Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (28)

26.

Отне ми около десет секунди да разбера какво се опитва да ми каже Макс Сийгъл, но нямах никакво намерение да търпя тона му.

— Виж какво, Сийгъл, няма да се преструвам, че мога да те държа настрана от този случай. Излишно е да го правиш и ти — казах му. — Аз обаче трябва да изясня нещо много важно. Този случай е на Вашингтонската полиция. Аз съм детектив от отдел „Убийства“, а ако искаш да го обсъдиш с началника ми, той е отвън. Междувременно, ако ще се налага да ти обяснявам колко бързо изстива едно местопрестъпление, значи изобщо не ти е мястото тук.

Естествено, само след броени часове със случая щеше да се заеме пълна оперативна група, а аз вероятно щях да съм принуден да работя със същия този самонадеян глупак от Бюрото. Точно в този момент обаче нямахме време за словесен двубой. Нито той, нито аз.

Сампсън се появи от задния двор и ме изгледа така, сякаш казваше: Този пък кой е? Наложи се да ги представя един на друг.

— Двамата с агент Сийгъл тъкмо сравнявахме теориите си — добавих аз в опит да разсея напрежението. — Той също е на мнение, че стрелецът има военна подготовка.

Сийгъл веднага отвори уста и отново започна да говори — или по-точно да разтяга локуми.

— Военните снайперисти се целят във високопоставени мишени — длъжностни лица, цивилни граждани. И не в президента на банката, а в конгресмена и в лобиста, който го финансира. И не в данъкоплатеца, който краде от Чичо Сам, а точно обратното.

— Убиец за обикновения човек — каза Сампсън.

— Получил най-доброто обучение в света. — Сийгъл се протегна и почти докосна с пръст черната дупка, разположена на два сантиметра над лявото ухо на Мел Длоухи. — Тази точност не лъже.

Слушах, без да се намесвам. Този човек искаше да поучава, не да сътрудничи, ала все пак беше доста добър в онова, което правеше. Ако тук имаше неща, които той би могъл да види, а аз не, значи трябваше да си държа езика зад зъбите за достатъчно дълго време и да разбера кои са те.

Откак се помнех, точно това беше изписано на елин от магнитите върху стария хладилник на мама Нана: Ако животът ти предложи лимони, направи си лимонада.