Дейвид Хосп
Невинност (45)

Четирийсет и четвърта глава

Винсенте не можеше да гледа как брат му стана от пейката и застана на мястото за свидетели. Нито можеше да гледа останалите членове на семейството си. Гърдите го стегнаха и не можеше да диша.

„Решението е правилно“ — каза си той. Петнайсет години са достатъчно време; брат му беше съгласен. Мигел много добре съзнаваше какво прави, но въпреки това след цяла вечност зад решетките, за да предпази семейството си, Винсенте се почувства виновен и сведе поглед към масата пред него. „Само още малко — каза си. — И после всичко ще свърши.“

* * *

Фин нарушаваше едно от основните правила на съдебния процес: никога не призовавай свидетел, ако не знаеш какво ще каже той. В този случай обаче нямаше избор и трябваше да поеме риска.

Мигел застана на свидетелското място и се закле пред пристава. Седна на стола тихо и спокойно и невъзмутимо погледна към Фин. Адвокатът не можеше да разбере по каменното му лице какво е отношението му към него: дали като към враг или като към някакъв заговорник. Но много скоро щеше да открие.

— Моля, кажете трите си имена за протокола.

— Мигел Пауло Салазар.

— Господин Салазар, имате ли родствени отношения с обвиняемия Винсенте Салазар?

— Да, той ми е брат.

— Двамата заедно ли израснахте? — попита Фин.

— В някои отношения, да. Той е по-голям от мен с над десет години, но бяхме близки. В известен смисъл той ми беше повече като баща, отколкото брат.

— През 1991 година заедно с брат си ли пристигнахте в страната?

— Да. Трябваше да дойдем тук. В противен случай Ескадроните на смъртта щяха да избият цялото ни семейство. — Лицето на Мигел не изразяваше никакви чувства.

— На колко години бяхте тогава?

— На шестнайсет.

— По време на ареста на брат ви, след като беше нападната полицай Стийл, заедно ли живеехте с него?

— Да.

— Знаехте ли, че тя разследва брат ви? Че прави постъпки за депортирането на семейството ви в Салвадор?

Мигел мълчеше и гледаше Фин. После насочи вниманието си към брат си, седнал зад Фин. Погледите на двамата братя се срещнаха.

— Господин Салазар? — подкани го да продължи Кавана.

Мигел се обърна към съдията:

— Извинете ме, ваша чест. — Той отново се обърна към Фин: — Какъв беше въпросът ви?

— Знаехте ли, че полицай Стийл се опитва да депортира брат ви?

Мигел Салазар си пое дълбоко дъх.

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговарям на този въпрос и се позовавам на това си право към Петата поправка на Конституцията.

Присъстващите в залата ахнаха едновременно от изненада и скоро настана невъобразим шум. Кавана удари със съдийското си чукче, за да възстанови реда в залата, а Джаксън скочи на крака.

— Възразявам! Ваша чест, това очевидно е някакъв евтин трик на адвоката на обвиняемия! Не бива да им позволявате да се измъкнат толкова лесно.

Кавана изгледа ядосано Фин.

— Господин адвокат, да не би да искате да кажете, че представлявате и двамата братя Салазар? Защото по този начин ще бъдете поставен в пряк конфликт на интереси — толкова голям, че неминуемо ще се стигне до дисциплинарно производство срещу вас.

— Аз не представлявам Мигел Салазар, ваша чест. Всъщност дори не знаех, че има адвокат. Това е новина за мен.

Кавана се наведе към Мигел.

— Господин Салазар, кой ви посъветва да откажете да отговаряте на въпроси?

От залата се чу глас:

— Ваша чест, аз представлявам господин Салазар.

— Гласът принадлежеше на Джо Кока, застанал до парапета, който ограждаше публиката от страните в процеса. — Джоузеф Кока, ваша чест. Позволете да се приближа.

Съдията изгледа Кока.

— Ако можете да ни дадете отговори на въпросите, моля, заповядайте.

Кока премина през вратата на парапета и застана между двете маси на адвокатите, в „ничията земя“ между обвинението и защитата.

— Ваша чест, потвърждавам, че доктор Мигел Салазар ме нае и аз му дадох правен съвет относно някои негови законови права. Мога също така да кажа, че не съм разговарял с господин Фин по този въпрос, нито, доколкото ми е известно, моят клиент е разговарял с него.

Кавана се намръщи, ноздрите му се свиха, сякаш усещаше ужасна миризма.

— Все пак възразявам, ваша чест — обади се Джаксън и отново се изправи, а масивната му челюст се разтресе от възмущение. — Това определено е план да се внесе по-голямо объркване в обстоятелствата по делото.

— Седнете, господин Джаксън. Обстоятелствата по делото са объркани само защото прокуратурата преди петнайсет години е прибягнала до свидетел, който е лъжесвидетелствал, за да може да получите осъдителна присъда. Не забравяйте това, когато пак започнете да се правите на по-големи светци от папата.

Джаксън седна и Кавана отново се зае да проверява Фин и Кока:

— Господин Фин, давате ли честната си дума, че до днес не сте разговарял с никого за свидетелските показания на доктор Салазар?

— Давам ви честната си дума — отвърна той.

Кавана подпря с длани главата си и разтърка очите си.

После отново погледна към адвокатите.

— Продължете с разпита, господин Фин — добави той.

Джаксън отново стана.

— Ваша чест?

— Какво? — рече съдията. — Господин Салазар има конституционното право неговият адвокат да задава въпроси, а доктор Салазар има конституционното право да не отговаря на тях. Какво точно бихте ме посъветвали да сторя?

— Бих помолил да прецените нищожната доказателствена стойност на този фарс, когато изготвяте решението си, ваша чест.

— Не ми казвайте как да си върша работата, господин Джаксън. Ще прегледам всички доказателства, преди да реша делото. — Кавана му хвърли такъв унищожителен поглед, че помощник-окръжният прокурор покорно си седна на мястото. — Продължете, господин Фин.

Фин се приближи до Мигел Салазар.

— Доктор Салазар, знаехте ли или не, че полицай Стийл целеше да депортира брат ви?

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос.

— И това ви вбесяваше, нали?

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос. — Мигел продължи да не показва никакви емоции.

— Бихте ли ни казали къде бяхте вечерта, когато полицай Стийл беше нападната?

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос.

Фин се върна при адвокатската си маса. Застана и се приготви да си седне на мястото до клиента.

— Един последен въпрос, доктор Салазар. Вие ли стреляхте по Мадлин Стийл?

В залата се възцари пълна тишина. Всички знаеха какъв отговор ще последва, но въпреки това напрежението беше огромно. Репортерите, които до този момент бяха записвали на ръка, бяха седнали на ръба на седалките и гледаха ту към Фин, ту към двамата братя Салазар. Накрая Мигел Салазар се наведе към микрофона пред него и произнесе с ясен и силен глас:

— По съвет на адвоката ми отказвам да отговоря на този въпрос.

* * *

Фин се облегна на стената в коридора на Съдебната палата. Козловски стоеше до него с ръце в джобовете. Коридорът беше претъпкан с хора, стояха на разстояние от двамата. Репортерите и адвокатите край тях хвърляха крадешком погледи към Фин, сякаш беше някакъв опасен магьосник. След свидетелските показания на Мигел съдебното заседание протече бързо. Кавана изслуша аргументите и на двете страни, но ги ограничи до по няколко минути. После стана и огледа цялата зала с неприкрито презрение.

— Съдът се оттегля за двайсет минути преди произнасяне на решението — каза.

Сега на Фин му оставаше само да чака.

— Какво мислиш? — попита го Козловски.

— Мисля, че ще повърна — отвърна той с наведена глава, забил поглед в плочките на пода.

— Ти свърши своята работа.

— Страхотен начин да оправдаеш провала. Клиентът ми може отново да бъде обявен за виновен. Може и двамата да лъжат, за да го измъкнат.

— Мислиш, че братът ще го направи заради клиента ти?

— Не знам. Никога не съм имал брат.

* * *

Мигел Салазар си проправи път през веригата от непознати около двамата и отиде при тях.

— Господин Фин, искам да говоря с вас.

Кока вървеше една-две крачки зад него.

— Идеята не е добра — отвърна Фин, без да вдига очи към него.

Господин Фин, извинете ме, ако ви поставям в неловко положение…

— Джо, би ли обяснил на клиента си, че не мога да говоря с него? — прекъсна той доктора и се обърна към неговия адвокат. — Каквото и да ми каже, няма да е защитено от адвокатска тайна и аз ще имам моралното и професионалното задължение да го съобщя на съдията.

— Аз ви спасих живота на онази алея — каза Мигел.

— При положение че вие сте причината животът ми да бъде застрашен, не виждам защо ще разчитате на това.

Кока дръпна клиента си за лакътя.

— Хайде, Мигел. Фин е прав, тук има много конфликти на интереси. Освен това не искам нещата да изглеждат като някакъв заговор.

— Добре казано — отвърна Фин. — Бог да ни пази от покварата и нечестността.

Кока издърпа клиента си настрани и каза на Фин:

— След Нова година ще седнем да изпием по една бира и да си разменим информация по казуса, съгласен?

— Става — отговори Фин и съпроводи с поглед отдалечаващите се.

Козловски се покашля.

— Да не би да ви карат тържествено да се отказвате от самоуважението си, когато ви раздават адвокатските карти?

— Към момента, в който ни ги раздават, на малцина от нас им е останало такова. Самоуважението е изчезнало много преди адвокатския изпит.

Козловски се изсмя.

— Къде е клиентът ти?

— В килията за временно задържане.

— Ти не трябва ли да си в залата, за да го чакаш?

— Може би. Но аз не искам да говоря с него. Не знам какво да му кажа.

— А сигурен ли си, че по този начин избягваш гласа на собствената си съвест?

— Възможно е.

— Като избираш по-лесния път на отстъплението.

— И още как.

— Той е имал късмет — отбеляза детективът.

— Кой?

— Салазар. Винсенте. Имал е късмет.

— Защо мислиш така?

— Защото ти си се заел с неговия случай. Независимо дали мислиш още, че е виновен или не, ти се бори за него с всички сили. Ако бях на негово място, щях да предпочета да ме представляваш дори и да съм убеден, че съм извършил престъплението.

— Това комплимент ли е?

— Не знам.

Вратата на съдебната зала се отвори и се показа един съдебен чиновник.

— Съдия Кавана ще пристигне след малко — каза той и се прибра отново вътре, а тълпата започна да влиза обратно в залата.

— Моментът на истината — отбеляза Козловски.

Фин го погледна.

— Не знаех, че умееш да бъдеш ироничен.

— Това е дарба. Гледам да не прекалявам с нея.

— И успяваш. — Адвокатът се оттласна от стената. — Сега ще разберем дали съм си свършил работата добре.

* * *

— Всички да станат! — извика приставът и проследи всеки един в залата да спази свещения съдебен ритуал.

Фин се изправи заедно с клиента си.

Кавана се появи откъм кабинета си и изглеждаше така, сякаш беше остарял с десет години само за двайсет минути. Черната му тога зловещо контрастираше със сивия цвят на лицето му и го оприличаваше на старицата с косата. Той изкачи стъпалата до стола си с видимо усилие, подобно на възрастен планинар по време на последното си катерене.

— Седнете — тихо произнесе, така че някои не бяха сигурни дали са го чули добре. — Господин Салазар, вие останете прав.

Тонът беше заповеден и Фин също остана прав заедно с клиента си.

— Понякога тази работа ми дава страхотно удовлетворение — започна Кавана. Той огледа тълпата, спря погледа си за малко първо на Джаксън, после на Фин и накрая насочи вниманието си към Салазар. — Е, днес не е такъв случай — продължи. Стомахът на Фин се сви. — Нашата система на наказателно правораздаване е твърда и непоклатима, макар понякога и жестока. Ако лишим обществото от двата стълба на сигурността и окончателността, то ще загуби доверието си в съда, а без обществено доверие цялата ни съдебна система ще бъде отслабена и ще бъде застрашена демокрацията. В резултат на това, веднъж щом дадено дело бъде решено и всички възможности за обжалването му бъдат изчерпани, това съдебно решение се смята за окончателно и не може да бъде пререшавано. — Погледът му към Салазар стана още по-суров. — Вие, господине, сте осъден за чудовищно престъпление. Тежките престъпления, като това да посегнеш на служител на закона, който рискува живота си в името на общото благо, се броят на пръсти. Вашата присъда е била произнесена от дванайсет съдебни заседатели — обикновени граждани, единодушни в тяхното убеждение, че сте извършили това престъпление извън всякакво съмнение. Вие сте имали право на процесуална защита и няма да споря тук, че тази защита изобщо не е била ефективна. Макар да е ясно, че са налице съществени процесуални нарушения във вашето съдебно производство, не е напълно изяснено дали процесуалният ви защитник не е имал възможността да изобличи тези нередовност. В допълнение към това доказателствата, допуснати по делото наскоро — по искане на вашия адвокат — навежда на извода, че вие действително сте лицето, което е извършило престъплението. Като оставим настрана малката морална сценка, направена от брат ви и от двамата адвокати, аз не съм убеден, че вие сте невинен по това дело, и признавам, че съществува абсолютно микроскопична възможност ДНК анализът да не е напълно категоричен относно установяването на вашата вина. — Кавана остави думите му да стигнат до аудиторията и ако тишината в залата беше изобщо показателна за нещо, то беше, че съдията не беше надценил въздействието на собствената си реч. — Трябва също така да признаем, че макар и нашата правосъдна система да трябва да е твърда, не трябва да се прекалява с риск да стане лесно чуплива и уязвима. Без определена степен на гъвкавост съдилищата ни ще загубят своята човечност, която е сърцевината на тяхната сила. В този случай са налице доказателства — и то безспорни доказателства — на сериозен заговор за постигане на осъдителна присъда чрез фалшифициране на доказателствения материал и чрез лъжесвидетелстване от служители на полицията. Колкото са важни за наказателната правосъдна система сигурността и окончателността, не по-малко важни са справедливостта и истината. Защото ако се разреши на властите да насочат системата срещу онези, които те си изберат да обвинят, никой от гражданите ни няма да се чувства застрахован от опасността на тиранията и деспотизма. Кавана подпря лактите си на катедрата и свали очилата си. — С тези важни фактори аз трябва да се съобразя днес, за да постановя решението си. Та къде ни води всичко това?

Фин се опита да разгадае намеренията на Кавана по лицето му, но изражението на съдията беше напълно лишено от емоция. Хората в залата бяха затаили дъх, а адвокатът беше сигурен, че всеки момент ще се строполи. За първи път, откакто съдията беше влязъл отново в залата, Фин си позволи да хвърли поглед настрани към клиента си. Салазар стоеше застинал на прага на две много различни бъдещета и за първи път през последните двайсет и четири часа Фин изпита съжаление към него.

Кавана си пое дълбоко дъх.

— За съжаление фактите не ми оставят избор. Вие сте били осъден, господин Салазар, и аз вярвам, че сте виновен. Тази неоспорима действителност обаче не е достатъчна, за да ме възпре да отменя присъдата ви предвид скандалните злоупотреби, извършени от полицията, с цел да ви осъдят. Господин Фин успя да ме убеди, че все още съществува сянка на съмнение, и при тези обстоятелства аз няма да заместя собственото си убеждение с това на обективното и безпристрастно жури, запознато с всички доказателства по делото. Не, нашата съдебна система не е създадена да функционира по този начин.

Никой не знаеше накъде бие съдията. Никой не смееше да мръдне и всички останаха като хипнотизирани от стария, уморен мъж в черна тога. Сякаш за да разсее съмненията, Кавана продължи с речта си:

— В името на народа реших: присъдата срещу Винсенте Салазар да бъде отменена и господин Салазар да бъде пуснат на свобода. — Съдебната зала сякаш избухна от реакциите на присъстващите. Репортерите се устремиха към задния изход, за да могат да предадат първи новината. — Това решение не ми доставя радост — продължи съдията. — А то е формирано без никакво предубеждение. Окръжна прокуратура може да го протестира и да повдигне ново обвинение срещу господин Салазар, когато сметне за необходимо. — Вече никой не слушаше речта и последните думи потънаха в неописуемия шум. — Господ да ми прости, ако греша. — Кавана удари с чукчето по масата, стана и слезе от съдийското място напълно победен.

Салазар, който не беше мръднал от началото на съдийската реч, стоеше с отворена уста и продължаваше да гледа към празното черно кожено кресло, от което току-що беше станал съдията. После се обърна и погледна към семейството си. Направи две крачки към тях и прегърна силно дъщеря си през парапета, а от очите им потекоха сълзи. Един от приставите понечи да ги отдели, като им обясни, че освобождаването на Салазар тепърва предстои да бъде оформено съгласно установената процедура, преди да го пуснат, но никой от двамата не искаше да пусне другия.

Фин си взе записките, прибра ги в куфарчето и го затвори. Погледна към Винсенте и Росита Салазар, които се опитваха само с една прегръдка да притъпят болката от петнайсетгодишната им раздяла. Взе си куфарчето и излезе от залата, без да каже нито дума.