Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Influx, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2016 г.)

Издание:

Автор: Даниел Суарес

Заглавие: Прилив

Преводач: Радин Григоров

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Deja Book“; Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: печатна база Сиела

Отговорен редактор: Христо Блажев; Благой Иванов

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-28-1593-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/828

История

  1. — Добавяне

Глава 24
Убежище

Отдавна минаваше полунощ по времето, когато Алекса — заедно с Джон Грейди и Ричард Котън — започна да се спуска към плоския покрив на огромна десететажна сграда без прозорци в месарския квартал на Чикаго. На един километър пред тях се простираше центърът на града.

По време на спускането Грейди различи големи и избелели надписи, нанесени право върху тухлената фасада на целта им: „Фултън Маркет — студено съхранение“. Една кула също носеше този надпис.

След кацането на покрива ученият остана неподвижен за няколко секунди, докато привикне към обичайната гравитация — полетът бе продължил няколко часа. По обиколен път тримата бяха влезли в Чикаго от северозапад, защото Алекса се притесняваше от сканиране, търсещи отряди и сателитно наблюдение. Тя бе убедена, че Морисън и Хедрик ще ги намерят бързо. И изглеждаше все по-притеснена с всеки изминал миг.

Напук на обстоятелствата Грейди трябваше да признае, че полетът (или по-скоро „падането“) бе забележителен. Двамата с Котън се бяха носили в рамките на огледалното влияние на Алекса. Летният въздух ги бе облъхвал по време на цялото пътуване — в началото отвело ги над обширни ниви, изпъстрени на места с дървета. Под тях оглушително стържеха щурци; светлините на самотни ферми премигваха ниско над земята. В един момент тези пейзажи бяха отстъпили пред магазини и предградия. Грейди бе получил възможност да се почувства като птица — и тихо да лети над земята.

Сега те се бяха приземили и Алекса нервно оглеждаше небето. Очите й бяха осветени от някакво устройство, вградено в шлема й.

Но Котън не изглеждаше притеснен, а се освобождаваше от предпазния си костюм. И шлемът, и жилетката притежаваха надпис, указващ, че притежателят им е федерален затворник.

— Тази вечер беше запомняща се. — Той погледна към Грейди и му подхвърли шлема. — Твоето гравитационно огледало е много интересно изобретенийце, професоре.

Грейди улови шлема.

— Аз не съм професор.

— Трябва да си получил почетно звание някъде. — Котън се отправи към вратата на триетажна надстройка, издигаща се върху покрива. Именно надписа върху нея Грейди бе забелязал най-напред.

— Какво е това място, Котън? — каза Алекса. — И какво те кара да смяташ, че те няма да ни намерят тук?

Той се извърна.

— Това е едно от убежищата ми. И няма да ни намерят, защото вече са поели по фалшиви следи.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че в Бюрото има хора, които ще ги затруднят да осъзнаят, че не ни намират.

Алекса присви очи.

— Предатели? Но сканирането е…

— Тук ли ще стоиш цяла нощ, или предпочиташ да влезеш?

След един последен поглед към небето тя последва примера на Грейди. Котън отваряше малък панел край вратата; ивица светлина сканира очите му. Вратата се отвори, оказала се изненадващо масивна. Отвъд нея ги чакаше метално стълбище.

Зад тях вратата се затвори сама. Зеленикава светлина обля стълбището.

Едно от убежищата ти? Колко убежища имаш?

— Ако отговоря на въпроса ти, те вече няма да бъдат убежища, Грейди.

Алекса се навъси:

— Ако си мислиш, че Морисън не знае за тях, то жестоко се лъжеш. Не можеш да скриеш нищо от БКТ. Всеки миг тук ще пристигнат екипите им.

— Ето нещо интересно. Открих, че има начин да укриеш неща от БКТ: като временно забравиш онова, което не искаш те да узнават. Благодарение на съвременната наука подобно избирателно забравяне е напълно възможно.

— В затвора имах възможност да го изпитам — намръщи се Грейди. — Някакъв протеин, който изтрива спомените, за които си мислиш в момента. Но аз така и не си върнах изгубените спомени. А изгубих много. Моменти от детството. Родителите си. Можеш ли да ме научиш как да си ги върна?

— Трябва да си ги записал, ако искаш да ги възстановиш. Противно място е онзи затвор. Приеми извиненията ми за факта, че аз станах причината да се озовеш там, макар и неволно.

Грейди отново си припомни онази нощ. Той си спомняше странния, почти състрадателен жест на Котън точно преди оттеглянето му. Този спомен бе оцелял след престоя му в изолационния комплекс.

На първата площадка ги чакаше черна врата, на която Котън почука. Разнеслият се звук говореше за страховита плътност.

— Диамантени нанорешетки — хипердиамант — обяви той. — Стените също са покрити с милиметров слой от него. Много по-добър е от въглеродните нанопръчки — те са по-лоши и от азбест. И са стара работа. — Котън отпусна длан върху някакъв скенер, на вид доста по-сложен от обикновен скенер за отпечатъци.

— От кое ниво са тези технологии? — намръщено запита Алекса. — И как така си се сдобил с тях?

Вратата щракна и се отвори.

— Има ли значение от кое ниво са? А що се отнася до това как съм се сдобил с тях: по-рано Морисън ти даде отговора. Аз наистина съм крадец. Забележителен крадец.

Той влезе вътре и запали светлините. Отместването на шалтера отекна в залата.

Другите двама се спогледаха и го последваха.

Те пристъпиха в помещение с голи тухлени стени, но мебелирано с вкус, оборудвано с кухненски уреди и принадлежности и лавици с книги. В една от стените личеше дълъг коридор с дървен под и няколко врати по протежението му. В края на този проход се виждаше част от друго помещение, вероятно работилница.

Екрани и наблюдателни холограми оживяха едновременно с влизането им.

— Колко е хубаво да се прибереш у дома…

Грейди и Алекса оглеждаха мястото, а Котън се отправи към кухненския кът и започна да сваля чаши.

— Впрочем, Алекса, ако си мислела, че онези от Бюрото са впрегнали всички усилия, за да заловят Грейди, само почакай. Избягала, за Хедрик ти си десет пъти по-опасна от Грейди. Като се има предвид всичко, което знаеш за тях… Директорът няма да остави непреобърнат камък.

Той изтегли запушалката на гарафа с бренди и започна да налива.

— Да не пропускаме и факта, че той е лудо влюбен в теб. Обичта и ненавистта са двете страни на една и съща монета, все страсти. Можеш да се прехвърляш от едната в другата, но не и в безразличие. — Котън кимна и повдигна чашата си, след което я изпразни. Той стори това и с останалите две.

— Кой друг е в тази сграда? — осведоми се Грейди.

— По-скоро какво друго: на всички етажи има фризери. Подобно обкръжение е много полезно за изчистването на топлинното излъчване от известни термоядрени експерименти.

— Термоядрени? — повтори Алекса. — Котън, технологии от подобно ниво не би трябвало да напускат територията на Бюрото.

Домакинът наливаше отново.

— Коняк, Грейди? Струва ми се, че имаш нужда.

Грейди кимна.

— Този коняк е част от товара на кораб, разбил се на френското крайбрежие през 1873 г.

— Небеса. Сигурно струва цяло състояние.

— Няма как да зная. — Котън плъзна тумбестата чаша по плота към него. Грейди я улови в последния момент.

— Какво друго си струпал в това скривалище? — продължаваше да разпитва Алекса.

— Нищо опасно, ако това загатваш. Това е укритие. Никой от проследяващите методи не е в състояние да ни засече тук.

— Забравяш квантовото заплитане.

Съдържанието в Котъновата чаша намаля с един пръст.

— Тук си права, но пък нали взехме съответните предпазни мерки? — Той безмълвно й предложи питие.

Жената изсумтя в отговор и с раздразнени стъпки изчезна в коридора.

— Известно уединение няма да й навреди — обърна се Котън към загледания след нея Грейди. Подир това домакинът включи газовата печка и започна да се рови сред съдовете.

Грейди наистина й съчувстваше.

— Алекса току-що загърби целия си познат свят заради нас. Аз съм преживявал същото и мога да си представя какво е. — Той отпи глътка коняк и я задържа върху езика си. — Небеса, това е като течна мъгла.

— Да, бива го… — Котън изваждаше продукти от огромен хладилник.

— Ти умееш да готвиш?

— Че защо не? Винаги се старая да похапна добре след среща със смъртта. Тогава храната е особена вкусна. Реших да приготвя супа от морски дарове. Гладен ли си?

— Няма да откажа.

Котън повдигна пръст към тавана:

— За тази ситуация е подходящ Бизе… — На сносен френски той произнесе към тавана: — Les pêcheurs de perles — Au fond du temple saint!

Звуците на операта започнаха да изпълват помещението. Красива музика. Грейди виждаше вълните цветове. Едва сега той започваше да осъзнава важността на случилите се събития. И си позволи нова глътка коняк.

— Съжалявам, че ти се озова в изолационния комплекс, Грейди. Надявам се разбираш, че нямах избор. — Котън бе започнал да обработва морските продукти.

Ученият кимна разсеяно.

— Как така тук има прясна морска храна?

Котън кимна към хладилника.

— Инертно съхранение. Използва благороден газ, аргон. Като криогеника, но без замразяване. Храната изкарва страшно много време, преди да се развали.

— Поредното потулено откритие, което би могло да облекчи света.

Домакинът невъзмутимо приготвяше скариди.

— Тази постройка е десететажен фризер, който обхваща две пресечки. Нищо чудно тук да се крият замръзнали гангстери от времето на сухия режим.

— Как така ти се озова в това положение, Котън? Защо игра ролята на лудия им бомбаджия през всички тези години?

— Лошо стечение на обстоятелствата — направи гримаса другият.

Грейди го погледна мълчаливо.

— Да, разбира се, твоят късмет беше още по-лош. Както и да е, хванаха ме при опит да се промъкна в щаба им… преди около дванадесетина години.

— Опитвал си се да проникнеш в БКТ?

— Никога не съм се самообявявал за умен…

— Как изобщо си разбрал за съществуването на Бюрото?

— Не знаех. Беше възложение. Бях се специализирал в придобиването на рядка информация. Сградата на БКТ бе привлякла вниманието на определени хора, които ми подшушнаха колко охранявана е в действителност тази захабена постройка насред Детройт. Определено беше необичайно.

Котън спря да работи за момент и се загледа замислено.

— Тогава си мислех, че всичко ми е известно. — Той се засмя. — Но ние не узнаваме онова, което не знаем, докато не го узнаем.

— Някой те е наел да проникнеш в БКТ?

— Не е като да съм проникнал през строшения прозорец. Беше сложна операция. Аз съм специализиран крадец. Просто се оказа, че да проникнеш там е невъзможно. — Той отвори шкаф с винени бутилки и извади бутилка червено. — Châteauneuf-du-Pape?

Грейди кимна към чашата си, която все още съдържаше коняк.

— Не, благодаря.

Котън започна да вади тапата:

— По-късно установих, че наелите ме хора са били ЦРУ Иска ми се да бях открил това по-рано. Те имат лоша репутация, когато става дума за подобни операции.

Аз се смятах за умен, но се оказах заловен още преди да съм навлязъл сериозно. Оказа се, че външността на сградата им е просто фасада в повече от един смисъл. Няма прозорци. Няма врати — или поне такива, които да отвеждат до мястото. Зад бетона и стъклото има трисантиметров слой диамантени нанопръчки, черни като Сауроновата кула — от тях впоследствие почерпих идеята за това място. Главната квартира на Бюрото е разположена дълбоко под земята. Върху стените си те прожектират холограми, които по нищо не се отличават от гледката през истински прозорец. Същата технология им позволява да наблюдават показваното от прахови видеокамери. Сигналът се предава на квантово равнище. — Той повдигна очи. — Вероятно и сам си разбрал това. По тази причина никой не може да се включи в комуникациите им и да подслушва.

Грейди отпи поредна глътка от божествения коняк.

— И те те хванаха?

Домакинът кимна и отново се зае да почиства морските дарове.

— Да. И можеш да си представиш, че бързо си отворих очите. Варварин, завлечен пред Цезар. Тогавашният директор, дребосък на име Холингер, остана впечатлен, че съм успял да проникна толкова дълбоко. Той ми предложи сделка: или да започна да работя за тях като лицето на Вършачите, като се превърна в небезизвестния Ричард Луис Котън, или да се запозная с екзотермично разлагане. Ти сам видя какво представлява тази процедура. Бедната Дейвис. — Той замълча за момент.

— И така си станал атентатор лудит.

— Никой от Бюрото не искаше да бъде Котън, а им трябваше човек за тази роля. Дълго време те ме държаха изкъсо. Възнамеряваха да оттеглят Котън след десетилетие. Обещано ми беше, че ще живея идилично сред останалите олимпийци. Той се засмя и отпи от виното си. — Но аз не им вярвах. И не забравях първоначалната си задача, сблъскала ме с тях. Колко често един крадец получава възможността да открадне обратно бъдещето?

— Значи вече си имал план? Замисъл, на който ние сме попречили…

— Може да се каже, че ние двамата с теб имаме нещо общо, Грейди.

Ученият допи коняка си и извади прожектора изпод ризата си.

— В такъв случай би могъл да ми помогнеш. Трябва да разчета информацията, записана на това устройство. Тя се съхранява в ДНК формат.

— Това е единственият истински формат за съхраняване на информация — отбеляза Котън и погледна към миниатюрния прожекционен апарат. — Какво представлява то?

Грейди докосна бутона; образът на Арчи изникна пред стената.

Аз съм Арчибалд Чатопадей. Имам прекрасна съпруга на име Амала, която ми даде пет прекрасни деца. Аз ръководех екипа, който първи постигна термоядрена реакция…

Ученият спря записа.

— Хитреци са онези от изолационния комплекс. Бях чул слухове, че са успели да придобият контрол над половината затвор.

— Но въпреки това не могат да избягат. В това се опитвам да им помогна.

— Остави ми устройството — кимна Котън. — Ще разчета цялата записана информация.

Грейди се поколеба.

— Ще го сторим утре, след като си починем. За момента не искам да се разделям с него. — Ученият отново го прибра под дрехата си.

— Както желаеш. Кажи ми, когато си готов.

Грейди се обърна към коридора. Алекса не се виждаше никаква.

— Тук имаш ли легла?

— Естествено. Стаите от двете страни на коридора са спални. Избери си някоя.

Ученият замислено гледаше към края на коридора.

— Преди това ще посетя Алекса, за да й благодаря. Тя ме спаси.

Котън го погледна.

— Наистина ли мислиш, че в момента й е до благодарностите ти?

Тези думи накараха Грейди да се замисли.

— Не, надали — кимна той. И пое да си търси легло.