Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (84)

82.

След цял ден обикаляне на приюти и кухни с безплатна храна за бездомници знаех точно толкова, колкото и сутринта. Тали и Хенеси можеха да са все още в Ню Джърси. Или в Канада. Или вдън земя.

Ала когато се върнах в кабинета си, за да взема няколко папки за вкъщи, Джером Търман ме настигна до асансьора.

— Алекс, тръгваш ли си?

— Да.

— Ще ти се наложи да останеш. — Той вдигна пред себе си лист хартия с някаква разпечатка. — Мисля, че от това тук може да излезе нещо. Нещо интересно.

Обикновено Джером работи в Първо районно управление, но аз му бях издействал местенце в Отдела за автомобилни кражби, надолу по коридора, където да проучва свързаната с превозни средства информация. И под „местенце“ имам предвид купчина кашони в техния архив, където да си постави лаптопа, но Джером не бе от онези, които обичат да се оплакват.

Настоящата разпечатка съдържаше списък с регистрационните номера на издирвани автомобили, свалени от базата данни на Националния информационен център за криминални престъпления. Един от тях бе ограден със синя химикалка.

NJ-DCY 488

— „Лексус ЕС“, обявен за откраднат от жилищен комплекс в Колиърс Милс, Ню Джърси. Това е на няколко километра надолу по пътя от мястото, където е бил потопен вашият бял „Събърбън“.

Леко се усмихнах.

— Кажи ми, че има още, Джером — казах. — Има и още, нали?

— Има. Най-добрата част всъщност. Една от камерите с четец за регистрационни табели е уловила този номер на излизане от дългосрочен паркинг на летище „Роналд Рейгън“. В събота сутринта, 04:45 часа.

Четецът за регистрационни табели използва софтуер за оптично сканиране, който регистрира задните номера на минаващите коли и автоматично ги пуска за проверка в списъците с издирвани и откраднати автомобили. Удивително технологично чудо, макар и с дребни недостатъци, които тепърва щяха да се отстраняват.

— Има ли причина да разбираме за това чак сега? — попитах. — Изминали са повече от четиридесет и осем часа. Какъв е бил проблемът?

— Системата не сверява автоматично данните от летището. Събраната информация се сваля веднъж на ден, от понеделник до петък. Това го получих преди няколко минути. И все пак, Алекс, крайният извод? Предполагам, че твоите птички са се прибрали в гнездото да спят.

— Предполагам, че си прав — казах аз и тръгнах обратно към кабинета си.

Ала още преди да съм стигнал до бюрото си, вълнението ми започна да отстъпва място на друг вид емоция. В най-добрия случай това беше нож с две остриета. Имайки предвид затягащия се обръч около Тали и Хенеси, точно в момента нямаше много причини, поради които те биха се върнали във Вашингтон. По всяка вероятност, ако скоро не откриехме поне единия от тях, някоя друга лисица в кокошарника щеше да получи куршум в мозъка.

Нищо не помага по-добре в работата така, както мъничко напрежение, нали?