Дейвид Хосп
Невинност (31)

Трийсета глава

Петък

21 декември 2007 година

Фин се събуди освежен. Не се беше чувствал така добре от седмици. Ръката го болеше, но отдавна не беше спал пълноценно и за първи път, след като се зае с делото на Винсенте Салазар, почувства ума си ясен.

Мигел беше спал в една от лекарските стаи и на сутринта първата му работа беше да прегледа Фин, след което му каза, че е добре, и към осем часа го изписа. Козловски, който беше спал на стола в болничната стая, придружи Фин, за да си вземе колата от Роксбъри, където им трябваха двайсет минути да изринат снега. После двамата потеглиха към кантората.

Беше малко след девет часа, когато изкачиха външните стъпала на офиса на Уорън Стрийт и Чарлстън. Външната врата беше заключена, което изненада Фин. Лиса обикновено идваше на работа в осем. Той отключи и двамата с Козловски влязоха. Докато Фин набързо прегледа пощата си, детективът се скри в кабинета си за малко, после се върна и седна на стола до стената, вперил поглед в адвоката.

— А сега какво? — попита го той.

— Трябва да отидем при Стийл. Да разберем какво е правила в Роксбъри, когато е била нападната.

Козловски потри брадичката си.

— Мислиш ли, че е свързано с нападението?

— Не знам. В момента това е единственото, което ми идва наум.

— Може би. И все пак, дори и да си прав, говорим за разследване отпреди повече от петнайсет години. Шансовете да хванем следа — ако предположим, че Стийл ни каже върху какво е работила — са близки до нулата.

Адвокатът погледна намръщено Козловски.

— Знам, че по природа си скептик, Коз, но какво ти става?

— Нищо. Просто ми се струва доста нищожна възможност, това е.

— Добре. Ако се сещаш за нещо съществено, моля, заповядай. Аз имам предчувствие за този случай и ще съм ти благодарен, ако не ми разваляш настроението.

— Това не е от настроението, а от обезболяващите.

— Е, добре, каквото и да е. — Телефонът на бюрото на Фин иззвъня и той го вдигна. — Фин на телефона.

— Здравей, Фин, Смити е.

— Здравей, Смити. Пак ли ще ми съобщиш лоша новина?

— Всъщност не. Точно обратното.

Адреналинът нахлу в кръвта на Фин и той се помъчи да остане спокоен.

— Не ме дръж в напрежение, сърцето ми няма да издържи, Смити. Кажи ми, че имаш нещо хубаво за мен. Получи ли новите отпечатъци на Салазар, които ти изпратих?

— Да, и те само потвърдиха, че отпечатъците, с които е бил идентифициран като стрелец, действително са неговите.

— Значи днес не ми е ден — промърмори адвокатът.

— Чакай малко. Замислих се по твоя въпрос — как човек би могъл да манипулира процеса на събиране на пръстови отпечатъци, ако иска да натопи някого? И в крайна сметка прегледах с лупа цялото досие на Салазар, търсейки нещо необичайно.

— И откри ли нещо?

— Мисля, че да. Има два отпечатъка, за които полицията твърди, че били върху пистолета. Единият е послужил за основание да се издаде заповед за задържането на Салазар. Другия са представили пред съда по време на процеса.

— Не е ли малко странно? Защо не са представили и двата отпечатъка за заповедта и за процеса?

— Да, и аз си казах, че е странно. Затова се вгледах по-внимателно в двата отпечатъка. Първият — този, послужил за ареста — е пълен отпечатък, с всички детайли от папиларната повърхност. — Смити направи пауза, сякаш беше казал нещо много важно.

— Е, и?

— Ами в реалния свят е много трудно да се свали пълен отпечатък. Обикновено, когато хванем един предмет или го докоснем, от пръстите ни не остават пълни отпечатъци, а само частични. В крайна сметка в повечето случаи получаваме частични отпечатъци, размазани и непълни. Единствено, когато взимаме на някого отпечатъци, тогава имаме пълен комплект. Но дори и тогава може да се наложат няколко опита, за да се получат хубави отпечатъци. И въпреки това те незнайно как са успели да свалят абсолютно пълни отпечатъци от пистолета, който е лежал на улицата, бил е намокрен от дъжда и е имало съпротива от страна на жертвата. Не се връзва.

— Извадили са късмет. Какво от това? С какво ни помага това?

— Стори ми се много странно и аз продължих да се ровя в досието. Излиза, че когато жена му е починала в болницата, той е бил арестуван от имиграционната служба ИНС. Те са го пуснали, но са го записали и са му взели отпечатъци.

— Стандартна процедура. — Фин се запита накъде ли бие Смити.

— Абсолютно. Така аз сравних отпечатъка, послужил за задържането му, с този, взет в имиграционната служба.

— И?

— Напълно съвпадат.

— Това е лошо, така ли? — попита объркан Фин.

— Не, много е добре. Като казвам, че напълно съвпадат, имам предвид, че са идентични. Ако наложиш единия върху другия, няма никаква разлика. Вече ти споменах, че няма два еднакви отпечатъка дори и да са от един и същи пръст на един и същи човек. Единствено може да се получи, ако направиш фотокопие на отпечатъка — и си мисля, че са направили точно това.

— Не те разбирам — каза Фин. Звучеше добре, но трябваше да го разбере по-добре, за да го обясни на съдията.

— Пистолетът вероятно е бил изпратен в лабораторията без никакви годни отпечатъци. Но те са искали да заковат заподозрения и затова са влезли в компютъра, направили са копие от отпечатъци, които вече са били приложени към досието му, и са ги приложили към доклада, а после са казали, че са ги открили върху оръжието. Но това е достатъчно за заповед за арест. После са го арестували и са взели нов отпечатък от чаша — този път частичен, нещо, което би изглеждало нормално, ако се представи пред съда, в случай че защитата поиска той да бъде изследван от техен експерт — и са поставили отпечатъка върху пистолета. Това е единственото логично обяснение.

Адвокатът си пое дълбоко въздух.

— Смити, ще се съгласиш ли да изложиш всичко това писмено и да се подпишеш?

— Ще ми платиш ли хонорарите?

— Дори ще ти дам коледен бонус.

— Ще го имаш до обяд.

— Ти си най-добрият.

— Е, успях ли да повдигна настроението ти?

— До края на годината има още една седмица, а и трябва да видя твоето писмено заключение, но определено сега се чувствам по-добре.

Фин затвори телефона и погледна към Козловски. Детективът се беше облегнал в стола и наблюдаваше адвоката, присвил очи.

— Да разбирам ли, че имаме добра новина? — попита той.

— И още как. — Фин се усмихна. — Беше Смити.

— Разбрах.

— Каза, че първият отпечатък, който те твърдят, че са свалили от пистолета — този, който е послужил за основание да получат заповед за арест на Салазар — бил копие от стар отпечатък от досието му. Което означава, че вторият отпечатък най-вероятно е бил поставен върху оръжието, след като са го арестували.

— Може ли да се дължи на недоглеждане или пропуск на полицаите? Може би просто са сложили грешния отпечатък в досието. — Козловски видимо беше развълнуван. Фин знаеше как мрази детективът да губи спорове, особено от него, но емоциите му бяха необичайно силни. Той се запита дали детективът не цели да изкарат клиента им виновен.

— Ти сигурно се шегуваш. — Фин стана от стола си. — Скептицизмът е едно нещо, но това твоето на нищо не прилича, Коз. Този човек е невинен. Какво ти става?

Телефонът иззвъня отново.

Козловски поклати глава, но замълча.

— Салазар е невинен — повтори Фин. — И със или без твоята помощ аз ще отида да говоря със Стийл тази сутрин, за да разбера какво точно се случва.

Телефонът иззвъня втори път.

Той продължи да гледа Козловски. Беше се ядосал и искаше да го покаже ясно. Искаше да покаже, че няма да отстъпи.

— С мен ли си или не?

Телефонът иззвъня за трети път.

— Вдигни телефона — каза Козловски.

Фин продължи да го гледа гневно още секунда-две.

— Наистина ли искаш да го направя? Съдейки по развитието на случая, вероятно ще ми съобщят още добри новини. Ако президентът иска да помилва клиента ни, ще се противопоставиш ли? — Той вдигна слушалката. — Фин на телефона — извика все още под влиянието на емоцията. Заслуша се в гласа от другия край на линията и лицето му пребледня. — Н-не… Добре, сега тръгваме.

Затвори телефона. Видя, че Козловски вече го гледа въпросително.

— Какво има? — попита детективът.

Фин поклати глава, беше му трудно да говори.

— Беше за Лиса — отвърна. — В болница е.

Настъпи дълга пауза, докато двамата се гледаха, виждайки собствените си кошмари и страхове в очите на другия. После и двамата едновременно се втурнаха към вратата.