Стив Бери
Парижка вендета (31)

30

Париж

До слуха на Малоун долетяха изстрели. Пет? Или може би шест? Последва трясък на счупено стъкло.

Той прекоси три изложбени зали, пълни с френски произведения на изкуството отпреди хиляда години — цветни олтарни орнаменти, предмети от ковано желязо и гоблени. Малоун пое по коридора вдясно, който беше дълъг близо осем метра и с покрит с дъски под. В едната му стена бяха вградени малки витрини, в които бяха изложени писалки и инструменти. Веднага след тях имаше още една врата, водеща към поредната осветена зала. На другата стена имаше каменна арка, от която се излизаше на балкончето, от което непознатата жена беше извикала за помощ.

В дъното се появи фигурата на мъж. Рошавия. В първия миг той не забеляза Малоун, но когато се обърна и го видя, въоръжен с щит и меч, той стреля. Малоун светкавично вдигна щита пред себе си и приклекна.

Куршумът звънна в метала. В следващия миг Малоун разтвори пръсти и щитът издрънча на пода. Той се претърколи под арката и скочи на крака. В съзнанието му отново изплува схемата на музея.

Откъм коридора прозвучаха тежки стъпки, които се приближаваха. Беше се озовал в зала с още стъклени витрини и църковна утвар. И нямаше избор. Не можеше да се върне, затова се понесе към следващата зала.

* * *

Сам видя как жената улавя пистолета и се изправя. Движенията й бяха бързи и точни. Вратата, зад която беше намерила укритие, се намираше под прав ъгъл от входа към червената зала със стрелците. Тя разтвори крака, прицели се и стреля два пъти.

Разнесе се трясък на счупени стъкла. Още една витрина бе унищожена.

Той предпазливо подаде глава и успя да зърне единия от нападателите, който прекоси залата към защитената страна. Жената също го забеляза и отново натисна спусъка, но мъжът успя да се скрие зад друга витрина.

Всичко пред очите му се залюля. Къде беше охраната? Какво ставаше с полицията?

* * *

Малоун внезапно осъзна, че е допуснал опасна грешка. Според плана в брошурата би трябвало да се е насочил към най-горния етаж на музея, където имаше малко помещение с един вход и изход.

Втурна се нагоре и миг по-късно се озова в готическа зала с централен пилон, от който започваха ветрилообразно разположените греди, поддържащи покрива. Седем на десет метра, без никакви мебели, които да му послужат за прикритие.

Ръката му продължаваше да стиска късия меч, но той беше безполезен срещу човек с пистолет.

Мисли! — заповяда си Малоун.

* * *

Сам се питаше какво смята да направи жената. По всичко личеше, че именно тя е инициатор на престрелката и няма никакво намерение да се откаже.

Екнаха още два изстрела, но не от нейния пистолет.

Давайки си сметка за опасността, той предпазливо надникна от укритието си. Единият от нападателите, който бе заел позиция зад близката витрина, насочи пистолета си в противоположна посока и натисна спусъка. Жената също го видя. Някой ги обстрелваше от друго място. В червената зала изсвистяха още три куршума. Попаднал под кръстосан огън, стрелецът насочи вниманието си към идващата отзад опасност. Жената моментално се възползва от това. Изчака подходящия момент и отново натисна спусъка.

Стрелецът се втурна към укритието си, но вторият куршум го улучи в гърдите. Тялото му се олюля, а от устата му излетя дрезгав вик. Сам видя как краката му се подгъват и той рухва на пода.

* * *

Малоун тръсна глава и се стегна. Страхът го прониза. Единствената му надежда беше, че нападателят ще подходи към укритието му с крайна предпазливост, защото не знае, че помещението е голо. С малко късмет мечът можеше да му даде няколко секунди предимство, но положението си оставаше изключително опасно.

— Стой! — екна мъжки глас.

Секунда тишина.

— Казах да спреш!

Изтрещя изстрел. Подът се разтърси от падането на тежко тяло. Дали полицията или охраната на музея най-после се бяха задействали?

— Покажете се, мистър Малоун — обади се същият глас. — Противникът е неутрализиран.

Е, той не беше чак толкова глупав, че да се отзове на поканата. Протегна врат и предпазливо надникна иззад каменната рамка на вратата. Рошавия лежеше по очи на пода, тъмната локвичка под тялото му бързо се разширяваше. На няколко крачки от него стоеше мъж в тъмен костюм. В ръцете си държеше полуавтоматичен зиг-зауер, чието дуло беше насочено към тялото на пода. Малоун машинално отбеляза късо подстриганата гъста коса, острия поглед и атлетичното тяло. Слухът му отчете и безупречния английски с едва доловим южняшки акцент. Но оръжието говореше най-красноречиво. Стандартен модел Р229, на въоръжение в Сикрет Сървис. Дулото се стрелна нагоре и спря в гърдите на Малоун.

— Хвърлете меча!

* * *

Сам никога не беше виждал как убиват човек, но изпита огромно облекчение от отстраняването на заплахата.

— Малоун! — извика той, надявайки се, че именно партньорът му бе застрелял този човек.

* * *

Малоун чу гласа на Сам. Продължаваше да стиска меча, но и дулото на зиг-зауера не се отместваше от гърдите му.

— Запазете мълчание — прошепна непознатият. — И хвърлете проклетия меч!

* * *

Сам не получи отговор. Изчака малко, после се обърна към жената. Пистолетът й беше насочен право в главата му.

— Време е ние с теб да си тръгваме — рече тя.