Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (119)

117.

Така ми се искаше нещата да можеха да останат такива и лятото никога да не свършва.

Но малко след Четвърти юли получих обаждане от Вашингтонската полиция — нещо, което всички от управлението се кълняха, че не биха направили, независимо от обстоятелствата.

Някакъв детектив от Остин, Тексас, се обаждал на разни хора и ме издирвал. Разследваше убийството на няколко души, много тежко и с много спънки. Ала не ставаше въпрос само за това. Случаят започваше да проявява фрапиращи сходства с един от моите — нещо, което смятах за отдавна приключено.

Въпреки това спазих решението си и му дадох координатите на детектив, с когото бях работил в Далас. Точно в момента аз не бях полицай. Поне до септември.

Ала две седмици по-късно дойде следващото обаждане. Този път от детектив в Сан Франциско — жена на име Боксър. Тя разследваше много странен случай, който също звучеше познато и много приличаше на убийствата, извършени от един психопат, известен като господин Смит. Аз залових Смит лично и видях как умря. Поне така си мислех.

Но това е друга история.