Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Paris Vendetta, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Парижка вендета

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-226-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2016

История

  1. — Добавяне

52

Изправил гръб на стола, Торвалдсен се опитваше да запази самообладание. Жената насреща му най-спокойно обясняваше как един терорист е натрупал печалби от убийството на хиляди невинни хора. Без гняв, без отвращение. Очевидно Елиза Ларок изпитваше истинско възхищение от постиженията на Осама.

Греъм Ашби също изглеждаше впечатлен, но това не беше изненада. Човек без морал като него спокойно можеше да печели от нещастието на другите. Дали изобщо се бе замислил за смъртта на онези седем души в Мексико Сити? Или само бе въздъхнал с облекчение, защото неговите проблеми са били решени? Очевидно не знаеше имената на загиналите, тъй като изобщо не реагира, когато се запозна с него. Никакъв признак, че е чувал името му. Всъщност защо е трябвало да познава жертвите? Или да го е грижа за тях? Армандо Кабрал е получил задачата да разчисти бъркотията и това е било напълно достатъчно за Ашби. Колкото по-малко знае, толкова по-добре.

— Защо никога досега не сме чували за тези неща? — попита Ашби.

— В интернет се носят слухове за тях от години — отвърна Ларок. — А авторитетното френско финансово периодично издание „Лез Еки“ публикува голям материал по темата още през 2007 година. Тя беше подета от няколко американски вестника. Но мои лични познати, които са близки до администрацията във Вашингтон, категорично твърдят, че цялата история е засекретена. Не мога да си представя, че американците очакват потвърждение на тези слухове. Комисията по борсите и ценните книжа официално обяви, че не е имало търговия с използване на вътрешна информация.

— Типично за янките — засмя се Ашби. — Слагат капака и се надяват нещата да бъдат забравени.

— Което се и случи — обади се един от присъстващите.

— Ние можем да се възползваме от всичко това — продължи Ларок. — Лично аз от доста време проучвам възможностите в тази посока.

* * *

Малоун свали пистолета. Жената изчезна сред тълпата агенти, които се втурнаха към нея. Не след дълго тя беше извлечена от площада, окована в белезници.

— Как разбра, че блъфира? — обърна се да го погледне Стефани.

— Бомбата пред църквата беше менте. Спокойно биха могли да вдигнат във въздуха цялата сграда, но Лайън е разчитал на дупка в мрежата и се е възползвал от нея. — Той посочи с беретата към дистанционното, което лежеше на паважа. — Това нещо не активира абсолютно нищо.

— А какво щеше да стане, ако беше сбъркал?

— Но не сбърках, нали?

Стефани поклати глава.

— Лайън не ни доведе тук, за да ни убие — добави Малоун. — Той знае, че Ашби играе двойна игра. Доведе ни, защото искаше да сме тук.

— Онази жена нямаше представа какво се случва. По израза на лицето й личеше, че наистина е готова да взриви бомба.

— Глупаци се намират за всичко. Лайън я използва, за да спечели време. Иска да ангажира вниманието ни, за да се подготви.

Айфеловата кула не се виждаше от мястото им във вътрешния двор, заобиколен от четириетажните сгради на „Инвалидите“. Малоун много искаше да разбере какво се случва с Хенрик и Сам, които бяха там. После отново си спомни за предавателя на купола.

— Предполагам, че с изключването на транспондера ние сме дали сигнал за началото на истинската операция — каза той.

Радиостанцията на Стефани пропука.

— Там ли си? — екна плътният глас на президента Дани Даниълс.

На лицето й се изписа изненада.

— Да, сър — отвърна тя.

— Котън с теб ли е?

— Да.

— Реших да осъществя тази връзка лично. Нямаме време за преводи и интерпретации. Следим отблизо събитията в Париж. Мнението ни е, че и двамата сте попаднали в голяма каша. А това, което ще ви кажа, със сигурност ще обърка нещата още повече. Преди шест минути частен самолет се е отклонил от коридора си за кацане на парижкото летище „Бурже“.

Малоун знаеше къде се намира летището — на около десет километра североизточно от града. Дълго време то бе единственото в Париж и бе известно с кацането на Чарлс Линдбърг, прекосил за пръв път Атлантическия океан през 1927 г.

— В момента този самолет лети към вас — добави Даниълс.

Всичко дойде на мястото си.

— Ето за какво е печелил време Лайън — обади се Малоун.

— Какви да бъдат нашите действия? — попита Стефани.

— В момента северно от „Инвалидите“ се приземява хеликоптер на НАТО. Искам ви веднага на борда. Там ще продължим разговора.

* * *

Елиза се наслаждаваше на момента. Изражението на лицата на присъстващите, предизвикано от думите й, ясно показваше, че изборът й е бил правилен. Всеки един от тях беше смел, решителен и предприемчив човек, който не се спираше пред нищо.

— Бин Ладен се провали, защото позволи на фанатизма да надделее над здравия разум. Той прояви небрежност, настоявайки на всяка цена да отправи посланието си към света. — Тя поклати глава. — При подобна глупост никой не може да разчита на дългосрочни печалби.

— Аз не искам да убивам хора — обади се Робърт Мастрояни.

— Нито пък аз. Не е и необходимо. Достатъчна е една достоверна заплаха, която да пробуди страховете на обществото. Ние ще действаме само в рамките на такава заплаха.

— Не мислите ли, че светът е достатъчно уплашен? — намеси се друг от присъстващите.

— Разбира се, че е така — кимна тя. — За нас е достатъчно да се възползваме от този страх.

Тя си спомни думите, изречени от майка й преди много години:_ Най-добрият начин да спечелиш доверието на слушателите е да ги убедиш, че споделяш с тях някоя съкровена тайна._

— Разполагаме с мъдростта на папирусите — добави тя. — Наполеон добре се е възползвал от тях, нищо не пречи и ние да направим същото. Светът е достатъчно изплашен. Заплахата от тероризма е напълно реална. Никой от нас не може да промени това. Въпросът е как да се възползваме от тази реалност.

— Cui bono — обади се един от гостите.

— Точно така — усмихна се тя. — Кой има полза? Тази латинска сентенция отговаря напълно на нашето начинание. Задавали ли сте си въпроса кой има полза от тероризма? Заради него се стигна до извънредни мерки за сигурност по летищата и границите. Кой ги контролира? Въздушният трафик и данните за него. Печелят онези, които предлагат тези услуги. Пряко засегнат е и застрахователният бизнес. Милитаризацията на въздушното пространство, земите, водите, океаните и космоса се осъществява с ускорени темпове. Защитните мерки срещу тероризма нямат цена. Бизнесът, свързан с логистичната подкрепа, инженерните и строителните услуги в рамките на войната срещу тероризма, се развива с чудовищни темпове. Войната се води повече от частните предприемачи, отколкото от самата армия. Те трупат нечувани печалби. След 2001 година стойността на акциите на компаниите, които предлагат тези услуги, се е увеличила с до осемстотин процента.

Тя вдигна вежди, на устните й се появи многозначителна усмивка.

— Част от тези успехи са очевидни. Но има и други, не толкова явни начини за трупане на печалби. Ще поговорим за тях след обяда.

— Какво сте намислили? — попита Ашби. — Буквално изгарям от любопитство!

Елиза не се съмняваше в думите му, защото и тя изгаряше от любопитство. Но то беше свързано с друг въпрос: дали Ашби е приятел или враг…

— Нека го обясня по друг начин. През деветдесетте години на миналия век Южна Корея, Тайланд и Индонезия бяха на прага на финансовия колапс. Спаси ги спешната помощ, отпусната от Международния валутен фонд. По онова време нашият приятел Робърт Мастрояни работеше във Фонда и отлично знае за какво става въпрос.

Мастрояни мълчаливо кимна.

— В спасителната операция се включиха ловки инвеститори, които спечелиха купища пари от рухналата икономика на трите държави. Когато разполагаш с точна информация и се намесиш навреме, можеш да спечелиш милиони, дори и на рисковите пазари с деривативи и фючърси. Аз направих някои предварителни изчисления. В момента разполагаме с близо триста милиона евро, от които в рамките на следващите двайсет и четири месеца можем да очакваме възвръщаемост някъде между четири и осем милиарда евро. И това е една консервативна прогноза. Те, естествено, ще бъдат освободени от данъци.

Групата явно хареса прогнозата й. Хората с пари винаги обичат да слушат как могат да натрупат още пари. Или, както някога казваше дядо й: Пари трябва да се правят по всякакъв начин, а после да се харчат, защото възможностите да се спечелят още пари са безкрайни.

— Кой ще ни позволи? — попита един от членовете на групата.

— А кой ще ни спре? — сви рамене Елиза. — Правителствата са неспособни да управляват системата. Малцина разбират проблема, а единици са в състояние да намерят решение. Същевременно широката общественост е в пълно неведение. Вижте какво правят всекидневно нигерийците. Изпращат милиони имейли до нищо неподозиращи хора, предлагайки им огромни печалби от непотърсени средства срещу някаква незначителна административна такса. На тази въдица се хващат безброй наивници. Когато става въпрос за пари, много малко хора са в състояние да разсъждават трезво. Но аз предлагам ние, които сме тук, да мислим с кристална яснота.

— А как ще го направим?

— След обяда ще ви обясня. Засега е достатъчно да знаете, че в момента сме на път да си осигурим източник на финансиране, от който ще потекат милиарди свежи пари. Става въпрос за никому неизвестно богатство, което ще инвестираме за наша обща облага. А сега предлагам да се разходим до върха на кулата и да се насладим на прекрасната гледка.

Всички станаха.

— Уверявам ви, че няма да съжалявате — добави с усмивка Елиза.