Дейвид Хосп
Невинност (7)

Шеста глава

Сряда

12 декември 2007 година

Почитаемият съдия Джон Б. Кавана, седемдесет и пет годишен, имаше здравословни проблеми с гърба и коленните стави, които не му позволяваха да седи продължително. Заболяванията бяха изострили още повече заядливия нрав на съдията. Дори и като по-млад да беше проявявал някакво търпение към страните в съдебния спор, сега от такова нямаше и помен. Благодарение на ръста си от почти метър и деветдесет, макар и слаб, Кавана имаше внушителен вид. Леката прегърбеност създаваше впечатление, че не изпуска от поглед адвокатите, които се явяваха по неговите дела — впечатление, което не беше далеч от истината.

В момента беше насочил изцяло вниманието си към Фин и Добсън, които седяха срещу него на масата на адвокатите. Фин се запита дали не е прибързал и постъпил неразумно, като се съгласи да вземе Салазар за клиент.

— Господа — произнесе бавно Кавана, поглеждайки ту към Фин, ту към Добсън и към заместник-окръжния прокурор Албърт Джаксън. Фин познаваше добре Джаксън от предишни наказателни дела, по които се беше явявал, и го харесваше. Джаксън беше метър и осемдесет, но тежеше над сто и петдесет килограма. Фин често се беше питал дали родителите на прокурора не бяха кръстили сина си на името на пълничкия герой от анимационния филм с Косби. Джаксън обаче понасяше неизбежните закачки добре и беше един от най-добрите прокурори в окръжна прокуратура.

Кавана се покашля и продължи:

— Прочетох молбата ви, но бих искал да чуя и аргументите ви. Господин Фин, вие сте инициаторът, ще имате ли удоволствието да ни поведете към тази бездна?

— Благодаря, ваша чест. — Фин се изправи. — Както знаете, днес сме се събрали, за да намерим правна възможност да накараме окръжна прокуратура да ни предаде проби от кожата и кръвта, взети изпод ноктите на полицай Мадлин Стийл през вечерта, в която е била нападната. Убедени сме, че един нов анализ на ДНК от тези проби определено ще докаже, че клиентът ни не е бил човекът, нападнал полицай Стийл.

— Сериозно ли, господин Фин? Убедени сте? — Съдията се наведе. — И на какво точно се основава тази ваша убеденост? Доколкото разбирам, по време на съдебния процес веществените доказателства, показанията на пострадалата и сравнението на пръстовите отпечатъци са потвърдили обвинението. Какво е това магическо нещо, което ви вдъхва увереност?

— Ваша чест, фактът, че от окръжна прокуратура отказват да изпълнят молбата ни, е едното от тези неща. В края на краищата, ако господин Салазар действително е виновен, въпросните доказателства само ще потвърдят неговата вина. Защо тогава от прокуратурата ще се противопоставят толкова яростно на молбата ни? Освен това господин Салазар има алиби. По времето на нападението господин Салазар, който по професия е лекар и е работил като такъв в страната си, е оказвал медицинска помощ на една жена, живееща на неговата улица. Свидетелят, който може да потвърди алибито му, е съгласен да се яви пред съда и да свидетелства. В резултат на всичко това не е възможно лицето, нападнало полицай Стийл, да е Салазар. Прокуратурата разполага с веществените доказателства, които по категоричен начин могли да потвърдят дали клиентът ни е виновен или невинен. В интерес на правосъдието е да предоставят тези доказателства и не виждам защо те биха предпочели да не го сторят.

Кавана се замисли и след малко се обърна към прокурора:

— Господин Джаксън?

Албърт Джаксън се изправи.

— Да, ваша чест. Това, което господин Фин пропусна да спомене, е, че на господин Салазар вече е било дадено правото на справедлив процес, както и възможност да докаже своята невинност. Отказът ни да предоставим отново доказателствата на този етап от процеса срещу Салазар няма нищо общо със страх, че сме пратили в затвора невинен човек. И действително, вината на господин Салазар беше категорично установена от дванайсет съдебни заседатели. Главен и необходим принцип на нашето наказателно правосъдие е окончателността на съдебната присъда, постановена от съдебни заседатели. Ако спрем да се уповаваме на този принцип, системата ще бъде парализирана и ще изпадне в колапс.

Кавана се изпъна като струна на стола си, очевидно от болки в гърба. Погледна Фин от височината на внушителния си ръст:

— Господин Фин, трябва да призная, че след като изчетох преписката, съм склонен да се съглася с държавното обвинение. Не виждам нищо нередно в това дело и ако дам на клиента ви втори шанс, как после ще откажа такъв втори шанс на всеки един обвиняем, направил в съдебната зала подобно искане?

— Най-напред, ваша чест, това дело не е като другите. Разполагаме със свидетел, който е съгласен да се яви в залата и да потвърди алибито на господин Салазар.

— И къде е бил този свидетел преди петнайсет години, когато се гледаше делото срещу господин Салазар? Предполагам, че обвиняемият и тогава е знаел за алибито си, нали?

— Да, ваша чест, но по онова време свидетелката се е страхувала да даде показания. По онова време тя е пребивавала нелегално в страната и се е бояла да не я депортират. Впоследствие е получила американско гражданство и вече не се страхува да свидетелства в съда.

— Господин Фин… — Съдията поклати глава. — Подобно искане и сценарий могат да бъдат скалъпени буквално от всеки един престъпник, който е зад решетките. Продължавам да мисля, че ако се съглася, ще създам съдебен прецедент, който ще даде възможност на всеки един затворник да твърди, че ДНК анализ ще го оневини.

— И какво лошо ще има в това? — с рязък тон попита Фин. Той не беше планирал словесният сблъсък да достигне такъв етап, но думите му неволно излязоха от устата и той усети как съдията се ядоса на подобно оспорване на правомощията му. Фин се изкуши да отстъпи, но си каза, че няма какво да губи. — Ако невинни хора са пратени в затвора, няма ли по този начин да получим възможност да открием кои са те? Не искаме от щата да плати нито цент за новите анализи — анализи, които дори не са били допустими като доказателство в съдилищата на щата Масачузетс по времето, когато е бил съден господин Салазар. През последните няколко години ДНК пробите са помогнали да получат свобода стотици несправедливо осъдени невинни хора. Не виждам причина защо щатът ще се съпротивлява на възможността да се провери дали всеки, който е зад решетките, действително е виновен. Още повече, след като на щата това няма да му струва нищо.

— Господин Джаксън? — подкани Кавана.

— Без да струва нищо? — Прокурорът погледна опонента си осъдително. — Окръжната прокуратура е длъжна по закон да разгледа всяка една смехотворна молба, подобна на тази. Само това дело струва на щата хиляди долари от моето време и от вашето, ваша чест.

— Господин Джаксън има право — каза Кавана. — Освен това клиентът ви е осъден на основание на показанията на свидетел и на пръстови отпечатъци. Как ще обясните това?

— Първо, ваша чест, колкото до разходите на щата, единствените разходи, за които се вълнуват господин Джаксън и шефовете му в прокуратурата, са тези, които ще се платят като обезщетение при един евентуален граждански иск, ако действително се докаже, че господин Салазар е бил несправедливо осъден. Що се отнася до другите доказателства, на базата на които е бил осъден господин Салазар, практиката показва, че свидетелските показания са недостатъчно надеждно доказателствено средство. В молбата ни също така сме поискали пръстовите отпечатъци отново да бъдат проверени, за да сме сигурни и в това веществено доказателство. Но както много добре ви е известно, сравнението на пръстови отпечатъци е далеч от точните науки. ДНК анализите, от друга страна, са деветдесет и девет на сто категорични и неопровержими.

— Ваша чест! — протестира Джаксън — Та те искат да обърнат цялото дело с главата надолу, не е ли така?

— Театърът е излишен, господин Джаксън — скастри го Кавана. — Виждам какво става. — Отново погледна към Фин. — Още не сте ми дали основателна причина да мисля, че тази ваша проучвателна експедиция си заслужава изгубеното време на тук присъстващите. Това, което не виждам, е разумен аргумент в подкрепа на вашата теза.

— Ваша чест, не е налице документ, с който защитата да е била уведомена, че по време на процеса е имало събран ДНК материал. Само това трябва да е достатъчно да оправдае усилията ни.

Кавана присви очи.

— Да не би да намеквате, че прокуратурата е укрила потенциално оневиняващо доказателство? Надявам се, давате си сметка, че това е доста сериозно обвинение.

— Давам си, ваша чест. — Кулминацията наближаваше. — Нека да бъда ясен. Ние не отправяме обвинение за процесуални нарушения, извършени по времето на процеса. Но ДНК материалът е бил взет изпод ноктите на пострадалата. Когато полицай Стийл е била нападната, тя се е съпротивлявала яростно и очевидно е одраскала доста сериозно нападателя. Затова и под ноктите й са останали частици кожа и кръв. Този факт изобщо не е бил разкрит на защитата и тук можем да говорим за оневиняващо доказателство. Само на това основание господин Салазар има право на нов съдебен процес. Ние обаче не се стремим към това. Искаме само да се направи нов анализ на ДНК материала.

— Доказателството не е оневиняващо, ваша чест — реагира Джаксън. — Когато окръжният прокурор разбра, че този материал не е бил разкрит, направихме анализ и типът на кръвта съвпадна с този на Салазар.

— Нулева положителна група, ваша чест — опонира Фин. — Най-разпространената група кръв. Във всеки случай прокуратурата не е направила никакви проби по време на процеса.

— Това е нечувано — протестира Джаксън. — По време на процеса ДНК пробите дори не бяха допустими като доказателства в съда, както господин Фин вече спомена. И тези доказателства, състоящи се от кожа и кръв, събрани изпод ноктите на полицай Стийл, изобщо не бяха приложени към доказателствения материал по делото!

— Именно — отвърна на удара с удар Фин. — Който и да е бил нападателят на полицай Стийл, по тялото му трябва да са останали доста видими белези, а когато господин Салазар е бил задържан от полицията, той не е имал такива белези. Ако защитата знаеше, че под ноктите на полицай Стийл е имало кожа и кръв, това несъответствие и противоречие със сигурност е щяло да бъде изтъкнато в съда.

— Може полицаите просто да не са забелязали драскотините — предположи Джаксън.

И направи грешка. По този начин отвори фланга и даде възможност на Фин да атакува. И Фин, и Кавана погледнаха прокурора изненадано.

— Ваша чест — продължи адвокатът със спокоен тон, — можете ли да си представите по-смехотворно оправдание? Полицайка бива пребита и простреляна, а колегите й пропускат да съберат всички възможни улики, за да пратят зад решетките престъпника? Ако разследването и досъдебното производство наистина са били извършени толкова немарливо, тогава имаме основание да поставим под съмнение обективността и законосъобразността на издадената присъда. Възникват прекалено много въпросителни. А ние искаме само да получим отговори на тези въпроси и ДНК пробите, които в момента са притежание на прокуратурата, могат да ни дадат тези отговори.

Кавана се умълча.

— Ваша чест — понечи да продължи Джаксън, но Кавана го спря, като вдигна ръка.

— Замълчете, господин Джаксън, освен ако нямате разумно обяснение защо полицията не е докладвала за драскотините по време на процеса. — Джаксън млъкна. Кавана се облегна в удобното си кожено кресло, след което първо погледна към високия таван на съдебната зала, после към Фин. — Моите поздравления, господин Фин. Вие успяхте да привлечете любопитството ми. Ще ви дам ДНК пробите, които искате.

— Ваша чест! — противопостави се прокурорът.

— Изпуснете парата, господин Джаксън. Имам добри новини и за вас. — Съдията отново се обърна към Фин: — Притеснен съм обаче доколко тези доказателства са още годни. Много е възможно вече да са прекалено стари, за да имат някаква доказателствена стойност пред съда. С това не искам да кажа, че щатските власти са длъжни да поддържат доказателствения материал в годно състояние за вечни времена. Така че, макар че ви разрешавам да получите достъп до тези прословути проби, това не означава непременно, че ще допусна или няма да допусна преразглеждане на делото само на базата на резултатите от ДНК анализите. — Той се наведе напред и се вгледа в адвоката. — Колко време ще отнемат тези анализи?

Фин нямаше отговор на този въпрос и се обърна към Добсън.

— Самият анализ отнема ден-два, но списъкът на клиентите на лабораторията е доста дълъг. Ако е спешно, анализите могат да бъдат направени в рамките на две седмици, ваша чест — отвърна Добсън.

— Много добре, господа, значи имате две седмици. — Съдията погледна календара си. — Насрочвам следващото заседание за понеделник, двайсет и четвърти декември. Бъдни вечер. До тогава очаквам да ми дадете разумни отговори. Някои от вас ще бъдат зарадвани с интересен коледен подарък. — Отново погледна към Фин: — Но държа да бъда разбран правилно и ясно, господин Фин. Само ДНК анализите няма да свършат никаква работа в моята зала. Докато не ми изложите обяснение защо отпечатъците от пръстите на клиента ви са били открити по пистолета на полицай Стийл и защо свидетелят е разпознал господин Салазар, клиентът ви ще остане в затвора.