Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cross Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Кръстосан огън

Преводач: Калина Лазарова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 954-26-1202-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6585

История

  1. — Добавяне

8.

Щом се прибрах, прескочих второто и третото стъпало на верандата с дългите си крака, за да избегна скърцането. Минаваше един и половина след полунощ, но в кухнята все още ухаеше на шоколадови курабийки. Те бяха за Джени, по повод на някакво училищно събитие. Поздравих се, че знаех за събитието й, но си отнех точки, поради факта че нямах представа какво е.

Откраднах си една курабийка — много вкусна, с лек дъх на канела в шоколада — и събух обувките си, преди да се промъкна на горния етаж.

В коридора забелязах, че лампата в стаята на Али все още свети. Когато надникнах вътре, Бри спеше до леглото. Али имаше лека температура и тя бе довлякла древния кожен фотьойл — с основна функция на закачалка за неизгладено пране — от нашата спалня.

На скута й лежеше отворена книга от библиотеката — „Мишката и мотоциклетът“.

Челото на Али беше хладно, но той бе изритал настрана завивката си. Трък, мечето му, лежеше с главата надолу върху пода. Завих ги отново — и мечето, и момчето.

Когато се опитах да взема книгата от Бри, пръстите й се впиха в корицата.

— И те живели щастливо до края на дните си — прошепнах аз в ухото й.

Тя се усмихна, но не се събуди, сякаш се бях промъкнал в съня й. Това ми се стори добра идея, затова я взех на ръце и я отнесох обратно в леглото ни.

Изкуших се да сваля долнището на пижамата й, тениската и всичко останало, но тя изглеждаше толкова красива и спокойна точно по този начин, че сърце не ми даде да променям каквото и да било. Вместо това легнах до нея и известно време просто я гледах как спи. Много приятно занимание.

Мислите ми неизбежно се насочиха към случая и към всичко онова, което бях видял.

Беше невъзможно да не се сетя за онези мрачни дни през 2002 г., когато за последен път бях видял с очите си подобна гледка. Думата „снайпер“ все още жегва дълбоко много хора, в това число и мен самия. От друга страна, тук имаше някои дребни, плашещи разлики, съдейки по уменията на този стрелец. Струваше ми се много по-добре планирано. После, слава богу, заспах. Броейки трупове вместо овце обаче.