Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скот Фин (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inocence, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2018)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хосп

Заглавие: Невинност

Преводач: Петър Нинов

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-326-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8367

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Същата вечер Том Козловски се разходи около Бостън Комън. Това беше най-близкото до терапия, на което някога се беше подлагал. Валеше лек снежец върху дебелата няколко сантиметра снежна покривка, образувала се от Деня на благодарността насам. Постепенно изчезваха и последните белези на есента. Той обожаваше да се разхожда из Бостън по време на зимните празници. Когато се чувстваше унил и потиснат, тези разходки му повдигаха духа. В момента Козловски ужасно много се нуждаеше от висок дух.

Днес Фин му беше казал, че ще се оттеглят от случая на Салазар. След като чу условията, които им беше поставил съдия Кавана, той и не помисли да оспори решението на приятеля си. Щом само ДНК доказателствата не бяха достатъчни да бъде оневинен човекът, значи съдията в действителност и не възнамеряваше изобщо да произнесе оправдателна присъда. И двамата го знаеха, Фин не можеше да си губи времето, да го прахосва по случай с близки до нулевите шансове за успех. А и както Фин му беше казал: „И теб не бих те молил да си губиш времето.“

„Добре — беше му отговорил Козловски — Твоя воля.“

Реплика, на която напоследък прекалено много разчиташе. „Твоя воля“. Как беше стигнал дотук?

От друга страна, би трябвало да е по-спокоен, след като Фин беше взел решение и за двамата. Каква полза имаше да се рови в миналото? Така само щяха да наранят жената, която някога беше обичал. Жената, която беше подвел. Жената, която вече беше минала през ада. Не би могъл да позволи тя отново да премине през подобно нещо.

И въпреки всичките тези аргументи „против“, се изкушаваше да разкаже на Фин това, което знаеше. Докато адвокатът му обясняваше, че се отказва от случая, Козловски си замълча и не проговори от страх, че ако си отвори устата, ще признае за тайната, която пазеше толкова дълго време. Накрая само каза „Твоя воля“ — неговата нова мантра.

Вървейки по пътеката, успоредна на Бийкън Стрийт, той се спря, погледна към езерото Фрог Понд, което беше замръзнало преди две седмици. Дърветата бяха окичени с бели приказно красиви светлини, които се сливаха със снежинките. Той прогони натрапчивата мисъл от главата си, докато се вслушваше във виковете на децата, които се пързаляха по ярко осветената заледена повърхност на езерото. Въодушевените гласчета го изпълниха с топли чувства поне за кратко.

Неговото детство беше преминало по коренно различен начин. Беше дете на имигранти от първо поколение, бежанци от Полша, избягали от комунистическите репресии, обхванали страната през петдесетте и шейсетте години на двайсети век. Родителите му обаче бяха успели да се доберат до Бостън, където бяха подложени на мъчително оцеляване. В град, разделен ясно на територии на брамини, ирландци и италианци, поляците често биваха изтиквани в ъглите. Баща му беше опитен работник-металург, но никой в Бостън не би го наел на толкова високоплатена работа. Като резултат от това в семейството работеха всички, колкото да изкарат прехраната. Том Козловски започна работа още на шест години, като помагаше за почистването на сергиите за риба на Северния пазар, където майка му продаваше дребна треска за грошове. „Щом може да ходи, ще работи“, спомняше си той думите, произнесени от баща му на развален английски, когато собственикът на сергиите го попита дали е честно и морално толкова малко дете да работи.

Когато сърцето на баща му отказа на четирийсет и пет, Коз беше само на седемнайсет. Никой не знаеше дали семейството ще оцелее. Нощта, в която баща му почина, Коз, който не беше набожен, влезе в кварталната католическа църква и отправи молитва към господ за напътствие. Отговорът дойде от млад свещеник, чийто брат беше сержант в Бостънската полиция. Братът съжали Козловски и му уреди да стане полицай на осемнайсетия му рожден ден. От този ден, макар и да не се водеше за вярващ, Козловски остана предан на Църквата. В края на краищата, кой беше той да спори, след като господ се беше отзовал на молитвата му?

И в свят, в който принципът „услуга за услуга“ беше водещ, неговата преданост към полицията не остана невъзнаградена. В продължение на двайсет и пет години той беше кръстоносец, посветил живота си на реда и закона. На него. „Да защитавам и служа“ за него беше не само полицейски девиз, а призвание. И винаги когато се налагаше да жертва личния си живот, той се обръщаше към сцени като тази на Фрог Понд. Това му даваше утеха и увереност, че благодарение на неговия труд в обществото цари спокойствие и мир, благодарение на това децата имаха възможност да се радват на детство, от каквото самият той беше лишен. И това му беше напълно достатъчно. В края на краищата, не може да ти липсва нещо, което никога не си имал.

Но тази вечер утехата беше илюзорна. Случаят на Салазар непрекъснато го измъчваше, Фин вероятно беше прав — този човек си беше заслужил наказанието. Тези разсъждения със сигурност бяха позволили на Козловски да погребе собствената си вина за петнайсет години, но сега плиткият гроб на неговата съвест беше разровен и разложението беше на път да обхване душата му.

Той отново хвърли поглед към децата, които се пързаляха в кръг по осветената ледена площадка в подножието на хълма. Смехът им достигна до него. За миг се запита какъв ли е бил смехът на Росита Салазар. Опита се да прогони тази мисъл, но тя упорито се промъкваше отново в съзнанието му. Против волята си той подсъзнателно се запита какво ли е да растеш, без да познаваш баща си, какво е да се бориш с живота напълно сляп. И в сянката на тези жестоки мисли се таеше главният въпрос, който беше избягвал толкова дълго време. Правилно ли беше постъпил той?

Въпросът продължи да го преследва и когато пъхна ръце в джобовете си и си тръгна. Вината не беше негова, утешаваше се той. В крайна сметка, не беше станало по негова воля.