Стив Бери
Парижка вендета (33)

32

Поведоха Сам надолу по стълбата — същата, която беше използвал, за да стигне до последния етаж на музея. Джими Фодрел ги чакаше на партера. Жената отключи желязната порта, препречваща пътя им под солидна каменна арка.

Той беше малко изнервен от пистолета. Никога не го бяха държали на мушка по този директен и заплашителен начин, и то от толкова близко разстояние. Но вътре в себе си усещаше, че не е в опасност, а дори обратното — върви по верния път. Реши да го следва докрай, защото искаше да бъде оперативен агент. Дръж се като такъв, импровизирай, рече си той. Така би постъпил Малоун.

Фодрел заключи портата зад тях. Озоваха се между тухлени стени, издигащи са на двайсетина метра височина. Няколко прозорчета близо до покрива излъчваха слаба светлина. Беше мрачно и студено като в тъмница. Край една от стените беше издигнато скеле за ремонтни работи.

— Свободен си — обади се жената. — Но аз бих предпочела да останеш.

— Коя си ти?

— Меган Морисън, собственичка на сайта „Грийдуоч“.

— Той не е ли негов? — изненадано попита Сам, сочейки към Фодрел.

— Не — поклати глава жената. — Мой си е.

— Тогава какво прави той тук?

Тя се замисли, очевидно преценявайки какво да сподели.

— Исках да разбереш, че не съм луда. Че наистина има хора, които ме преследват. Наблюдават ме от няколко седмици. Майкъл ми помага за сайта. Аз го кръстих „Фодрел“ и го използвах като примамка.

— Значи ти умишлено ни доведе тук, така ли? — обърна се Сам към човека, наречен Майкъл.

— Не беше особено трудно, нали?

Наистина не беше.

— Аз работя в музея — уточни жената. — Зарадвах се на имейла, в който изрази желание да се видим. Двамата мъже, които бяха застреляни горе, следят Майкъл от няколко седмици. Ако ти го бях казала директно, нямаше да повярваш. Затова реших да ти го покажа. Има и други хора, които почти всеки ден идват да ме проверяват. Сигурни са, че не забелязвам нищо.

— Мои хора биха могли да ти помогнат — предложи той.

— Не искам твои хора! — гневно проблеснаха очите й. — Именно те ме наблюдават. ФБР, Сикрет Сървис и дявол знае още кой! Но аз искам да контактувам с теб! — Гневът я напусна толкова внезапно, колкото се беше появил. — Да се изправим очи в очи.

Сам беше омаян от откровението на тези думи и от обиденото изражение на красивото й лице. Но все пак не изгуби чувството си за реалност.

— Тук бяха застреляни хора — отбеляза той. — Един от охраната беше тежко ранен.

— Неприятно, наистина — кимна Меган. — Но не го започнах аз.

— Напротив, именно ти го започна с крясъците си по онези двамата.

Тя беше дребна, но с тънка талия и пищен бюст. Яркосините й очи излъчваха спокойствие и самоувереност. На практика той беше напрегнатият, който отчаяно се опитваше да скрие несигурността си и овлажнелите от напрежение длани. Зае небрежна поза и направи опит да прецени възможностите си за избор.

— Искам да поговоря с теб насаме, Сам — каза тя. — Онези двамата вървяха по петите на Майкъл, а не след мен. А сега успяхме да се освободим и от американците, които ме наблюдават.

— Те ли застреляха преследвачите на Майкъл?

— Че кой друг? — сви рамене тя.

— Искам да знам кой е изпратил онези двамата, които следвахме дотук! — отсече Сам. — За кого работят?

Тя срещна погледа му открито и дори дръзко. Той усети, че го преценяват. Част от него беше категорично отхвърлена. Надяваше се, че нещо у него все пак ще й се стори привлекателно.

— Ела с мен, и ще ти покажа — обади се най-сетне Меган.

* * *

Малоун мълчаливо слушаше разказа на Стефани за „Грийдуоч“.

— Сайтът е собственост на жената, която започна мелето тук. Казва се Меган Морисън — американка, завършила икономика в Сорбоната. Тя е автор на постановката с онзи младеж, представил се като Фодрел. Под същия псевдоним тя се изявява в сайта си.

— Изиграл ме е някакъв идиот, който яде бъбреци — отвратено поклати глава Малоун. — Направо съм жалък.

— А пък аз се радвам, че си се хванал — засмя се Стефани. — Това улесни контакта ми с теб. Даниълс обясни, че Сам поддържа връзка с „Грийдуоч“ вече повече от година. Предупредили го да спре, но той не се подчинил. От няколко месеца парижкото бюро на Сикрет Сървис наблюдава сайта и самата Морисън. Но тя е доста хитра. Онзи, който ви доведе тук, се представя като официален собственик на сайта. През последните две седмици той е обект на отделно наблюдение от Елиза Ларок. Това беше установено от допълнителните проверки на Сикрет Сървис.

— Станалото изобщо не обяснява появата ти тук и защо се занимаваш с всичко това — поклати глава Малоун.

— Подозираме, че въпросният сайт има достъп до вътрешна информация, Ларок — също.

— Но ти едва ли си дошла, за да ми разкажеш за уебсайта. За какво всъщност става въпрос?

— Питър Лайън.

Малоун познаваше много добре това име. Южноафриканец, един от най-издирваните хора в света. Занимаваше се с нелегални доставки на оръжие, политически убийства, тероризъм. Изпълняваше всякакви поръчки.

Когато реши да се оттегли преди две години, Малоун разполагаше с информация, според която Лайън беше свързан с най-малко дузина бомбени атентати, причинили смъртта на стотици хора.

— Още ли е в бизнеса? — попита той.

— Повече от всякога. Ашби се е срещал с него. Ларок планира нещо, в което е замесен и Лайън. Хора като него рядко излизат на повърхността. Може би сега ще получим шанс да го заковем.

— А това, че Ашби задържа информация, не е ли проблем?

— Знам какво си мислиш. Лично аз никога не бих прибягнала до неговата помощ, но операцията се ръководи от други.

— Ясно е, че той играе двойна игра. Не бива да му позволявате да задържа информация.

— Вече няма да я задържа. Преди дванайсет часа операцията беше прехвърлена на моя отдел, ще я ръководя аз. И мога да те уверя, че ще изстискам всичко от мръсника.

— Преди или след като го убие Хенрик?

— Предпочитам преди. Само преди няколко часа в Уестминстър се е състояла среща между Ашби и Лайън. Успяхме да монтираме параболични микрофони.

— Слава богу, че някой все пак мисли — въздъхна Малоун. — А как постъпихте с Лайън?

— Аз одобрих предложението да го допуснем на срещата, без да го проследяваме. Защото, ако усети нещо, моментално ще изчезне. В момента Лайън вероятно изпитва дълбоко задоволство от разговора си с Ашби.

— Радвам се да чуя, че всички са прецакани — усмихна се Малоун.

— Ашби му е предал някакви ключове и е споменал за някакъв двудневен срок. Разполагам със запис на разговора, но в него няма нищо друго съществено. — Стефани замълча за момент, после попита: — А къде се намира веселият датчанин в момента?

— На гости на Елиза Ларок.

Беше сигурен, че новината ще привлече вниманието й.

— Надявам се, че Торвалдсен няма да подплаши и нея — заяви с гневен блясък в очите Стефани. Тази жена винаги държеше да ръководи операциите си по свой начин.

— Бъди сигурна, че той ще направи всичко възможно, за да си отмъсти — увери я Малоун.

— Това няма да стане, докато аз съм тук! — отсече Стефани. — За момента единствено Ашби разполага с информация за намеренията на Лайън и ние не можем да се лишим от него.

— Едва ли е необходимо — отвърна Малоун. — В момента Хенрик прави всичко възможно да проникне в Парижкия клуб. Ако успее, той може да ви бъде много полезен.

Замълчаха. Стефани обмисляше чутото.

— Меган Морисън изведе Сам с насочен пистолет — каза най-сетне тя. — Видях го на охранителните камери, но реших да не се намесвам.

— Момчето няма опит като оперативен агент.

— Но е обучен агент на Сикрет Сървис. Очаквам да реагира според квалификацията си.

— Какъв е неговият случай?

— И ти си като Торвалдсен — поклати глава тя. — Сам е голямо момче и трябва да се оправя без чужда помощ.

— Не отговори на въпроса ми.

— Просто поредната тъжна история. Подхвърлено дете, израсло в сиропиталище.

— Никой не го е осиновил, така ли?

— Нямам представа защо — сви рамене тя.

— Къде е роден?

— В Нова Зеландия, представяш ли си? Пристигнал в Америка, след като навършил осемнайсет, със студентска виза. По-късно получил американско гражданство. Завършил Колумбийския университет трети по успех в курса си. В продължение на няколко години работил като счетоводител, после успял да постъпи в системата на Сикрет Сървис. Общо взето, едно много добро момче.

— Само дето не слуша висшестоящите.

— Ние с теб също сме в тази категория, по дяволите!

Той се усмихна.

— Предполагам, че тази Меган Морисън е безопасна.

— В известна степен — отново сви рамене Стефани. — Торвалдсен е проблемът. Преди две седмици Сам Колинс напуснал Вашингтон, веднага след поредния разпит за въпросния уебсайт. От Сикрет Сървис го проследили чак до Копенхаген. В момента, в който решили да го оставят на мира, научили, че Торвалдсен наблюдава Ашби, и докладвали на президента Даниълс. Усетил, че предстои нещо важно, и се обърна към мен. Отчитайки близките ми отношения с Торвалдсен, той реши да ме включи в играта.

Малоун се усмихна, защото долови сарказма в думите й.

— А дали Елиза Ларок знае, че Меган Морисън е безопасна? — попита той.

Мълчанието на Стефани моментално усили напрежението във въздуха.

— Не знам — най-сетне отвърна тя.

— Тя едва ли е изпратила онези двамата ей така, за удоволствие. Не е зле да се поразровим в тази работа. Като вземем предвид какво се случи днес, Морисън и Сам могат да очакват проблеми.

— Аз ще се оправя със Сам. От теб искам да насочиш вниманието си към Ашби.

— Как, по дяволите, се озовах в центъра на тази бъркотия? — вдигна вежди Малоун.

— Ти ми кажи.

И двамата знаеха отговора, затова Малоун помълча малко, после простичко попита:

— Какво искаш от мен?