Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (25)

23.

Бях вкъщи, когато ми съобщиха за следващата простреляна жертва в „Удли Парк“.

— Детектив Крос? Обажда се старши полицай Ед Флайхман от Второ районно. При нас стана много неприятно. По всяка вероятност е дело на снайперист.

— Коя е жертвата? — попитах.

— Мел Длоухи, сър. Точно затова ви се обаждам. Вписва се идеално в модела на вашия случай.

Понастоящем Длоухи бе пуснат под гаранция, но продължаваше да е в центъра на един от най-големите вътрешни данъчни скандали в американската история. Според обвиненията срещу него Мел Длоухи използвал служебното си положение в Областното данъчно управление, за да прехвърля десетки милиони от доларите на данъкоплатците на себе си, на семейството и на приятелите си, обикновено чрез нетърговски детски благотворителни фондации, които всъщност не съществували.

Поредната снайперистка атака срещу поредния злодей, набелязан директно от водещите вестникарски заглавия — вече имахме шаблон.

Освен това случаят току-що се бе издигнал до ново ниво. Бях сигурен, че щяха да ни го поверят от самото начало. Като ще е цирк, поне да е моят цирк.

— Къде се намираш? — попитах.

— На Тридесет и втора, пресечка е на „Кливланд авеню“, сър. Познавате ли района?

— Да.

Второ районно бе единственото управление в града с нула убийства през последната календарна година. Толкова по въпроса за статистиката. Вече усещах нарастващата паника в квартала.

— Смъртта на жертвата потвърдена ли е?

— Да, сър.

— И къщата е чиста?

— Направихме бърз оглед, а госпожа Длоухи вече е при нас. Мога да поискам разрешение за обиск, ако желаете.

— Не, ако вътре има хора, искам да ги изведете. Свържи се с Мобилната криминална лаборатория. Могат да започнат да снимат, но никой да не докосва нищо, преди да дойда аз. Имате ли някаква представа откъде са дошли изстрелите?

— Или от задния двор, или от съседния имот зад него. Там не живее никой — каза Флайхман.

— Добре. Поставете команден пост на улицата — не в двора, сержант. Искам да има полицаи на входната и на задната врата, плюс още един пред съседната къща. Ако някой иска да влезе в която и да било от двете, първо трябва да поиска разрешение от вас — а отговорът ще е отрицателен. Поне докато не се появя аз. Този случай принадлежи на Вашингтонската полиция, а аз представлявам техния отдел „Убийства“. Ще дойдат хора и от ФБР, и от оперативно-тактическите групи, а може би дори и моят началник. Той живее доста по-близо до мястото от мен. Кажи му да ми звънне, ако иска.

— Нещо друго, детективе? — Флайхман звучеше леко объркан. Не че го обвинявам. Повечето полицаи от Второ районно не са свикнали да се сблъскват с подобни случаи.

— Да, говори с всички, които се отзоват на сигнала преди мен. Не искам никакво плямпане пред медиите или съседите — нито дума. Що се отнася до твоите хора — не знаят нищо, не са видели нищо. Просто блокирайте достъпа до местопрестъплението и изчакайте, докато дойда.

— Ще се опитам — каза той.

— Не, сержант. Просто го направете. Доверете ми се, достъпът до района трябва да е блокиран.