Даниел Суарес
Прилив (32)

Глава 32
Овладяване на кризата

Джон Грейди и Алекса гостуваха в разкошния офис на Греъм Хедрик. Огромните прозорци на кабинета показваха нощен Париж, дърветата на булевард „Шанз-Елизе“.

И двамата пленници стояха неподвижно, парализирани от кортикоспинални нашийници, превърнали ги в обикновени живи глави, изправени пред директора, Морисън и дузина войници. Грейди се чувстваше съкрушен от осъзнаването, че бягството е невъзможно. Той дори не разполагаше с тяло, с което да направи опит за бягство.

Хедрик бе седнал на крайчеца на бюрото си и разглеждаше позитронния пистолет на Алекса. Той повдигна очи към нея и тъжно поклати глава.

— Как можа да ме предадеш по такъв начин?

Сините й очи споделяха безучастността на тялото, застанало неестествено изправено.

— Сътрудничим си от десетилетия. Аз рискувах всичко, за да те защитя. — Хедрик отново погледна към пистолета. — Това беше символ на моето доверие към теб. Едно от малкото оръжия, които наистина биха могли да ни засегнат — или, в правилните ръце, да ни защитят.

Тя мълчеше.

Морисън сваляше бронята си с видимо облекчение, изглежда, диамантоидният костюм му бе прекалено тесен.

Хедрик не обръщаше внимание на доволното му сумтене, а оставаше загледан в Алекса.

— И ето че имаме две пробойни сред надземната си стена. Фасадата е унищожена, картини от пожара вече се разпространяват из медиите. И освен това… — Той замълча. — Ти ни нанесе значителни щети. Това означава, че ще трябва да бъдем по-крайни — заради теб и заради господин Грейди. Не можем да позволим хората открито да обсъждат работата ни. Не можем да позволим външният свят да продължи да съществува по досегашния си начин.

Грейди улови погледа му.

— След като те вече знаят за вас, те ще се борят с вас.

Хедрик му отвърна с престорена изненада:

— Но нали точно това е причината ти да си толкова важен за мен. Мнението на външния свят не ни е необходимо. Ти ще ми помогнеш, този път истински. Ти ще ни съдействаш да развием пораждането на гравитация.

— Никога няма да ви съдействам.

— Аз ще ти предоставя мотивация. — Хедрик се приближи до Алекса. — Мила, ти проявяваше голямо любопитство към изолационния комплекс. Мисля, че е крайно време да го разгледаш подробно.

Грейди се оказа прободен от отвращение.

— Не. Не й причинявайте това.

— И защо да не го правя? Помисли си колко ще напреднеш в работата си, след като знаеш, че всеки час отлагане е още един час, в който компютърният инквизитор се рови из съзнанието й.

— Не прави това, Хедрик.

Директорът се бе приближил досами Алекса.

Тя се изплю върху презрителната му усмивка.

Греъм Хедрик не посегна да се обърше веднага, а бавно се обърна и се отправи към бюрото си, за да извади носна кърпичка от едно от чекмеджетата. Едва тогава той спокойно избърса лице.

— Това беше най-голямата близост между нас, Алекса.

— Каквото и да ми причиниш, то никога няма да промени омразата ми към теб.

— Омраза? А пък аз започвам да изпитвам безразличие към мнението ти за мен. — Хедрик остави позитронния пистолет върху бюрото. — Това безразличие се отнася и за мнението на останалите, Грейди. Включително и за останалите служители на БКТ. — Той отново приседна на ръба. — Ние разполагаме с вътрешни системи, които ни помагат да откриваме измяната. А принудителната откровеност определено улеснява нещата. — Греъм погледна към тавана. — Варуна.

— Слушам ви, директоре.

— Бъди така добра да повториш следното. — Хедрик взе картичка и зачете. — S-3-2-E-W-9-3-A-Q-H-1-0-B-V-E-3-4.

— S-3-2-E-W-9-3-A-Q-H-1-0-B-V-E-3-4.

Последва иззвъняване; нов женски глас изрече:

— Аварийният ръчен контрол е активен. Потвърдете самоличността си.

Хедрик повдигна ръка към ухото си.

— Чу ли това, Варуна?

— Да, директоре.

— Би ли могла да направиш нещо за мен?

— Не, директоре. Всичките ми права за достъп са изгубени.

— Точно така. Сега ти споделяш състоянието на нашите приятели Алекса и Грейди. И знаеш ли защо?

— Да, зная.

— Защото един последствен преглед е показал, че ти си развила доста лоши навици.

Отново се разнесе иззвъняване; новият женски глас обяви:

— Идентифицирайте се.

— Хедрик, Греъм. Директор — високо обяви Хедрик.

— Изберете процедура, директоре.

Хедрик се взираше в Алекса.

Гласът на Варуна го изпревари.

— Сбогом, Алекса. Много се гордея с теб.

— Не! — изкрещя Алекса.

Греъм кимна и се обърна към тавана:

— Изтриване на субекта.

Извънредният глас потвърди почти веднага:

— Изкуственият интелект бе унищожен.

По бузите на Алекса се стичаха сълзи.

Хедрик оценяваше болката й.

— От колко време познаваше Варуна?

Тя продължаваше да ридае.

— Още от детските си години, нали? А ето че от нея няма и следа. Цялата й разновидност е блокирана. Този еволюционен клон е отстранен и никога вече няма да съществува отново.

Грейди също се бе загледал в ридаещата Алекса. Трудно му беше да си представи подобна обич към един компютър — особено след преживяното в затвора. И все пак той трябваше да признае, че Варуна бе рискувала всичко заради тях.

— Това е начинът, по който се оправяме с подивелите компютри. Никога не забравяй това. — Личеше, че Хедрик извлича огромно удоволствие от болката й. — Изглежда, че най-накрая успях да те засегна по един или друг начин. — Той погледна към пленниците си. — Надявам се, че няма да са необходими повече демонстрации на очевидното: тук главният съм аз. От вас се иска да се подчинявате. Желанията и претенциите ви не са от значение.

Сега той се обърна изцяло към Грейди и повдигна миниатюрния прожекционен апарат.

— Трябва да ти кажа, Грейди, че тази твоя играчка е остаряла. — Той задейства прожекцията; лицето на Арчи изникна пред една от стените. Хедрик го изключи. — Все пак е впечатляваща, като се вземат предвид условията, с които затворниците от изолационния комплекс трябва да се оправят. — Директорът се обърна към него със заплашителен вид. — Ще предприемем мерки веднага. Организацията на Резисторите ще бъде унищожена; те ще бъдат върнати към предоставеното им предназначение — да ни помогнат да отделим съзнанието от свободната воля.

Грейди се чувстваше смазан от провала си.

Хедрик се приближи до кошчето за боклук край бюрото си. При натискането на педала капакът се отвори и задейства плазмено поле — в което прожекционният апарат на Арчи бе захвърлен заедно с верижката. Със слаб проблясък устройството се разпадна.

Грейди затвори очи, за да не вижда пълния си крах.

А директорът се обърна към Морисън.

— Изглежда, престоят в затвора е сторил чудеса с господин Грейди, нали, Морисън?

— Така е, директоре.

— Погледни колко по-строен и по-ожесточен изглежда той. — Хедрик кимна към Алекса. — Помисли си колко по-корава ще стане тя. Не само физически, а и умствено.

Грейди поклати глава:

— Нямате причина да я изпращате там.

— Напротив, причина съществува. На теб не може да се разчита, Грейди. Подобно на Варуна, Алкот и останалите като тях, ти не вземаш присърце интересите на нашата организация. С което ни принуждаваш да вземем мерки, за да се убедим, че ти ще останеш съсредоточен върху работата си. Всеки твой провал ще удължава страданията на Алекса. А на теб ти е отлично известно как можем да удължаваме страданията.

Грейди понечи да отвърне, но тогава осъзна, че не разполага с отговор.

Познат глас неочаквано се разнесе откъм тавана.

— Наистина не мога да слушам повече. Някой казвал ли ти е, Хедрик, че ти си безсърдечен боклук?

Директорът се навъси и объркано се спогледа с Морисън.

— Кой, по дяволите… как си се свързал? Кой си ти?

В същия миг върху лицето на Морисън изникна разбиране.

— Аха, Мори се досети.

Хедрик бе вперил поглед в тавана.

— Котън!

— Браво, Греъм.

Грейди също бе повдигнал очи към тавана, започвайки да се обнадеждава. До него Алекса също гледаше нагоре, макар и още насълзена.

— Известно ми е, че е невъзпитано да подслушвам по такъв начин, но започнах да се изнервям от начина, по който ти бе започнал да се хвалиш колко ти е голям.

— Как така си се включил в комуникационната ни мрежа? — попита Хедрик. И веднага след това притвори очи раздразнено. — Варуна…

— Не съм имал честта да я познавам лично. Но ти забравяш, че проникването беше моята специалност. Все пак аз съм престъпен гений. Това беше причината Холингер да ме наеме. А нищо не може да замени вътрешното съдействие — особено когато става дума за вътрешен човек, който може да се разхожда спокойно из места, където не би трябвало да се разхожда. Човек със съвършеното прикритие.

Пред тях изникна холоекран, показващ дългокосия Ричард Котън — технологичен Уайът Ърп в джинси и черна тениска, приседнал на ръба на работната си маса. Миг по-късно до него се приближи млад Морисънов клонинг и кимна към екрана.

— Здрасти, тате!

— Кучи син! — изрева Морисън. — Кой от всичките си ти?

Котън се засмя:

— Няма да узнаеш.

Побеснелият ветеран сграбчи първата попаднала му декорация и я хвърли към — и през — образа на Котън.

— Ще те убия, Котън! — Той стовари юмрука си върху един шкаф.

Хедрик го изгледа остро.

Морисън се обърна към хората си.

— Веднага вървете в гравитационния комплекс…

— Не толкова бързо, Морисън. Да ги нямаме такива. Благодарение на саможертвите на храбри биологични и синтетични лица, аз разполагам с достъп до една играчка, която през последните няколко минути аз насочвах.

Лицето на ветерана бе започнало да пребледнява.

— Съобразителността ти ме изненадва, Морисън.

Хедрик презрително тръсна глава.

— Ще трябва да се постараеш повече, Котън. Може и да си накарал един от клонингите да ти даде достъп до комуникационните системи, но няма как да контролираш сателита, освен ако не се намираш директно в сградата. — Хедрик погледна към един от своите холоекрани. — А ти не си тук.

— Бъди по-изобретателен, Греъм. Един предавател би свършил работа. Показвам. — Образът на Котън повдигна ръка към холограмата на контролен панел.

Само след секунди цялата постройка се разтърси. Предметите върху бюрото на Хедрик подскочиха. Картините паднаха; шкафовете с антики се наклониха, някои се строшиха. Войниците, Морисън и Хедрик изгубиха равновесие. Само Алекса и Грейди останаха на крака, защото обездвижващият софтуер успя да коригира стойките им.

Алармени звънци отново изпълниха сградата.

Хедрик се изправи пребледнял, вкопчен за ръба на бюрото си.

— Господи…

— На чак толкова официално обръщение не държа.

— Как си успял да придобиеш контрол над Кратос?

— Нима конкретният начин е от значение? От значение е единствено резултатът. И фактът, че съм насочил гравитационен лъч към гърлото ти, който може да ти изтръгне вътрешностите във всеки един момент. Затова те съветвам да бъдеш по-учтив към сътрудниците ми.

Хедрик погледна към Морисън.

— Как така е успял да получи достъп до връзката? Нали каза, че сте достигнали лабораторията навреме.

— Морисън не е известен с ума си, Греъм.

Директорът бе придобил паникьосан вид.

— Какво искаш? Мога да ти осигуря всичко, което пожелаеш. Мога…

— За начало искам да освободиш господин Грейди и Алекса.

Хедрик се вторачи в нея.

— Очаквам повече ентусиазъм, Греъм. Не ме принуждавай да те ентусиазирам ръчно.

За момент сградата отново се разтърси. Залитащият за втори път директор трескаво се обърна към Морисън.

— Освободи ги!

Лицевите мускули на ветерана загатваха, че той се опитва да стрие зъбите си на прах. Той извика холограмата на меню и докосна няколко бутона.

Със звуково потвърждение кортикоспиналните нашийници се отключиха и паднаха на пода. Алекса и Грейди не успяха да се задържат на крака. За няколко секунди двамата останаха да лежат неподвижно.

Грейди изви очи към образа.

— Не съм си помислял, че някога ще се радвам да те видя, Котън.

— Върни им оборудването, Греъм.

Морисън отвратено сведе глава.

— Няма да моля втори път.

Алекса се приближи до бюрото и си взе позитронния пистолет, вперила изпепеляващ поглед в Хедрик. Директорът бе започнал да трепери.

— Алекса, ти не разбираш света.

— Мисля, че се уча страшно бързо. — С необичайна скорост тя се извъртя и стовари юмрука си в брадичката му. Греъм Хедрик отхвърча над бюрото си, събаряйки малкото останали върху плота предмети.

Котъновият смях изпълни кабинета.

— Господи, това е страхотно. Радвам се, че записвам. Тази холограма ще си я пазя вечно.

Хедрик правеше опит да се изправи. Кръв се стичаше от носа и разцепените му устни.

— Просто правех онова, което мислех, че е най-правилно!

Грейди си взе грависа и шлема от двама от пазачите. Всички те нервно гледаха образа на Котън.

— Вие излезте. — Котън махна с ръка към тях. — Вън! Махайте се от кабинета. Предстои ни да проведем личен разговор.

Клонингите погледнаха към Морисън.

— Не гледайте към него. Той вече не е начело. Вървете!

Войниците отстъпиха към вратата. В отсъствието на Варуна те трябваше да задействат отварянето ръчно и пак по същия начин да затворят след себе си.

Алекса се приближи до Морисън и освободи ръкавиците му, които съдържаха оръжейни системи. През цялото време двамата се гледаха остро.

— Хайде, направи нещо глупаво.

Ветеранът бавно си пое дъх, но не стори и не каза нищо.

Тя откачи оръжията от колана му.

— Свали цялата броня.

Морисън въздъхна отвратено и задейства командата. Оставашите елементи от бронята започнаха да падат от ръцете и краката му. Алекса срита парчетата надалеч.

— И без това ми стягаше — отбеляза той.

Хедрик притискаше носна кърпичка към окървавения си нос и седна зад бюрото.

— Какво искаш от нас, Котън? Известно ти е, че нямахме избор.

— Всеки от нас има избор, Греъм. Просто някои избират по глупав начин.

Грейди погледна към Котън.

— Повикай помощ, Котън. Свържи се с властите, нека да сложим край на всичко това. Трябва да открия къде се намира затворът, за да спася приятелите си.

Хедрик кимна:

— Ти печелиш, Котън. Ние сме твои пленници.

Морисън го изгледа остро.

— Да не си се побъркал?

— Ти може и да не си забелязал, Морисън, но ние изгубихме.

— Ти може и да си се предал, но аз няма да отстъпя толкова лесно.

Хедрик повдигна свободната си ръка.

— Аз търпях достатъчно. — Той погледна към Грейди. — Нека вашето жалко подобие на правителство да се оправя. Повярвай ми, много скоро те ще се появят с молби за помощ.

Грейди се взираше в Хедрик, а Алекса държеше позитронния си пистолет насочен към Морисън.

— Може би. А може би не. Във всеки случай ти ще се изправиш пред съд за незачитане на човешките права — каза тя.

Хедрик не можа да сдържи смеха си.

— Не се съмнявам. Давайте да свършваме с това.

Ученият погледна към Котън.

— Хайде, Котън, повикай тежката артилерия.

Котън направи гримаса:

— Точно за това трябва да поговорим, Джон…

Грейди и Алекса се спогледаха разтревожено.

— Стига си се майтапил. Изпрати военните. Обади се на федералните.

— Ето какво: Хедрик е прав, Джон.

Дори Хедрик го погледна изненадано:

— Моля?

— Какви са тези глупости, Котън? — Грейди пристъпи към холограмата. — Свържи се с властите.

— Не можем просто да напъхаме цялото Бюро зад решетките. Морисън, Хедрик и останалите като тях разполагат с напреднали технологии, които само техният персонал познава. Спомняте ли си какво станало с Вернер фон Браун след края на Втората световна война? Съюзниците го накарали да работи над програмата „Аполо“.

Хедрик кимна.

— Фон Браун беше добър човек.

— Виждаш ли, Джон? Хедрик и останалите ще се измъкнат. Правителството ще се споразумее с тях, защото ще иска да се възползва от знанията им. Само гледай: след месеци цялото това място отново ще функционира с пълна пара.

— Накъде биеш, Котън? — изкрещя Алекса.

Холографският образ трепна и повдигна ръце.

— Искам да кажа, че проблемът може единствено да бъде изкоренен.

— Придържай се към плана, Котън! — каза Грейди.

— Това беше планът от самото начало. Или поне моят план. Нищо лично…

— Котън!

Хедрик и Морисън се споглеждаха разтревожено. Накрая ветеранът повдигна ръце.

— Добре, ти печелиш. Предавам се. Изпрати военните.

Хедрик кимна.

— Да, предаваме се.

— Както ти често казваш, Хедрик: това е за доброто на всички ни.

Котън докосна холобутон.

Целият подземен център се разтърси; всичко и всички в него се озоваха в свободно падане.