Стив Бери
Парижка вендета (71)

70

Малоун внимателно оглеждаше лицата на богомолците, но не изпускаше от очи и главния вход, където се бяха струпали още хора. Много от тях се спираха пред декоративния купел, потапяха пръсти в светената вода и се кръстеха. Миг преди да насочи вниманието си другаде, някакъв мъж се втурна покрай тях, без да обръща внимание на купела. Нисък, с бяло лице, тъмна коса и дълъг орлов нос, облечен с черно палто до коленете. На ръцете си имаше кожени ръкавици, лицето му беше замръзнало в някаква тържествено мрачна гримаса. На гърба си носеше голяма раница.

Пред олтара се появиха свещеник с двама помощници, на амвона се изправи проповедник. Женски глас по радиоуредбата призова за внимание. Присъстващите утихнаха.

Малоун се придвижи към олтара, като заобикаляше хората, изправени на централната пътека между дървените скамейки. За негов късмет тук нямаше много богомолци. Успя да зърне Дългия нос, който си пробиваше път по страничната пътека. Лицето му се мяркаше между колоните.

Вниманието му беше привлечено от друг субект, който се намираше на същата пътека. Мургава кожа, къса коса, прекалено широко палто, без ръкавици. Прокле се, че беше позволил всичко това. Без подготовка, без размисъл, оставил се да бъде подведен от един масов убиец, той беше преследвал призраци. Никоя операция не можеше да се реализира по този начин.

Той насочи вниманието си към Мургавия. Дясната му ръка беше скрита в джоба на палтото, а лявата висеше свободно покрай тялото. Не хареса напрегнатия му поглед, но отдаде това на ирационалното си мислене.

Тишината беше нарушена от силен глас. Той принадлежеше на надхвърлила трийсет жена с тъмна коса и груби черти на лицето, която седеше на една от дървените скамейки и крещеше нещо на мъжа до себе си. Ограничените му познания по френски се оказаха достатъчни, за да разбере, че става въпрос за някакъв скандал. Жената изкрещя още нещо, скочи и напусна мястото си.

* * *

Сам безшумно се промъкна в „Сен Дьони“, надявайки се да не привлича внимание. Вътре беше тихо. Торвалдсен, Ашби или Питър Лайън не се виждаха никъде. Беше без оръжие, но не можеше да остави приятеля си в беда. Дойде време да върне услугата на датчанина.

Не виждаше почти нищо на слабата светлина, а плющенето на дъжда и свиренето на вятъра му пречеха да чува. Погледна вляво от себе си и успя да различи познатата сгърбена фигура на Торвалдсен близо до една от солидните колони на двайсетина метра по-нататък.

От централната част на храма долетяха гласове. Сам успя да различи отделни думи. В мрака се размърдаха три неясни фигури.

Реши да не рискува, приближавайки се към Торвалдсен, и предпазливо тръгна напред.

* * *

Ашби слушаше обясненията на Каролайн и чакаше.

— По-точно Наполеон е използвал Псалмите — добави младата жена и посочи с пръст първия ред цифри.

CXXXV

II

— Псалм 134, стих 2 — уточни тя. — Преписах си текста.

Тя извади от джоба си друг лист хартия.

— … които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог…

— Умно — усмихна се Лайън. — Продължавай.

— Следващите две групи цифри са от Псалм 141, стих 4. Гледам надясно и виждам.

— Откъде знаеш, че… — започна Лайън, после изведнъж млъкна и насочи вниманието си към главния олтар и вратата, през която бяха проникнали в храма. Дясната му ръка стисна пистолета, тялото му рязко се завъртя.

— Помощ! — извика Каролайн. — Помогнете ни! Тук има въоръжен човек!

Лайън насочи пистолета в главата й. Ашби беше принуден да действа.

Каролайн отстъпи назад, сякаш отдалечаването от похитителя щеше да й помогне. В очите й се четеше безумен страх.

— Би било глупаво да я застреляш — обади се Ашби. — Само тя знае къде е скрито съкровището.

— Кажи й да млъкне и да стои мирно! — изръмжа Лайън, без да отмества пистолета.

Ашби закова очи в лицето на любовницата си и вдигна ръка.

— Спри, Каролайн. Моля те!

Тя усети настойчивостта в гласа му и замръзна на място.

— Не ми пука за съкровището! — изръмжа Лайън. — Издаде ли още един звук, ще й пръсна черепа!

* * *

Торвалдсен стана свидетел на начина, по който Каролайн Дод предизвика съдбата. Той също беше доловил шума откъм портала, през който беше проникнал в храма. На двайсетина метра вдясно, оттатък дългата редица паметници и саркофази.

Някой беше влязъл в базиликата. И беше съобщил за присъствието си.

* * *

Сам се обърна към вратата точно навреме, за да улови очертанията на тъмна фигура, изправила се в подножието на стълбите към галерията зад главния олтар. Очертания, които му бяха познати. Меган.

* * *

Ашби усети полъха на студен въздух. Сякаш някой беше разтворил по-широко вратата, която той беше разбил.

— Навън бушува буря — подхвърли той.

— Ти също млъквай!

Най-накрая Лайън беше изгубил самообладание. Ашби понечи да се усмихне, но благоразумно се въздържа. Кехлибарените очи на терориста светеха тревожно като на доберман. Тялото му бавно се завъртя към източника на шума заедно с пистолета. Ашби го забеляза едновременно с него. Леко движение на трийсетина метра от тях, на стъпалата вдясно от олтара към галерията.

Там имаше някой. Лайън стреля два пъти в бърза последователност. Благодарение на заглушителя под купола отекнаха сравнително тихи пропуквания като от спукани балони. После от мрака излетя стол и се стовари върху Лайън. Последва го още един.