Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (8)

6.

В 19:35 пред „Таверна дел Алабардеро“ — лъскав вашингтонски ресторант за богаташи — спря черен „Линкълн Навигатор“.

Предната врата и двете задни се отвориха и оттам едновременно слязоха трима мъже. Шофьорът остана в колата. И тримата носеха черни костюми с едва забележими вратовръзки.

Банкерска вратовръзка — помисли си Дени. — Не бих носил такава и на собственото си погребение.

— Двамата от задната седалка. Под прицел ли са?

— Да, Дени.

Моментът за действие беше настъпил. Балистичният коректор на оптичния мерник щеше да се погрижи за двете най-големи пречки на всеки куршум — вятъра, ако имаше такъв, и гравитацията. От този ъгъл дулото може и да сочеше високо, но кръстосаните нишки на мерника щяха да фокусират окото на Мич точно там, където трябваше.

Дени наблюдаваше двете мишени отблизо през телескопа си. Това беше най-доброто място за наблюдение. Е, след мястото на Мич, разбира се.

— Стрелецът готов ли е?

— Готов е.

— Действай.

Мич бавно издиша, после произведе два светкавично бързи изстрела.

Във въздуха се появиха две тънички струйки дим. И двамата мъже се строполиха на земята: единият — на тротоара, а другият пред вратата на ресторанта. Впечатляваща гледка, чисто визуално — два перфектни изстрела в основите на два черепа.

На улицата вече пищяха хора. Третият мъж буквално влетя обратно в колата, а всички останали или тичаха, или закриваха главите си с ръце и приклякаха на земята.

Ала Дени и Мич нямаха повод за тревога. Мисията беше приключила. Мич вече прибираше оборудването си с бързината на механик от „Формула 1“. Дени свали пушката си от рамо, махна пълнителя и опакова нещата си. Четиридесет секунди по-късно двамата вече бяха на стълбите, а след малко повече от минута стигнаха до партера.

— Ей, Мич, нали не планираш политическа кариера?

Мич се засмя.

— Някой ден може да се кандидатирам за президент.

— Справи се идеално там горе. Трябва да се гордееш със себе си.

— Гордея се. Дени. Две мъртви отрепки, за които повече никой никога няма да се тревожи.

— Две мъртви прасета на улицата!

Мич изквича — всъщност доста добра имитация на свинско грухтене, — а Дени започна да му приглася, докато ехото отекна нагоре през пустото стълбище. И двамата се чувстваха опиянени от успеха си. Ама че тръпка!

— Знаеш кой е героят на тази история, нали, Мичи? — попита Дени.

— Единствено ние и никой друг, човече.

Точно така! Направихме го сами. Двама истински американски герои, от плът и кръв!