Дейвид Хосп
Невинност (39)

Трийсет и осма глава

Карлос се движеше бързо, но тихо. Отвори рязко вратата на църквата. Вмъкна се вътре и се озова лице в лице с чернокос мъж в скъп костюм, с револвер в ръката. Шокирани, двамата се гледаха няколко секунди и тогава мъжът с костюма насочи револвера към него. Карлос си даде сметка, че няма да има време да насочи пистолета си и пристъпи напред, за да избие с лакът ръката на костюмаря.

Двамата бяха само на трийсетина сантиметра един от друг и лакътят на Карлос се заби в меката тъкан на предмишницата на мъжа. Револверът изхвърча от ръката му, падна на пода и се плъзна под една от пейките в залата. Мъжът отчаяно съпроводи с поглед оръжието си, докато не се скри под пейката. После вдигна очи и видя насочения към него пистолет, както и усмивката на лицето на Карлос и пребледня.

— Почакай! — каза непознатият, от което усмивката на престъпника стана още по-голяма. Той насочи оръжието към гърдите на мъжа. Тръпката от убийството не можеше да се сравни с нищо друго.

* * *

— Почакай! — бяха единствените думи, които хрумнаха на Фин. Умът му запрепуска трескаво, търсейки изход. Но нямаше никакво време, а и беше лукс да мисли сега за стратегии. Затова направи единственото възможно нещо миг преди Карлос да е натиснал спусъка: наведе глава и бързо тръгна срещу него. Рамото му се заби в гърдите на Карлос и го избута към олтара.

Карлос беше силно изненадан, а и Фин беше поне петнайсет килограма по-тежък. Гангстерският водач нямаше какво да стори, освен да се остави непознатият да го избута. След около три метра Карлос се спъна в стъпалото пред амвона и двамата паднаха един върху друг. Фин чу как пистолетът на престъпника се удари в олтара и си помисли, че отчаяната му маневра е успяла. Оптимизмът му обаче беше мимолетен, когато бандитът нанесе три бързи удара с юмрук в тялото на Фин. Това бяха силни, добре премерени удари, които му изкараха въздуха. Адвокатът се опита да окаже съпротива, но болката от раната на ръката беше непоносима и той веднага си каза, че ще трябва да се оттегли.

Фин се изтърколи настрани и запълзя към вратата, все още превит на две. Обърна се назад и очакваше гангстерът да тръгне да си търси пистолета по пода. Вместо това той посегна към нещо, което му беше под ръка — дълъг метален предмет, подпрян на стената до олтара. Когато бандитът взе предмета, Фин веднага го позна и забърза още повече към изхода. Не беше лесно да накара краката да го послушат толкова бързо. Пред него, тъкмо когато се пресегна към вратата, зърна сянка на стената — Карлос, вдигнал ръце над главата си, беше стиснал мачетето само на метър зад него.

Фин се хвана за вратата и рязко я отвори точно когато Карлос замахна силно и бързо с мачетето.

Адвокатът вдигна очи и видя Козловски.

Козловски не се съмняваше, че е намерил Карлос. Лицето на мъжа пред него представляваше неописуема маска на гняв, ненавист и еуфорична жажда за кръв. При това нашарена маска, произведение на изкуството с две горящи от омраза очи.

Козловски не се поколеба. Той сграбчи Фин за рамото, силно го издърпа и го метна надясно. В същия миг острието се заби в металната рамка на вратата, от което в тъмното се разхвърчаха искри. Козловски беше извадил пистолета, но след като издърпа Фин, изгуби равновесие и когато Карлос вдигна отново мачетето, поряза Козловски по кокалчетата. Ударът не беше достатъчно силен да отреже пръстите му, но успя да го накара да изпусне пистолета. Детективът погледна ръката си и видя кръвта.

Карлос насочи гнева си срещу Козловски. Нападна отново, размахвайки мачетето като обезумял сарацин. Замахна, определено целейки се в гърлото на противника си. Козловски се наведе светкавично и парира удара с рамо в предмишницата на Карлос. Така детективът не му даде възможност да се възползва от предимството на дългото хладно оръжие. Когато Карлос започна да се бори да създаде достатъчно дистанция между двамата, за да атакува отново с мачетето, той го удари с чело в лицето.

За повечето хора този удар щеше да е достатъчен, за да ги прати в нокаут, но ганстерският лидер само временно се зашемети и залитна назад. Козловски продължи настъплението си. Сграбчи го за ръката и го събори на пода в подножието на олтара. С едната ръка държеше китката му и дланта, която стискаше мачетето, с другата бързо и методично му нанасяше юмрук след юмрук в лицето.

По лицето на Карлос потече кръв, носът му беше разбит. Той издаде нещо като писък от болка, а Козловски почувствал вкуса на отмъщението, продължи да го налага.

Мислеше си, че разполага с непоклатимо предимство, докато не замахна да удари противника за четвърти път. Ръката на Карлос се изстреля и хвана юмрука му. Карлос беше невероятно силен и той го разбра, когато се помъчи да се освободи от хватката му. Детективът отново се озова в защита и когато погледна Карлос в лицето, разбра, че онзи не е издавал писъци, а се е смял. Лицето му беше окървавено, липсваха му два зъба, но той се смееше все по-силно и гърлено. И тогава това лице се насочи към Козловски. С невероятна скорост бандитът удари с глава главата на детектива.

Козловски падна от тялото на Карлос, търколи се настрани и пусна ръката, която продължаваше да стиска мачетето. Смеещият се Карлос се изправи, сграбчи ръката му и я изви силно зад гърба му. Още малко и щеше да я счупи. Детективът се опита да хване със свободната си ръка по-дребния от него бандит, но не успя. Карлос сега го държеше отзад, докато Козловски беше коленичил в подножието на олтара. Тогава детективът забеляза с крайчеца на окото си блясъка на стоманата, но в този момент не можеше да направи нищо. Тъкмо се готвеше да посрещне съдбата си, когато пред него някой извика:

— Пусни го!

Беше Фин.

* * *

Фин си удари силно главата в пода, когато Козловски го блъсна настрани. Известно време остана да лежи зашеметен. Щом отвори очи, забеляза револвера си под втората редица пейки.

Обърна се и видя Козловски в смъртоносна схватка с Карлос, като престъпникът още стискаше мачетето. Тогава Фин запълзя към оръжието, ориентирайки се по блясъка на цевта. Револверът лежеше на пода, близо до нещо, което наподобяваше в тъмното на купчина дрехи.

Фин се беше фокусирал само върху оръжието и чак когато то се оказа на една ръка разстояние, адвокатът насочи вниманието си към парцалите. Всъщност вниманието му беше привлечено от миризмата. Вонята на разложено, която му беше направила впечатление още с влизането, тук беше особено силна. Под пейката беше доста тъмно и той трябваше напрегнато да се взре, за да различи детайлите. Първото, което се открои пред очите му, беше формата на човешка длан, която стърчеше отстрани на пейката.

При тази гледка Фин подскочи рязко, тъй като си помисли, че някой от хората на Карлос се е скрил отдолу. Но когато надигна глава и смени позицията си спрямо предмета, остана много объркан. Ръката сякаш излизаше измежду краката на човека и той не би могъл да си представи някой да може да се свие по такъв невероятен начин. След миг обаче осъзна, че тялото изобщо не е извито — главата беше отрязана и хвърлена в скута на торса. Когато се вгледа по-отблизо, разпозна лицето на своя нападател от Роксбъри — същият, който беше нападнал Лиса в нейния апартамент същата вечер.

На Фин му се стори, че ще повърне, но успя да запази самообладание.

„Така ти се пада“ — мислено рече и грабна револвера.

Изправи се, заобиколи пейките и се отправи към олтара, където Козловски и Карлос продължаваха да се борят на пода. Отначало Коз вземаше връх в битката, но после Фин видя как главата на детектива отскочи рязко назад и той се строполи на пода. Карлос тутакси застана отгоре му и вдигна мачетето, за да нанесе фаталния удар.

Фин се прицели, но се поколеба да стреля от страх да не улучи Козловски.

— Пусни го! — извика.

Престъпникът погледна към него. Лицето му беше кърваво, с перверзна беззъба ухилена физиономия. С татуировките по лицето му той приличаше на демон от филм на ужасите. Карлос сграбчи Козловски за косата и го придърпа пред себе си, използвайки го като щит. После допря острието до гърлото на заложника.

— Хвърли оръжието — каза.

Фин поклати глава и повтори:

— Пусни го.

Карлос се усмихна и натисна острието към гърлото на Козловски.

— Хвърли оръжието или той ще умре.

Фин погледна приятеля си: веждата му беше сцепена от удара на Карлос с глава. От носа му капеше кръв.

— Застреляй го — каза Козловски.

Карлос натисна още острието.

— Застреляй го! — извика детективът.

Адвокатът се прицели внимателно в онази част на главата на бандита, която се виждаше зад Козловски. Понечи да натисне спусъка, но дланта му се разтрепери. Изведнъж главата на Карлос избухна. Горната част от черепа му излетя надясно и изцапа стената до олтара с кръв, костни частици и мозък.

Фин погледна оръжието си. Цевта беше студена, значи той не беше стрелял. Огледа се объркано и видя Линда Флахърти, заела позиция за стрелба до вратата, насочила пистолет към пространството зад Козловски — там, където Карлос беше стоял само преди миг.

— Има ли някой друг в църквата? — попита тя, докато оглеждаше вътрешността на сградата.

— Не — отвърна Фин.

— Сигурен ли си?

— Типът, който се опита да ме убие и който нападна Лиса, в момента се разлага под една от пейките — отвърна адвокатът. — Главата му е в скута му, така че се съмнявам да е опасен за нас. Проверих останалата част от църквата. Няма никой.

Флахърти се изправи и отиде до Козловски. Той не беше помръднал изобщо, освен че хвърли поглед към тялото на Карлос, проснато зад него.

— Нали ви казах да не се месите? — обърна се тя към Козловски.

Той кимна.

— Обаче ви спасих задниците при гаража.

— Така е. Сега сме квит.

— Че и отгоре. Ти знаеше, че ще дойда.

— Предполагах. — Тя погледна към адвоката. — Надявах се да проявиш разум и да останеш в микробуса.

— Никога не надценявай интелекта ми — отвърна той. — Би трябвало да го знаеш от предишния ни опит.

— Непрекъснато правя тази грешка. — Линда го погледна в очите и той за първи път видя нещо в изражението й. Беше поглед, който подсказваше, че и тя се е тревожила за него по време на схватката. Поглед, който му подсказваше, че между тях все още имаше нещо, което си струваше да запазят.

В далечината се разнесе воят на полицейски сирени, който ставаше по-силен и отчетлив.

— Кавалерията идва? — рече Фин.

— По-добре късно, отколкото никога — отвърна тя. — Тук ще трябва доста да поразчистим. Задържахме няколко човека, които тези типове бяха прекарали нелегално. Ще останат при нас, колкото и да ни опяват от местната полиция.

— Кои са те?

— Не мога да коментирам. Може би официално те изобщо не са били тук. Разбра ли?

— А искаме ли да разберем?

— По-скоро не.

— Ясно.

— Вие двамата се справихте добре.

— Животът на Лиса сега е в безопасност — каза Козловски. — Това ми е достатъчно. Ще оставя на вас да прецените за останалото кое е добро и кое е лошо.

Воят на сирените стана съвсем отчетлив и след малко полицейските коли спряха пред църквата. Флахърти погледна към Фин.

— Утре летя за Вашингтон. А тази нощ се очертава доста напрегната.

— Разбирам — отвърна той, макар и да не разбираше. Понякога се питаше дали изобщо някога ще може да я разбере. — Ще оправим нещата — добави оптимистично. — Някой ден непременно ще оправим нещата.