Дейвид Хосп
Невинност (16)

Петнайсета глава

Когато потеглиха с колата от полицейското управление, вече наближаваше три следобед. Козловски се беше свил на седалката до Фин. Адвокатът имаше достатъчно време да отиде и в „Билерика“, за да говори със Салазар. Този път обаче щеше да разговаря с него насаме. Часовете за редовни посещения бяха минали и Фин щеше да поиска среща със затворника само в качеството си на негов адвокат. На Козловски нямаше да разрешат да влезе. Затова двамата решиха първо Фин да остави детектива в офиса, за да може той да помогне на Лиса в работата по разследването.

— Някакви идеи? — попита Фин, докато зави и продължи по Мелни Кае Булевард.

— Доста — отвърна приятелят му.

Фин заобиколи една дупка на пътя.

— Бих искал да ги чуя — подкани го той. Козловски може и да беше най-добрият в занаята, но понякога се изнервяше да тегли думите от устата му.

— Не ми каза, че Макинтайър е говорил с теб миналата седмица.

— Напротив, казах ти. Когато излизах от Съдебната палата, някакво ченге се приближи до нас и ни посъветва, че било по-добре Салазар да остане в затвора.

— „Някакво ченге“? — повтори Козловски. — Не означава непременно „Макинтайър“.

— Има ли значение?

Коз погледна през стъклото.

— Може и да има.

— Познаваш ли го?

Козловски кимна.

— Излизали сме заедно по баровете преди време, преди двайсетина години, може би и повече. Нямах много лични контакти с него, но за известен период работехме в един участък.

— Добър ли е?

— Само ако имаш предпочитания към гаднярите.

Фин се замисли.

— Ами, след като от известно време прекарвам с теб.

— Много смешно.

— Мислиш ли, че е съвпадение, че точно на него са възложили да разследва убийството на Добсън? — На адвоката подобно съвпадение му се струваше невероятно и това по някаква необяснима причина го тревожеше.

Козловски въздъхна.

— Официално случаите се възлагат на случаен принцип — освен ако не е налице връзка с вече започнато разследване. На практика обаче, ако един старши детектив прояви интерес към определен случай, не е трудно да се заобиколи системата.

— Тогава какъв е изводът? Къде ни води това?

— В чистилището. Всичко, което той казва за Салазар, може да е вярно. Може да се окаже, че салвадорецът е пълен негодник. Ако наистина е така, трябва да направиш всичко възможно да се разкараш от това дело, защото ще свърши зле, по един или друг начин. От друга страна, от това, което знам за Мак, не бих приел думите му за чиста монета. Той е известен с някои свои действия, с които е опетнил честта си на полицай.

— Мислиш, че е корумпиран ли?

— Не знам. Но не съм сигурен и че е напълно чист. Последния път, когато работих с него, той заобиколи правилата. Не толкова драстично, както съм виждал другите да го правят, но оттогава избягвах да ме включват в един екип с него. Веднъж започнеш ли да нарушаваш или да заобикаляш закона, това ти се превръща в навик и е трудно да се спреш. Не исках в някой момент той да ме помоли да излъжа, за да потвърдя неговата версия.

Фин се концентрира върху пътя. Зави по Стороу Драйв и оттам се насочи на изток, към Чарлстън. Бяха минали няколко минути след три, но слънцето започваше да залязва зад хоризонта, от другата страна на Чарлз Ривър. Най-накрая беше завалял сняг. Беше един от първите зимни дни в Бостън и небето беше толкова ясно, че беше почти невъзможно да гледаш към слънцето. В колата беше студено. От устните на Фин и Козловски излизаше пара и Фин не беше сигурен дали скрежът по предното стъкло е от вътрешната или от външната страна. Докато караше, потрепери, мислейки си за предстоящата среща със Салазар. По всичко личеше, че се забърква в голяма каша и се изкушаваше да последва съвета на Макинтайър — да се откаже и да си плюе на петите, да остави някой друг да разчисти. В края на краищата, Лиса беше права. Той още от самото начало не беше убеден, че иска да се занимава с това дело.

А дали наистина беше така? Добсън беше умен и знаеше върху коя струна от характера на Фин да засвири, за да го накара да се включи. Добсън беше оптимист и имаше силна вяра. В университета преподавателите говореха за правдата и справедливостта единствено от гледна точка на правната наука. Настанили се удобно в техните високи кули от слонова кост, професорите обичаха да повтарят своето символ-верую, че законът бил инструмент със социално значение, благодарение на него се били коригирали несъвършенствата в обществото. Повечето от студентите-първокурсници, току-що завършили частни гимназии и колежи, бяха готови да повярват в това. Не и Фин. Той беше живял в реалния свят и знаеше, че справедливостта и правдата са само илюзия. Победата над Слокъм беше сладка и удовлетворителна, но тя не беше въпрос на справедливост. Истинският свят беше прекалено сив, за да играе правдата голяма роля в него.

И въпреки това, докато слушаше лекциите по право, докато вътрешно се присмиваше на наивността на тези преподаватели, една част от него винаги беше искала да им вярва. Като хлапе, четящо комикс, той искрено желаеше да живее в свят с ясно разграничени добро и зло, свят, в който победата не означаваше да спечелиш нещо в името само на себе си, а и в името на някакъв по-голям и значим идеал. Именно на този идеал беше разчитал Добсън, когато се беше обърнал към него за помощ. Именно тази част от Фин, този негов вътрешен глас, в момента мърмореше укорително в главата му, шепнеше му, че това е шансът му — може би единственият му шанс — да открие истинската справедливост. Ако не заради Винсенте Салазар, поне заради Марк Добсън.

Той отби от Стороу, по магистрала „Монсиньор О’Брайън“, направи още няколко завоя и спря пред кантората си. Козловски отвори вратата и с усилие се измъкна от колата. После се наведе и му пожела късмет.

— Някакъв последен съвет? — попита го Фин.

Козловски се намръщи.

— Бъди предпазлив — беше отговорът му и той затвори вратата.

Фин потегли и се насочи на северозапад, към „Билерика“. Слънцето беше слязло под хоризонта и в далечината се виждаше само бледата светлина на залеза. Стори му се, че температурата е паднала с още няколко градуса.

Стори му се, че тепърва ще става още по-студено.