Дейвид Хосп
Невинност (6)

Пета глава

— Забележителен човек, нали? — попита Добсън, щом излязоха от затвора „Билерика“.

— Да, определено е различен — отвърна Фин.

— Освен това заради медицинското му образование са го назначили като санитар в лазарета. Лекарите казват, че е един от най-добрите медици, които са виждали. Обикновено се налага да си затварят очите, когато той лекува, защото е затворник и защото няма разрешение да практикува медицинска професия в Щатите, но нито един от лекарите няма да каже лоша дума за него, нито ще се усъмни в качеството на неговото лечение.

— Впечатлен съм.

— Достатъчно впечатлен да поемете случая?

Фин погледна към Козловски, който не беше казал нито дума, след като си тръгнаха от залата за свиждания.

— Трябва да си помисля — отвърна адвокатът. — Във всички случаи ще ви се обадя по телефона този следобед, за да ви съобщя решението си.

Добсън видимо беше разочарован, но само каза:

— Ще чакам обаждането ви. — Тръгна към колата си.

Фин се обърна към другия край на огромния паркинг, където беше неговата кола. Вятърът вееше из откритите полета, заобикалящи затвора. Козловски мълчаливо настигна приятеля си и тръгна редом до него.

— Какво мислиш? — попита го Фин. Козловски продължи да мълчи и да върви до него, без дори да го погледне. — Мисълта ми е, трябва да му го признаеш на човека — доста е изпатил. Знам, че това не изключва вероятността да е вършил някои незаконни дела в миналото. Но ако ме попиташ дали е способен да изнасили и да убие полицай… не мисля, че би могъл да го направи. И по това, което чух, определено излиза, че в разследването има доста бели петна. — Фин хвърли поглед крадешком към едрата фигура на детектива. — Ти каза, че сте били приятели със Стийл.

— Така казах.

Фин искаше да разбере нещо повече за мнението на Козловски, но да измъкнеш информация от него беше като да се опитваш да измъкнеш пари от евреин-староверец.

— Добре. Може би имаш по-различна гледна точка за този човек. Аз просто се опитвам да разбера дали случаят ще си струва отделеното от мен време. Ако той е невинен, с удоволствие ще му помогна. Освен това, ако го изкарам от затвора, наистина ще ударим джакпота с един иск за претърпени вреди срещу градската управа. Искам да кажа… да прекараш петнайсет години в тази дупка… На колко ли ще го оценят съдебните заседатели? Десет милиона? Може би петнайсет?

Фин направи отново пауза, с надеждата, че Козловски ще запълни тишината.

— Разбира се, ако е виновен и аз поема случая, а после и ДНК пробите съвпаднат, ще го зарежем на секундата. Поне така ще сме сигурни, че ченгетата са хванали истинския престъпник. И вълкът ще е сит, и агнето цяло. — Фин се запита дали детективът долавя колко силно иска да се заеме с този казус.

Козловски вдигна яката на шлифера си — стар и измачкан, в цвят каки, който беше много подходящ да имитираш инспектор Коломбо, но абсолютно безполезен срещу зимния студ на Ню Инглънд. Миналата година Фин му беше подарил за Коледа ново палто от хубав черен плат — от вълна и кашмир, но детективът така и не го облече. Козловски пъхна ръце в джобовете си и застана до колата на Фин.

Адвокатът отключи вратата на колата и се вгледа в приятеля си, който се беше свил от студ.

— Няма да поема случая — каза. — Ясно ми е, че това те притеснява. Не съм сигурен напълно, но си мисля, че не си заслужава труда и усилията ми. Ще ми трябва помощта ти. А ако ти не го искаш, няма да е честно спрямо Салазар.

— Заеми се със случая — отвърна Козловски.

Фин замълча за миг.

— Сигурен ли си?

— Да. А сега отвори скапаната врата, много е студено.

— Защо?

— Казах ти — адски е студено.

— Не, защо искаш да се заема със случая?

— Не му вярвам на този. Да, от разказа му излиза, че е невинен, но дори и да не е стрелял по Мади, той е прекарал зад решетките петнайсет години. Никой, който е несправедливо обвинен, не би седял и мълчал толкова време в място като „Билерика“. Този тип крие нещо. Не знам какво е то, но определено не ни казва цялата истина.

— Но…

— Но аз бях приятел с Мади Стийл. Може да не съм убеден в невинността на Салазар, но не мисля и че е виновен. А ако Салазар действително не е стрелял по Мади, тогава негодникът, който го е сторил, все още се разхожда на свобода. Това никак не ми харесва. Докато не получа отговори на някои въпроси, няма да имам покой. А сега отвори проклетата врата, преди да съм изтръгнал брезента на гюрука, за да си отворя сам.

Фин седна на шофьорското място и отключи вратата на Козловски. Той едва намести огромното си тяло в тясното пространство на колата.

— Знаеш ли — каза Фин, — ти наистина си много странен човек.

— Не — отвърна Козловски. — Просто ми е много студено.

На път за кантората се отбиха да обядват в кръчма в Чарлстън: наденички с картофено пюре за Козловски и сандвичи за Фин. Храната беше страхотна, но от обслужването имаше какво да се желае. Когато прекрачиха прага на старата сграда, в която се намираха офисите им, вече наближаваше два следобед, Фин беше платил авансово наема благодарение на щедрите хонорари, които получаваше като партньор-съдружник в „Хауъри“. Козловски плащаше символична сума за ползването на двете стаи в дъното на етажа.

— Мили скапани Боже, къде бяхте досега? — нападна ги Лиса Кранц още от вратата.

Фин все още свикваше с острия й език и цветистите ругатни. Не че за един адвокат беше необичайно да прибавя към всяка втора дума по някоя и друга ругатня, но от нейната уста тези думи звучаха шокиращо. Тя беше дребна, на трийсет и две години, студентка по право в Североизточния университет, с гъвкаво тяло, изваяно от часовете, прекарани на фитнес уредите и бягащите пътечки. Имаше черна коса и смугла кожа, грижливо поддържана чрез редовни посещения в скъпите козметични салони на Нюбъри Стрийт. А дрехите и обувките й със сигурност струваха повече от неговата кола. Тя работеше като стажант при Фин от осем месеца и беше демонстрирала впечатляващи теоретични познания и организационни качества. Затова Фин постепенно свикваше и се примиряваше с ругатните й.

— Ходихме да обядваме — отвърна той. — Защо, да не би да ти липсвахме?

— Както винаги. — Тя примигна уж влюбено с миглите си.

Козловски й кимна вместо поздрав и отиде в кабинета си, като затвори вратата след себе си.

— Отново проблеми с контактните лещи ли имаш? — попита адвокатът.

— Не, само се опитвам да флиртувам — отвърна тя.

— Е, трябва да се стараеш повече. Аз вече съм зает.

— От коя? От онази чудо-жена от Вашингтон ли? Браво на теб. Нещата между вас вървят доста добре — от осем месеца съм тук, а дори не съм я срещала досега.

Фин стисна зъби и заби поглед в писмата на бюрото му.

— Говори си каквото искаш, но аз съм ангажиран.

— Браво на теб. Не мислиш ли, че е прекалено егоистично да си въобразяваш, че ще пърхам с мигли на теб? Не си мой тип.

Фин вдигна очи от пощата. Замислено посочи с палец себе си, после наведе глава и посочи с пръста си към вратата, която водеше към кабинета на Козловски.

— Не може да бъде — каза той. — Шегуваш ли се?

Тя сви рамене.

— Някои жени харесват по-възрастни от тях мъже.

— Да, ама той не е мъж като мъж. Той е праисторическо изкопаемо, което полицията извади от ледника преди двайсет години и го пусна по улиците на Бостън, за да се бори с лошите.

— Млъкни, че още повече се възбуждам. Освен това белезите са секси.

— Не ме разбирай погрешно. Той е най-близкото до приятел, което имам в момента, и аз бих застанал пред него, за да го предпазя от куршум, ако куршумът би могъл да го засегне изобщо. Но Том Козловски и романтика? Говорим за две коренно противоположни неща.

— Както и да е. — Лиса се обърна към бюрото си и взе от там купчина листа, след което ги остави на бюрото на Фин. — Ето проучването, което поиска.

— Вече си готова? Толкова бързо?

Тя изненадано вдигна вежди.

— А ти какво очакваше? — Лиса се върна при бюрото си и отново се обърна към Фин: — Наистина ли искаш да вземеш този за клиент? Имаш ли представа колко е трудно да се отмени присъда, постановена от съдебни заседатели?

— Не съвсем. Точно затова поисках от теб да направиш проучване на съдебната практика.

— И аз го направих. Адски е трудно. Трябва да докажеш, че е налице съществено нарушение на материалноправните норми, отявлена несправедливост. Знаеш ли, че е това адски шибано трудно за доказване?

— Адски шибано трудно?

Козловски отново се появи и младата жена се обърна към него с думите:

— Съгласен ли си с последните планове на шефа?

— Той не е мой шеф — отвърна детективът.

— Добре де. Коя съм аз, та да се оплаквам. Почти съм сигурна, че съм най-толерантният човек в тази стая. Просто не си ви представях вас двамата като хора, които ще искат да се борят с вятърни мелници.

Фин погледна първо Лиса, после Козловски и накрая отново помощничката си.

— Днес всички сме пълни с изненади.

— Майната ти — отвърна му Лиса.

— И аз това казвам.

— Исусе мили, не, аз това казвам.

Адвокатът отново се зае с пощата си.

— Трябва да внимаваш, като споменаваш толкова често имената на богове. Добре че не съм мюсюлманин. На теб би ли ти харесало, ако непрекъснато повтарям името на Мойсей?

— Мойсей е от Стария завет и на теория е бог и на християните, и на юдеите.

Фин отвори едно от писмата.

— Тогава Барбара Стрейзънд.

— Внимавай какви ги говориш.

— Ето, виждаш ли?

— Разбрах. Просто трябва да си наясно, че ти предстои много трудна битка. Като да изкачиш Еверест. Прегледах буквално всяко едно дело, за което пред Кавана е било поискано преразглеждане. Произнесъл се е в дванайсет от случаите. Познай колко пъти е позволил ново представяне и събиране на доказателства?

— Май по-добре да не знам, а?

— Именно. Нито веднъж.

— Тринайсет е щастливото ми число.

— Дано да е така. — Тя взе дамската си чантичка. — Аз отивам да хапна нещо. Някои от нас днес още не са имали удоволствието да похапнат бавно и обилно. Ще се върна… ако имате късмет.

Тя затръшна вратата след себе си, а Фин се зае да преглежда проучването.

— Доста добра работа върши — каза след малко на Козловски.

— Сигурен съм, че е така — отвърна той. — Още ли се пазиш от нея?

— Знаеш, че сега имам Линда.

Козловски кимна скептично.

— Знам, че я е имаше, но сега не съм сигурен кой от двама ви какво точно има.

— Тя замина заради работата си, не заради мен.

Приятелят му вдигна ръце.

— Не ме замесвай във вашите работи. Казах ти, когато наех офиса, че не искам да знам каквото и да става между вас двамата. Тя беше мой партньор в полицията цели пет години. Никога няма да ме убедиш да застана срещу нея.

— Че кой те кара да заемаш страна? Доколкото ми е известно, двамата с нея още сме заедно.

— Кога за последно говори с нея?

— Тя се обади снощи — призна Фин.

— Ти вдигна ли й?

Фин поклати глава.

— Но мислих за това.

— Мислил си за това? Сериозно ли говориш? Явно връзката ви е здрава тогава.

— Ще измислим нещо.

— Добре. Докато го измислиш, аз на твое място бих стоял далеч от всякакви служебни романи.

— Благодаря за съвета, но не аз би трябвало да се притеснявам за Лиса. — Фин се усмихна ехидно на детектива.

Козловски се изсмя.

— Че на колко е тя? На двайсет и пет-шест? Мога да й бъда баща.

— На трийсет и няколко е. Можеш да бъдеш нейният перверзен чичо.

— Добре е да го знам. Ще го запомня.

— Освен това може би тя търси точно бащинска фигура.

— Ако беше така, предполагам, че щеше да търси банкер, който кара голям чисто нов мерцедес, а не някакво недодялано бивше ченге с десетгодишен линкълн. Убеден съм, че съм в безопасност.

Фин сви рамене.

— Човек никога не може да бъде сто процента сигурен, нали?