна:

— Гравитационното огледало. — Той се приближи към триизмерния план. — Котън, твоята преценка на сигурността се е основавала на една значителна предпоставка.

— Каква?

Грейди махна с ръка, за да преобърне образа с главата надолу.

— Че посоката на „надолу“ няма да се промени. Погледни плановете сега. Опитай се да откриеш нещо значително във външната стена, което би се повредило, ако светът неочаквано се преобърне.

Котън се загледа в обърнатите планове и върху лицето му започна да изниква усмивка.

— Трябва да ти призная, Грейди, че ти притежаваш определено изобретателен ум…