Дейвид Хосп
Невинност (34)

Трийсет и трета глава

В осем часа същата вечер Еди Форние седеше на бара в една кръчма на Кълъмбъс Авеню. Имаше само още двама клиенти и те бяха седнали в другия край на тежкия дървен барплот и разговаряха. Барманът беше висок и едър мъж, около петдесетте, късо подстриган, с козя брадичка и поизтъркани черни татуировки на предмишниците, които Форние беше разпознал като правени в затвора. Барманът не се натрапваше, само гледаше чашата му да не остава празна. Заведението имаше атмосфера на преддверие на ада, със затъмнени прозорци, жълти светлини и изпокъсана дамаска. Накратко, беше едно от местата, на които Еди се чувстваше като у дома.

В миналото беше отдавал предпочитание на шумните и изпълнени с движение барове близо до управлението, които се посещаваха предимно от колегите му. По онова време се радваше на другарството между полицаите и обожаваше да слуша и разказва различни професионални истории с колегите, докато алкохолът се лееше безкрай, докато всички отпускаха парата след тежкия напрегнат ден. Дори се радваше на по-младите и едри полицаи — повечето от тях напомпани със стероиди. Те привличаха жените като с магнит. Винаги го беше удивлявало как някои жени хлътват по полицаите, без да обръщат внимание на агресията, изписана на физиономиите им, и брачните халки на пръстите им. Сигурно се дължеше на силата, която излъчваха — непобедимостта да си човек на закона, а не такъв, който живее по закона.

Разбира се, жените никога не обръщаха внимание на Форние. Всички се шегуваха, че с тесните му рамене и слабичко тяло, той едва имаше сили да носи значката. Винаги се беше чувствал като аутсайдер, помагайки си с алкохола, за да има и частица от онази увереност, която другите около него чувстваха.

Онези дни отдавна бяха минали. Сега пиенето нямаше край. Понякога то му се струваше като единствения възможен край. Единствено алкохолът го интересуваше и хората, които се намираха около него, докато той пиеше, само го разсейваха от заниманието му.

Извади портфейла си и погледна в него. Две измачкани десетдоларови банкноти го гледаха отвътре тъжно. Той бавно пресметна наум. Беше изпил пет уискита — отдавна вече не смяташе времето в минути, а в чаши. Всички те бяха добра марка, а две от тях бяха на промоция. Имаше достатъчно да си плати сметката, макар че барманът нямаше да остане доволен от бакшиша. Какво пък. Този барман определено беше бивш затворник и никога досега не го беше черпил по едно пиене.

Форние изброи парите, остави ги на бара и си тръгна. Домът му се намираше на десет пресечки оттук и той се опита да обърне разстоянието в минути, за да знае колко ще трябва да изтърпи, преди да си налее чаша преоценена водка в апартамента си. Ако побързаше, нямаше да е много дълго.

Направи десет крачки по Уошингтън Стрийт, навел глава, за да заобикаля купчините сняг и локвите по пътя си. В тази поза получи първия юмрук точно под ребрата, който му изкара въздуха.

* * *

Фин и Козловски наблюдаваха от улицата, когато Форние излезе от бара. Бяха го следили, откакто той си тръгна от управлението, и вече повече от два часа се опитваха да се стоплят в колата на адвоката.

Детективът изчака, докато Форние се изравни с тясната пътечка между сградите, приближи се отстрани и го удари. Той се свлече на земята и Козловски го бутна в пътечката, вътрешността на която не се виждаше от улицата, Фин го последва.

— Кажи ни за случая на Салазар — каза адвокатът, докато Козловски държеше дребничкия полицай притиснат към стената.

Форние още беше превит на две, но съумя да вдигне глава и разпозна нападателите си. На лицето му се изписаха страх и гняв.

— Майната ви! — изсъска, докато кашляше от удара в корема.

Фин погледна към Козловски.

— Май се нуждае от още една покана.

Козловски отново го удари, този път по-силно. Форние се ококори и изплези подутия си и посинял език. Детективът отстъпи малко назад и го удари в челюстта, с което го събори на земята.

Форние се просна в заледената локва и изплю кръв.

— Аз съм полицай! — извика. В гласа му се долавяше паника. — Не може да постъпвате така с полицай!

Фин приклекна до него.

— Полицай, който петни значката си — отвърна той. — Ти изгуби правото да имаш специален статут. Заради теб един невинен човек е в затвора вече петнайсет години.

— Не знам за какво говорите — изскимтя Форние. По очите му обаче ясно си пролича, че лъже. Козловски се засили и го ритна силно в хълбока, от което последва ново хленчене.

— Нека ти обясня каква е ситуацията, Форние — каза Фин. — Не само че си изпратил невинен човек в затвора, но си оставил и виновниците да се измъкнат на свобода. Които и да са, те започнаха да вредят на други невинни хора. Един от нашите пострада от твоите приятели и пострада сериозно. Не стига това, ами тя е приятелка на Коз. Никога не съм го виждал толкова ядосан. Разбра ли ме? В момента единственото, което искам да чувам от теб, са подробностите по манипулирането на делото на Салазар. Знаем, че си извадил стар отпечатък, за да подкрепиш заключението си. Знаем, че вторият отпечатък е бил специално поставен върху оръжието.

Форние изгледа с широко отворени очи първо Фин, после Козловски.

— Точно така, знаем. И имаме експерт, който ще даде показания. С теб е свършено. Искаме само да ни кажеш кой те подтикна да го направиш.

Форние явно щеше да се пречупи всеки момент. Но погледна Фин и отново просъска през кръв:

— Майната ти!

Фин се изправи и кимна на Козловски.

Той се наведе и вдигна от земята Форние, който се разкрещя от ужас. Козловски го сграбчи за яката и го метна в една голяма полузамръзнала буца сняг до стената. Лицето на Форние се заби в снега и леда, като това заглуши виковете му. Детективът набута главата му по-дълбоко в снега. Когато въздухът му свърши, Форние започна да се мята и се опита да удари Козловски, за да се освободи. Обаче и малкото сили, които имаше, започнаха да го напускат.

Козловски го извади от снега, хванал го за врата, и го обърна с лице към Фин. Нещастникът приличаше на мокра улична котка. Ноздрите му бяха пълни със сняг и лед и той се изкашля и изплю няколко пъти, за да си поеме въздух. От дълбока рана на челото му — вероятно причинена от остро парче лед — течеше кръв.

— Приличаш на пихтия, Форние. Наистина ли искаш да продължим по този начин? — попита го адвокатът.

Мъжът продължи да кашля и да плюе сняг, без да каже нищо. Фин отново кимна на Козловски.

— Пъхай го пак — каза и Козловски отново напъха Форние в снега.

— Не! Моля ви! — извика той точно преди главата му пак да потъне в снега.

— Видя ли? Знаех си, че ще се съгласиш. Следващия път не се колебай толкова дълго и няма да се наложи да влизаш пак там. — Фин изчака трийсет секунди и потупа приятеля си по рамото.

Форние изглеждаше ужасно, когато го извадиха. Лицето му беше посиняло, а по брадичката му се стичаше тънка струйка повръщано.

— Мак! — каза кашляйки и падна на колене. — Макинтайър беше! Той ме накара да го направя.

— Какво точно ти каза?

— Каза ми да извадя отпечатъка от досието на Салазар и да поставя нов, докато Салазар беше задържан.

— Защо?

— Не знам — изхленчи Форние.

— Искаш ли пак в снега? — попита го Козловски и го хвана за яката.

— Не! Кълна се! — извика полицаят. — Каза ми, че Стийл е разпознала човека! И че ако не го направя, виновникът ще се измъкне на свобода! Каза, че били напълно сигурни, само трябвало да подкрепят обвинението с доказателства!

— И не знаеш защо са избрали Салазар? Не си знаел какво се върши зад кулисите? Хайде, стига — обади се Козловски.

Той продължаваше да държи за яката Форние и го беше надвесил над снега. Като че го държат над басейн, пълен с акули, каза си Фин.

— Кълна се в Господ! Кълна се в майка си!

— А в алкохола ще се закълнеш ли? — попита го Козловски.

Форние замълча, но само за секунда.

— Да — отвърна. — Кълна се в пиенето. Да не близна повече алкохол, ако лъжа. Мак ми каза, че онзи си го бил заслужил. Каза, че бил сигурен, че той го е извършил. Нямах причини да не му повярвам. Наистина повярвах, че човекът е виновен.

Козловски погледна към Фин, който му кимна и детективът пусна Форние. Дребничкият човечец се олюля на нестабилните си крака и направи две крачки назад от Козловски, все още притиснат в пътечката. Видът му беше окаян. Кръвта се беше смесила с разтопилия се сняг и върху ризата му отпред се беше образувало яркорозово петно. Сакото му беше скъсано, а косата му беше мокра и смачкана.

— Сега какво? — попита той уплашено.

Фин се замисли.

— Къде живееш? — попита го.

Форние трепереше.

— На няколко пресечки оттук. Защо?

— Защото сега ще дойдем с теб и ти ще напишеш и подпишеш всичко, което ни разказа.

— Не. — Форние поклати глава. — Мак ще ме убие.

Козловски го сграбчи за реверите и го блъсна в тухлената стена. Главата му се удари в твърдата повърхност.

— Чуй ме, нищожество дребно — каза той. — Заради твоите лъжи най-страхотната жена, която познавам, сега лежи пребита в болница. Друг човек беше направен на кайма с мачете, а клиентът ни се свива в килия два на три метра вече петнайсет години за престъпление, което не е извършил. И всичко това, защото не си си свършил шибаната работа. Не ме разбирай погрешно — не ми пука за това. Но ако бях на твое място сега, щях да се страхувам по-малко от Мак и много повече от мен, разбра ли ме? — Беше вдигнал Форние във въздуха, до стената. Краката на полицая висяха като на марионетка, докато Козловски го блъскаше в стената.

Форние кимна, докато се опитваше да остане в съзнание, и той го пусна на земята. Полицаят се свлече на цимента.

Фин се надвеси над него.

— Горе главата, господин Форние — каза. — Поне мога да ви гарантирам, че Мак няма да ви е проблем.

— Защо?

Фин и Козловски се спогледаха заговорнически. В очите на Коз нямаше никакво колебание.

— Защото — отвърна адвокатът — ние ще му отидем на гости много скоро.

* * *

Фин прочете декларацията, която Форние беше написал на ръка в апартамента си. Трябваше да направят три опита, докато ръката му спре да трепери. Едва с помощта на втора чаша водка усилията се оказаха успешни и дори в този вариант почти не се разчиташе нищо, но пък беше на хартия. Заедно с декларацията на Стийл беше достатъчно да изкарат Салазар от затвора. Като се добавеше и експертното заключение на Смити и заключението от ДНК анализа, което се очакваше всеки момент, нямаше никакво съмнение, че Салазар щеше да отваря подаръците заедно със семейството на брат си на Коледа сутринта.

Но това вече не беше всичко. Сега нещата бяха придобили лична основа.

— Безполезно е — каза Козловски и прекъсна мислите на Фин.

Двамата седяха в колата пред апартамента на Форние.

— Кое?

— Декларацията на Форние. Не е подписана под клетва. Освен това се основана само на голи твърдения. Съдът няма да я погледне.

— В нея се потвърждават факти, които не са благоприятни за него. Съдия Кавана ще я вземе под внимание.

— Той пак може да каже, че я е подписал против волята и под натиск. И няма да е лъжа — ние добре го натупахме.

— Може и ще е прав. Но се съмнявам, че ще го направи. Поисках да подпише декларацията отчасти и за да го държа в шах. Това е най-доброто, което можем да направим при тези обстоятелства. Поне ще имаме какво да покажем на Макинтайър, ако той ни създаде трудности.

Козловски се почеса по главата.

— О, сигурен съм, че ще ни създаде. Сигурен ли си, че искаш да участваш? Не е ли по-добре да отида сам?

Фин запали двигателя.

— Къде живее той?

— Добре, но да знаеш, че съм те предупредил. Живее в Куинси.

Козловски извади трийсет и осем калибров револвер от кобура на глезена си.

— Вземи поне този. Резервен ми е.

Фин погледна револвера, взе го и го прибра в сакото си.

— Наистина ли мислиш, че играта може да загрубее?

Детективът сви рамене.

— Човек никога не знае.