Даниел Суарес
Прилив (17)

Глава 17
Отделилата се агенция

Военният комплекс „Рейвън Рок“ бе предназначен да служи като убежище за катаклизмични сценарии. По тази причина Бил Макалън винаги се чувстваше смутен в него. Официално наричан „Обект Р“, комплексът представляваше поредица от правителствени бункери, разположени дълбоко сред източните хълмове на Пенсилвания, недалеч от границата с Мериленд. Част от множеството подобни укрития, изградени по време на Студената война, само че подсилен и разширен с течение на годините. Понякога го наричаха Подземния Пентагон — заради службата му като извънреден команден център за няколко отбранителни агенции. Включително щабните ръководители в периода на национална криза.

В момента Макалън се возеше през километри тунел, единствен пътник на дванадесетместна електрическа кола. Това беше пътуване през място, което би могло да приюти последните човеци в случай на термоядрена война. Или падането на астероид. Или пандемия. Или какъвто край на света настъпеше. За всички подобни сценарии бяха подготвени процедури. До този момент той бе идвал четири пъти тук, все тренировъчно.

Но днешното му посещение не беше тренировка.

Колата спря край отворена еднометрова врата, обградена от пазачи. При слизането си той бе посрещнат от лейтенант от 114-ти комуникационен батальон.

— Последвайте ме, сър — каза тя.

Без да го чака, лейтенантът бързо се отправи сред пустите коридори. Макалън ускори крачка, за да не изостава. След като двамата подминаха десетки сходни метални врати, които се отличаваха единствено по номерацията си, те най-сетне достигнаха подиум, където катедра със знака на Пентагона се издигаше пред редове столове. Край отсрещната стена бяха струпани различни поколения снимачно оборудване. В столовете седяха множество млади мъже и жени в костюми, отворили лаптопи. Никой от тях не повдигна очи.

Лейтенантът поведе Макалън към конферентна зала, пред чийто вход стояха още двама пазачи.

— Заместник-министър Макалън е тук, госпожо директор — обяви лейтенантът, след като почука на вратата и отстъпи встрани.

— Бил!

Сред голите стени на помещението Макалън зърна неколцина от ръководителите на Министерството на вътрешната сигурност, агенцията за националната сигурност, ЦРУ и Министерството на отбраната. Те седяха около огромна и абсурдно масивна дъбова маса. На централното място стоеше вторият в йерархията началник, директорът на военното разузнаване — Кей Монахън бе дребна жена около шестдесетте, която запазваше властното си излъчване. Макалън знаеше, че по време на дипломатическата си служба тази дребна жена се бе проявявала като равностоен противник на китайските дипломати. И много преди това тя бе служила в разузнаването. Освен това тя имаше принципи — нещо, което Макалън намираше за още огромен плюс сред качествата на вашингтонски политик.

Вратата след него се затвори. Сред седящите на масата вече протичаше някакво оживено обсъждане.

Монахън му направи знак да седне до нея.

— Ела и ми помогни да вразумя тези бикоглавци.

Настоящата дискусия дори не изчака Макалън да се настани.

— Кей, адски добре знаеш, че никой не разполага с цялостната картина. Точно това е целта на раздробяването — казваше заместник-директорът на ЦРУ Той беше пухкав шестдесетинагодишен вирджинец, който се мръщеше над диетичната си кола.

— Раздробяването на програма е едно. Но в случая говорим за цяла отделна служба!

Един изпит мъж с напрегнат вид, когото Макалън си спомняше от времето си в Национална сигурност, се обади от другия край на масата:

— В началото те не са били отделно бюро. Тогава — говорим за шестдесетте — са били проект. И вие сте поставили началото му.

Човекът на ЦРУ го погледна.

— Би могла да бъде всяка от службите ни.

Монахън добави:

— В Лангли никога не съм чувала за нещо подобно. Беше ми известно, че разполагаме с черна техника, но…

Заместник-директорът на ЦРУ посочи към залата.

— Огледайте се. По време на Студената война нашите предшественици са правили подобни неща. Мащабни неща. Осъзнавате ли какво могат да осигурят двеста милиарда годишно в продължение на половин век? Самият президент няма достъп до половината от тези програми. В тази страна има един милион души със свръхсекретна класификация, Кей. И някои от тези хора живеят в съвсем различен свят, различен включително и от света на нашите служби. Такава е същината на тайния сектор. Някъде през шестдесетте някой поставил БКТ начело на регулирането на висшите технологии и това Бюро е започнало да прибира всичко от тях за себе си. И с течение на времето пропастта между нас и тях се е разширявала все повече.

Монахън отпиваше кафе от изключително елегантна чашка — наследство от годините на президента Кенеди.

— Бил се е срещнал с тях, доколкото това може да се нарече така.

Онзи от Агенцията за националната сигурност заяви с безразлично лице:

— Прочетох доклада му. Още от деветдесет и осма знаем, че от БКТ притежават технологии за холопрожекция на молекулярно равнище. Смятаме, че това се постига с фазови решетки и плазма, но никой не знае със сигурност.

— Образът изглеждаше съвсем като истински. — Макалън повдигна вежди.

Човекът от ЦРУ сгърчи лице:

— Тази технология е играчка в сравнение с нещата, за които не знаем.

— Те все трябва да отговарят пред някого — навъси се Монахън. — Трябва да прегледаме технологиите им, за да проверим кои от тях бихме могли да използваме. Китайците ни дишат във врата.

— От БКТ биха могли да заявят, че укриват опасни технологии от китайците.

— Съществува проблемът с предаването на технологии в частния сектор.

Тя остави чашата и линийката.

— Ще ме прощаваш, Майк, но аз предпочитам демокрацията си с колкото се може по-малко авторитарност. Бюрото за контрол над технологиите няма правомощията да се разполага със света.

— И кой би могъл да им попречи?

— Те може и да разполагат с висши технологии, но ако ние обединим ЦРУ, Министерството на отбраната, Националната и вътрешната сигурност, ако слеем усилията си — би трябвало да можем да ги вразумим.

Представителите на Агенцията за национална сигурност и ЦРУ се спогледаха.

— Можем да си мечтаем — каза ЦРУ.

А човекът от Агенцията за националната сигурност поклати глава:

— Забравяш, че те предоставят значителни количества информация на трибуквените агенции. Носят се слухове, че те са постигнали сериозен напредък в квантовите изчисления и квантовите комуникации. Не бих се изненадал да разполагат и с напълно развит изкуствен интелект.

— Това е нелепо.

Представителят на централното разузнавателно управление каза мрачно:

— Нелепо е да си въобразяваме, че бихме могли да ги изненадаме. Те са прониквали в „Ешелон“ и всичко останало. Можеш да бъдеш сигурна, че те разполагат и с достъп до твоята мрежа и четат електронната ти поща, Кей.

Директорът на Агенцията за националната сигурност сви рамене:

— Те са в състояние да разшифроват всеки код. Вероятно по тази причина винаги зная къде и какво се случва. Трябва да ги задържим на наша страна.

— И как да сме сигурни, че те изобщо са на наша страна? Доколкото аз разбирам, първоначалната организация се е разделила и отвъд океана са изникнали нейни подобия.

— Така само ще забъркаме страховита каша.

— Трябва да открием същинската им главна квартира — навъси се Монахън. — И да действаме.

Представителят на Агенцията за националната сигурност я погледна.

— Тази информация по никакъв начин няма да помогне.

— Напротив. Бихме могли да започнем да наблюдаваме дейността им, също както те наблюдават нашата. Бихме могли да издигнем изолирана мрежа, за която те не знаят. Да започнем друга секретна програма.

— Точно така се е зародило и Бюрото за контрол над технологиите…

— Знанието за местоположението им не ни помага — въздъхна представителят на АНС.

— Вие знаете къде се намира щабът им?

— Да. Главната им квартира е разположена в центъра на Детройт. Четиридесететажна сграда от времето на шестдесетте години, която с нищо не привлича вниманието.

— Детройт?

— Ако някой би искал да скрие седалището на организацията, притежаваща най-напредналите технологии, къде би могъл да намери по-подходящо място? Нека да ви спестя главоболията: онези от Бюрото не използват комуникация въз основа на електромагнитния спектър, нито някаква друга позната ни технология. В продължение на десетилетия следим постройката, без да успеем да засечем нищо. Опитахме да проникнем. Със сеизмичен анализ установихме, че постройката им се простира най-малко на шестдесет етажа под земята. Надолу може да има и повече.

— Шестдесет нива?

— И това не е всичко. Целият ни екип изчезна веднага след сканирането. В същия ден шпионският сателит, който насочвахме към тях, също изчезна. И данните, които бяхме събрали за БКТ, вече не бяха налични в мрежата ни. На тяхно място бяха изникнали снимки на спящите ни деца — снимки, направени от вътрешността на домовете ни.

— Трябва да открием начин да ги усмирим.

— Рисковано е. В докладите няма да откриете нищо, само това, че подобни опити са правени и преди. Говорете с оттеглили се директори. Стане ли дума за БКТ, това не е игра с огъня, а игра с плутоний, Кей.

Онзи от ЦРУ кимна.

— Нашите научни екипи преценяват, че от БКТ разполагат с приблизително шестдесет години технологично превъзходство, като разликата се увеличава все по-бързо. Но да погледнем от добрата страна: Бюрото съществува успешно повече от петдесет години. Неговите служители няма да допуснат избухването на ядрена война. Не питайте откъде зная, защото не ми е позволено да говоря на тази тема. Достатъчно е да кажем, че те са съсредоточили вниманието си към дългосрочния план. Нима вие искате да поемете тяхната дейност? Аз лично нямам подобно намерение. Достатъчно работа си имам и със сегашните задължения.

— Никой не би трябвало да притежава подобна власт.

— Те вече знаят какво замисляте. — Заместник-директорът на Централното разузнавателно управление посочи към Макалън. — Вие изпратихте Бил, а те ви отговориха.

Всички присъстващи се обърнаха към Макалън.

Монахън започна да потропва с пръсти по масата.

— Бил, ти си единственият, който се е срещал с Греъм Хедрик. Какво смяташ?

Въпросният приглади брадичка.

— „Срещал“ не е точната дума. Срещнах се не с него, а с неговия образ.

— Добре. Какви заключения вадиш от видения образ?

— Той беше изключително самонадеян. Изобщо не изглеждаше притеснен от евентуалните ни постъпки.

— Според теб какво ще се случи, ако оставим Бюрото му на мира?

Макалън си пое дълбок дъх.

— Мисля, че преимуществото им ще продължи да се увеличава и ще ги постави в позиция да определят бъдещето за поколения наред. И мисля, че подобно нещо не е допустимо. Изобщо не е допустимо.