Стив Бери
Парижка вендета (28)

27

Долината на Лоара

Торвалдсен последва Елиза Ларок към вътрешността на замъка, прекосявайки покрития мост над Шер, чиито води миеха каменните основи. Преди да се появи тук, той си беше направил труда да се запознае с историята на имението. Построено бе в началото на XVI век за нуждите на галантния и цивилизован двор на крал Франсоа I. Архитектурните планове бяха дело на жена и това все още си личеше. Вместо заплаха дебелите защитни стени излъчваха скрита грациозност.

— Семейството ми притежава имението от три века насам — обади се Елиза. — Един от прадедите ми построил централния замък на северния бряг — там, където бяхме допреди малко. Каменният мост е връзката с южния бряг на реката. Друг от собствениците го покрил и го превърнал в галерия.

Тя махна с ръка и той проследи погледа й към продълговатото пространство, дълго около шейсет метра. Подът беше покрит с шахматно подредени бели и черни плочки, дебели дъбови греди поддържаха покрива. Слънчевите лъчи проникваха през симетрично подредените прозорци на галерията.

— По време на войната имението било окупирано от германците — добави Елиза. — Южната врата останала в свободната зона, но вратата в този край била в окупационната зона. Можете да си представите какви проблеми е създавало това.

— Мразя германците — лаконично обяви той.

Тя му хвърли преценяващ поглед.

— Те унищожиха моята страна и моето семейство, опитаха се да ликвидират и моята религия — поясни Торвалдсен. — За подобно нещо не може да има прошка.

Така той й съобщи за еврейския си произход, въпреки че беше наясно с нейната предубеденост към евреите. Проучването му не бе открило никакви причини за това. Едно чувство на неприязън, което изпитват много хора. Но беше открил и още нещо, което можеше да бъде прибавено към многобройните й странности. Надяваше се обиколката на замъка да включи една от залите, в която висеше портрет, дискретно осветен от два малки халогенни прожектора.

Откри го точно там, където очакваше.

Дълъг и грозен нос под малки и дълбоко разположени очи с лукав поглед, насочен леко встрани. Масивна челюст с издадена брадичка. Конусовидната шапка криеше почти гол череп и му придаваше вид на папа или кардинал. Но този човек бе много повече от това.

— Луи Единайсети — посочи портрета той.

Елиза спря и се обърна.

— Да не би да сте негов почитател?

— Какво казваха за него? „Обичан от простолюдието, мразен от благородниците. Враговете му се страхуват от него, цяла Европа го уважава. Истински крал.“

— Никой не знае дали портретът е автентичен — призна Елиза. — Но от него се излъчва нещо особено, нали?

Торвалдсен си спомни онова, което беше чел или чувал за лошата слава на Луи XI. Управлявал от 1461 до 1483 г., успявайки да си създаде славата на велик крал. Но в действителност бил безскрупулен човек, който открито се опълчил срещу баща си, отнасял се зле със съпругата си, вярвал на малцина и бил безмилостен. Голямата му мечта била възстановяването на Франция след опустошителната Стогодишна война. Отдал живота си на тази идея, заплашвал, подкупвал и заговорничил с единствената цел да върне изгубените земи на короната. И успял. Това му осигурило подобаващо мястото в историята на Франция.

— Бил е сред първите, които си давали сметка за силата на парите — промълви на глас той. — Предпочитал да купува хората, вместо да се бие с тях.

— Вие наистина знаете много — погледна го с уважение Елиза. — Луи действително е оценил значението на търговията като политическо оръжие и е поставил основите на модерната национална държава. При нея икономиката е по-важна от армията.

Тя посочи поредната врата. Озоваха се в приятна стая с тапицирани с кожа стени. На прозорците имаше завеси с цвят на портвайн. В солидната ренесансова камина не гореше огън. Обзавеждането се изчерпваше с няколко дървени маси, около които бяха подредени тапицирани столове. В средата се виждаше стъклена витрина с рамки от неръждаема стомана, която рязко контрастираше с античната атмосфера.

— Инвазията на Наполеон в Египет през 1798 година се оказала военно и политическо фиаско — обясни тя. — Френската република искала победи от своя най-велик генерал и той изпълнявал желанието й. Но управлението на Египет било нещо различно. В него Наполеон се провалил, въпреки че окупацията на тази страна променила световната история. Светът за пръв път се докоснал до великолепието на една загадъчна и забравена цивилизация. Родила се египтологията. Мъдреците на Наполеон буквално изровили от пясъците хилядолетната култура на фараоните. Типично за Наполеон — пълни провали, маскирани с частичен успех.

— Говорите като истинска потомка на Поцо ди Борго — отбеляза Торвалдсен.

Елиза сви рамене.

— Въпреки че лежи в „Инвалидите“, покрит със слава, моят праотец е тотално забравен, макар че вероятно е спасил Европа.

Торвалдсен усети, че това е болезнена тема за домакинята, и тактично замълча.

— Докато бил в Египет, Наполеон открил някои наистина безценни неща — продължи след кратка пауза тя и посочи стъклената витрина. — Например онези четири папируса. Намерили ги напълно случайно, след като войниците на Наполеон разстреляли някакъв убиец край пътя. Ако не е бил Поцо ди Борго, той вероятно щял да ги използва за укрепване на властта си над цяла Европа. Но за радост не е получил този шанс.

Агентите на Торвалдсен не му бяха споменали нищо за това. Той не беше жалил средства, за да научи всичко за Ашби, докато по отношение на Елиза Ларок беше поискал само някои конкретни сведения. Дали не беше допуснал грешка?

— Какво има в тези папируси? — небрежно подхвърли той.

— Те са причината за създаването на Парижкия клуб. Дават обяснение на нашите цели и ще насочват усилията ни във вярната посока.

— Кой ги е писал?

— Никой не знае — сви рамене тя. — Според Наполеон са били част от Александрийската библиотека преди унищожаването й.

— Не се ли предоверявате на непознати документи, написани от неизвестни хора?

— Според мен те са нещо като Библията — отвърна Елиза. — Не знаем нищо за произхода й, но въпреки това милиарди човешки същества градят живота си според нейните канони.

— Много добър аргумент — кимна Торвалдсен.

В очите й се появи самоуверен блясък.

— Показах ви нещо много скъпо за мен — промълви тя. — Сега е ваш ред. Покажете ми своите доказателства срещу Ашби.