Стив Бери
Парижка вендета (65)

64

Ашби очакваше благоприятен отговор от страна на Питър Лайън.

— Мога да отстраня Ларок — прошепна най-сетне южноафриканецът.

Стояха с гръб към палубата, наблюдавайки как пяната зад кърмата бавно се разтваря в кафявата вода. Зад тях се виждаха още две туристически корабчета и няколко лодки.

— Трябва да стане днес или най-късно утре — натърти Ашби. — Тя става все по-опасна.

— И иска съкровището, а?

— Повече, отколкото можете да си представите — реши да бъде откровен Ашби. — За нея е въпрос на семейна чест.

— Разкажете ми още малко за съкровището.

На Ашби не му се искаше да го прави, но нямаше друг избор.

— Става въпрос за изгубеното богатство на Наполеон. Невероятно съкровище. Изчезнало е преди двеста години, но аз мисля, че го открих.

— Имате късмет, че не се интересувам от съкровища — каза Лайън. — Предпочитам съвременните финансови средства.

Плъзнаха се покрай Съдебната палата и минаха под някакъв оживен мост.

— Вероятно се досещате, че няма да ви изплатя остатъка от сумата, преди да изпълните задачата — напомни му Ашби.

— Приемам просто за да ви покажа, че държа на думата си — кимна Лайън. — Най-късно утре Ларок ще бъде мъртва. — Замълча за момент, после добави: — Имайте предвид, че рядко се провалям, лорд Ашби. И не обичам да ми се напомня за това.

Посланието беше ясно. Но и той трябваше да подчертае решителността си.

— Просто я убийте.

* * *

Сам реши да седне на последния ред дървени седалки под навеса. В далечината зърна познатите очертания на „Нотр Дам“, вдясно се виждаше Латинският квартал и книжарницата „Шекспир и компания“, където вчера беше започнало всичко. Невидимият екскурзовод продължаваше монотонния си двуезичен монолог, описвайки Консиержерията на Десния бряг, където Мария-Антоанета бе очаквала екзекуцията си.

Той стана и с небрежна походка се насочи към кърмата, зяпайки към брега. Туристите около него бъбреха оживено и продължаваха да щракат с фотоапаратите си. Изключение правеше само един от тях, седнал на три реда от края на навеса. Обветрено лице, големи уши, почти без брадичка. Беше облечен с тъмнозелено палто, черни джинси и ботуши. Синкавочерната му коса беше завързана на конска опашка. Седеше с ръце в джобовете, очите му бяха отправени към брега. Приличаше на човек, който просто се наслаждава на пътуването.

След още няколко крачки Сам прекоси невидимата граница между топлия въздух под навеса и студения ветрец, който духаше над кърмата. В далечината се появи поредният мост над Сена, който бързо се приближаваше.

Нещо издрънча на палубата и се търкулна към металния борд. Очите му се спряха на металния цилиндър. По време на обучението в Сикрет Сървис го бяха запознали с основните видове оръжия. Това на палубата не беше граната. Не. Беше димка.

Сам вдигна очи и срещна погледа на Конската опашка. Устните му бяха разтеглени в усмивка. От цилиндъра бликнаха гъсти облаци червеникав дим.

* * *

Ашби сбърчи нос от неприятната миризма.

Обърна се и видя, че пространството под плексигласовия навес беше изпълнено с дим. Разнесоха се викове. От мъглата изскачаха хора и с писъци се насочваха към откритата палуба. Мнозина кашляха и плюеха в опит да прочистят дробовете си.

— Какво става, по дяволите? — възкликна той.

* * *

Торвалдсен плати на шофьора и слезе на моста. Меган Морисън се оказа права. Движението по двете платна на каменния мост наистина беше слабо. Край парапета се трупаха неколцина туристи, наслаждавайки се на гледката към задната част на „Нотр Дам“.

— Закарайте младата дама където пожелае — каза той на шофьора, подаде му допълнителна банкнота от петдесет евро и се наведе през отворената задна врата. — А на вас желая късмет.

Затръшна вратата, изчака отдалечаването на таксито и се насочи към металния парапет, на десет метра под който се влачеха ленивите води на Сена. Пръстите му механично опипаха пистолета във вътрешния джоб на палтото. Вчера Джеспър му го беше изпратил от Кристиангаде заедно с няколко резервни пълнителя.

Почти веднага забеляза Греъм Ашби, облегнат на парапета на туристическото корабче в компанията на непознат мъж — точно според информацията на Сам. В момента плавателният съд се намираше на около двеста метра от моста и бавно се приближаваше срещу течението. Торвалдсен се надяваше, че ще успее да застреля англичанина, да хвърли пистолета в Сена и да се отдалечи, преди някой да забележи нещо. Не би трябвало да го затрудни, тъй като беше добър стрелец. Зад гърба му спря някаква кола и той се обърна. От задната врата на таксито изскочи Меган Морисън, която закопча палтото си и тръгна към него.

— Хей, старче — подвикна тя. — Май се готвиш да направиш една голяма глупост, а?

— За мен не е глупост.

— Виждам, че си го решил, ето защо ми позволи да ти помогна.

* * *

Сам се втурна към кърмата заедно с всички останали. Корабчето бълваше гъст дим, сякаш беше обхванато от пожар. Но пожар нямаше. В един момент димът се разсея и това му позволи да зърне Конската опашка, който разблъскваше паникьосаните хора и си пробиваше път към Ашби и мъжа с вълненото палто.

* * *

Торвалдсен стисна пистолета в джоба си и насочи поглед към обвития в дим плавателен съд.

— Това не може да се види всеки ден — обади се Меган, изправила се до него.

Чу се изскърцване със спирачки и двата края на моста бяха блокирани от две коли. Една от тях изрева на първа скорост и закова на няколко метра от парапета. Дясната врата се отвори и Стефани Нел стъпи на моста.

* * *

Ашби успя да зърне мъжа с конската опашка, който изскочи от тълпата и заби юмрук в корема на Питър Лайън. Южноафриканецът изохка и се строполи на палубата. В ръката на мъжа се появи пистолет.

— Скачай през борда! — сухо заповяда той.

— Сигурно се шегувате…

— Казах да скачаш! — махна с пистолета непознатият.

Ашби се наведе над предпазния парапет. Малка лодка с извънбордов мотор и някакъв човек на руля беше залепена за корабчето. Той се обърна и заби очи в лицето на непознатия.

— Няма да повтарям! — изръмжа онзи.

Англичанинът се подчини. Прекрачи парапета и скочи в лодката, която се намираше на не повече от метър надолу. Конската опашка се приготви да го последва, но в следващия миг тялото му рязко политна назад.