Дейвид Хосп
Невинност (19)

Осемнайсета глава

Вторник

18 декември 2007 година

Фин стана рано тази сутрин. Всъщност почти не беше спал. Лежеше и си припомняше всичките разговори, които беше водил с Марк Добсън. Разумът му казваше, че той не е виновен за смъртта на младия колега, но поради някаква причина не можеше да се отърве от чувството за вина.

Към четири и половина сутринта вече беше на крака, взе си душ, хапна сух сандвич и излезе от вкъщи преди пет. Навън все още беше тъмно като в рог, когато отключи вратата на офиса си.

Седна на бюрото си, извади жълт бележник и впери поглед в него. Целта му беше да организира мислите си по делото на Салазар. Въпросите и идеите, свързани с този случай, витаеха в главата му като парчета хартия, духани от силен вятър. В този си вид те надали щяха да са му полезни и той се надяваше, че като ги изложи писмено, ще може да внесе някакъв ред, за да може да продължи в логичен порядък.

Както винаги започна с предположението — необходимата увереност — че клиентът му казва истината и следователно е невинен. Фин придърпа бележника към себе си и започна да пише. После се спря и прочете написаното. „Мадлин Стийл е разпознала грешен човек“.

Замисли се. Написа под изречението един въпрос — „Защо?“

След нова пауза започна на нов ред.

„Как отпечатъците на Салазар са се озовали върху пистолета на Стийл?“

И под него:

„Натопен?“

Облегна се назад, взе бележника и отново прочете написаното. Не беше зле за начало, но само толкова. Имаше толкова много неща да се изяснят, толкова много парчета, които не се вписваха в мозайката, колкото и да се опитваше да ги намести. Сложи бележника на бюрото и започна да пише още по-енергично, давайки израз на всяка мисъл, която изскачаше в главата му, без да я подлага на допълнителен анализ.

„Кой е имал мотив да убие Стийл?“

„Кой е имал мотив да убие Добсън?“

„Кой е имал мотив да натопи Салазар?“

„Салазар член ли е на ВДС?“

„Замесени ли са ченгета?“

„Макинтайър?“

„Какво е казал Салазар на Добсън?“

„Какво е да растеш сляп и без баща?“

„Щяха ли да депортират Салазар, ако не беше в затвора?“

Фин изля всички въпроси на един дъх. Когато въпросите секнаха, той дълго се вглежда в листа. Добър списък с въпроси. Някъде там се криеха точните въпроси, точните отговори на които щяха да измъкнат клиента му на свобода, и до известен смисъл и самият него.

Той прокара дебела черта под въпросите и написа с големи букви: „СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ“. Подчерта заглавието и написа:

„Да се разпита Мадлийн Стийл.

Да се наеме специалист по пръстови отпечатъци/да се направи сравнение на отпечатъците.

Да се разпита семейството на Салазар.

Да се разпитат свидетелите по делото.

Да се проучи дейността на ВДС.

Да се свържем с лаборатория за ДНК анализи“.

Откъсна листа и прибра бележника. После постави откъснатия лист в средата на празното си бюро. Сега поне имаха някакъв план. Е, може би не чак план, а списък от задачи, но Фин беше дълбоко убеден, че едно от най-важните неща в подготовката по дадено дело е да си в движение непрекъснато и да не се спираш. Дори и да не си сигурен точно какви са целите, ако стоиш неподвижно на едно място, никога няма да напреднеш и само интелектуалните ти качества няма да ти помогнат. Напредването по даден случай изискваше много работа и пот.

Той стана и погледна часовника си. Шест и половина. Беше седял в офиса повече от час, а навън още беше тъмно. Поне магазинът за понички зад ъгъла щеше да отвори скоро. Това беше едно от нещата в Ню Инглънд, които обичаше. На всеки ъгъл имаше магазин за понички. Фин не знаеше какво е това вълшебно нещо в кръглите парчета изпечено тесто, което омайваше хората в този регион, но и той като тях беше жертва на тази мания, така че за какво да се оплаква? Трябваше да си вземе и кафе, за да започне истински деня си. И макар че имаха кафемашина, само Лиса знаеше как се работи с нея. Така му се падаше, загдето беше поискал да е последна дума на техниката. Машината имаше повече бутони и лостове от който и да е автомобил. Както и да е. Щеше да отиде да си купи кафе и дузина понички. Козловски и Лиса обикновено идваха на работа рано, така че закуската и кафето щяха да са още пресни за пристигането им.

Фин си облече палтото и уви шала около врата си. Вече се чувстваше по-добре. Нещата бавно се задвижваха, а тъй като разполагаше само с една седмица да намери отговорите на загадката, сега се нуждаеше страшно много именно от движение. Когато излезе на тротоара, той за първи път след убийството на Добсън имаше чувството, че върви ясно към определената цел.

* * *

Козловски лежеше по гръб в леглото на Лиса Кранц. Върху бедрата му имаше чаршаф, но торсът и прасците му бяха открити. Да се прикрие с чаршафа беше проява на добри обноски, може би малко неуместна в случая, предвид това, с което се бяха занимавали през изминалите шест часа. И все пак, когато Лиса беше станала и беше отишла в банята, той се беше почувствал малко неудобно легнал както майка го е родила.

Почеса се по гърдите, докато си мислеше за случилото се между двамата. В много отношения то му се струваше странно. Двамата нямаха нищо, което да ги свързва. Нищо. Произходът им беше различен, както и финансовото им състояние, културните и религиозните разбирания. А съществуваше и възрастова разлика. За повечето хора в днешния модерен свят петнайсет години не бяха голяма разлика, но Козловски не се смяташе за „повечето хора“. За него петнайсет години си бяха като цяла вечност. Като залив, който беше толкова широк, че върху него не можеше да се построи мост.

А имаше и друго нещо — сексът. Щеше ли да бъде задоволена тя от по-възрастен от нея мъж? Тази нощ, изглежда, това не я притесни. Ако не друго, поне тя беше доста задоволена от… всичко. И все пак той нямаше реална база за сравнение. Преживяването му с нея беше такава аномалия в неговия живот, че той не можеше да определи и оцени адекватно реакциите й. Досега беше имал само няколко „приятелки“ и те не можеха изобщо да се сравняват с Лиса. Бяха скромни и почтени: добър материал за брак, както майка му обичаше да казва на английски със силен полски акцент. Когато се беше любил с тях, всичко беше много приятно, но без много комуникация и без много експериментиране. А и с тях никога не му се беше случвало да „излиза на бис“.

Вечерта му с Лиса беше съвсем различно преживяване. Изобщо не спаха. Телата им се сплетоха в едно и правиха неща, за които той само беше чел. Докато бяха заедно, на него не му минаваше през ум да се притеснява за креватните си умения — дали ще я задоволи или не. Беше твърде зает да не изостава от темпото й.

Не че беше нещо различно. Просто се беше отдал на гласа на природата, следвайки първичните си телесни импулси и реагирайки инстинктивно на нейните движения, поддържайки нейния ритъм и ръководейки се по мимиките на екстаз по лицето й. Ако тези мимики бяха някакъв критерий, тогава той се беше представил изключително. И въпреки това нямаше как да е сигурен. Беше чувал, че жените изразяват престорено екстаз, за да се почувстват по-добре партньорите им. Реакциите на Лиса изглеждаха естествени и непресторени, но как би могъл да е сигурен?

Той протегна ръце над главата си и прогони съмненията. Те нямаше да му помогнат, а и вече нямаше какво повече да направи. Не беше в негов стил да се задълбочава емоционално. В личните отношения винаги му беше по-лесно да приема хората като чиста монета, освен ако те не му дадяха повод за съмнение. Лиса Кранц до този момент не му беше дала повод за съмнение, така че по-добре беше да се отдаде на приятните спомени за вечерта, както той ги беше почувствал.

* * *

Лиса се погледна в огледалото.

— Мамка му — изруга шепнешком. После се засмя и закри устата си с длан, за да не се чуе. — Мамка му.

Тя прокара ръце по тялото си, по някои бледи белези, които й бяха останали от Том Козловски. Затвори очи и се отдаде на приятните спомени. Прокара пръсти по бедрата си и по талията, после нагоре по гърдите, като от докосването зърната й се втвърдиха. Също както при неговото докосване.

От гърдите едната й ръка се плъзна надолу по корема, който потрепна в очакване, след като ръката продължи по-надолу. Когато се докосна между краката, сякаш тялото й беше разтърсено от електрически ток. Дланта й се спря там, както се беше спряла неговата. Тя се пипаше нежно, с любопитство, имитиращо неговото, тихо стенейки, докато тялото й потръпваше от удоволствие.

Лиса отдръпна рязко ръката си и се наведе над мивката. Не трябваше да прекалява. Сега по всичко личеше, че щеше да я наболява през следващите ден-два. Но си заслужаваше. Тя тихо се засмя отново на отражението си в огледалото. Вероятно имаше по-богат сексуален опит от които и да е три нейни приятелки, но тази нощ беше напълно различна. Беше пълно потапяне в бездната на върховното удоволствие и блаженството. Колкото и да я болеше тялото, то продължаваше да иска още.

Тя отвори вратата и излезе от банята, след което отиде и седна на ръба на леглото. Той лежеше там със затворени очи, с ръце зад главата. Тя докосна бедрото му и той отвори очи. Лиса се запита какво ли си мисли той, дали съжалява за случилото се. От опит знаеше, че не беше нещо необичайно.

— Уморен ли си? — попита го.

— Не. Вероятно ще съм по-късно, но не и сега.

— И аз не съм. — Наведе се и го целуна по лицето, после съжали. — Беше много забавно.

— И на мен.

Тя извърна глава.

— Може би е по-добре да не казваме на Фин. Ще вземе да откачи.

— Добре.

— Освен това не сме правили нещо кой знае какво. — Беше го казвала пред десетки мъже преди. Този път обаче репликата й се стори куха.

Той се намръщи.

— Щом така мислиш.

— Искам да кажа, това е само една нощ, нали така? Не е като да ходим сериозно или нещо подобно.

— Добре. — Двамата се умълчаха за известно време. Той протегна ръка и погали вътрешната страна на крака й. Тя положи неимоверни усилия да не се изкуши и отново да му се нахвърли. — Вече ме зарязваш? — попита я той.

Тя въздъхна облекчено.

— Не — отговори бързо. — Просто не исках… Не. Не искам да се чувстваш ангажиран, това е.

Той продължи да я докосва, ръката му се плъзна нагоре по крака.

— Ще те уведомя, ако това се превърне в проблем.

Тя се усмихна и го докосна по крака под тънкия чаршаф, който прикриваше бедрата му. Той беше твърд като стомана и Лиса се усмихна още по-широко, докато леко прокарваше пръсти по тялото му. После издърпа чаршафа и се покатери върху коленете му, обяздвайки го, без при това телата им да се докосват.

Погледът, с който той удостои тялото й, я накара да се разтопи от наслада. Козловски плъзна ръце по краката й, нагоре по тялото й и върху гърдите й. Дланите му бяха мазолести и силни, но нежни. Тялото й неволно се поддаде на неговите докосвания.

Изведнъж той се спря. Лицето му стана сериозно.

— Искам те още сега. Не го очаквах — каза. — Когато ти предложих да излезем, не очаквах това. Дори не се и надявах между нас да излезе нещо.

Тя отново се усмихна и бавно слезе върху него. Наведе се напред и прошепна в ухото му:

— Точно на това се надявах.