Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (2)

2.

Двайсет и два дни по-късно един мъж, който имаше поразителна прилика с Макс Сийгъл, напусна хотел „Мелиа“ в луксозния квартал „Мирамар“ в Хавана, Куба. Тук медицинските туристи се срещаха точно толкова често, колкото и джебчиите: никой не погледна повторно широкоплещестия мъж в ленен костюм, със синини около очите и с марля върху носа и ушите, докато крачеше през фоайето.

Той подписа сметката с перфектно фалшифициран подпис и разноските се приспаднаха от чисто новата карта „Американ Експрес“ на Макс Сийгъл. За операциите обаче беше платил в брой.

От хотела хвана такси до кабинета на доктор Круз, дискретно закътан в една от безкрайните неокласически сводести галерии в града. Вътре имаше модерна клиника — с комплексно обслужване и качествен персонал, — с която би се гордял всеки скъпоплатен пластичен хирург от Маями или Палм Бийч.

Трябва да ви призная, сеньор Сийгъл, че съм много горд от резултата — говореше тихо лекарят, докато махаше последните превръзки. — Това е едно от най-добрите ми произведения, ако мога така да се изразя. — Пипаше деликатно, но уверено и ефективно, като истински професионалист. Човек изобщо не би се досетил колко много морални недъзи би отстранил с удоволствие от пациентите си заедно е кожата и костите.

Доктор Круз бе извършил седем отделни процедури — нещо, което в други клиники би отнело месеци или дори година. Корекция на клепачите и носа, пълно повдигане на кожата и поставяне на мека тъкан в назалната пирамида; нови импланти „Медиор“ за по-изразена брадичка и скули; пластика на долната челюст; малко силиконов пълнеж за челото; и като последен щрих една симпатична трапчинка в брадичката, досущ като на Макс Сийгъл.

По молба на пациента не бяха правени никакви електронни изображения — нито преди, нито след процедурите. Срещу съответното заплащане доктор Круз охотно се съгласи да използва за работата си серия хартиени снимки в близък план от дигитален носител, без да задава въпроси и без да проявява интерес към каквито и да било биофизически подробности.

Сега, когато Круз вдигна голямото огледало с дръжка пред Кайл, за да се види, резултатът бе поразителен. Имплантите — най-вече — бяха истинско чудо на промяната.

Макс — не Кайл — се усмихна в огледалото. Той усети леко щипене в ъгълчетата на устата си, която се движеше малко по-различно от преди. Всъщност той изобщо не успя да се разпознае. Абсолютен шок — по най-добрия възможен начин. През последните няколко месеца имаше и други дегизировки, в това число и няколко много скъпи протези, които успяха да го измъкнат от затвора. Ала те изобщо не можеха да се сравняват с това.

— След колко време ще изчезнат синините? — попита той. — А отоците около очите ми?

Круз му подаде папка с информация за следоперативния период.

— Ако почивате достатъчно, би трябвало да изглеждате напълно нормално след около седем до десет дни.

Оставаше да свърши още няколко дреболии — да се избръсне, да подстриже късо русата си коса, да я боядиса тъмна и да си набави чифт кафяви контактни лещи. Ако в цялата тази работа имаше нещо разочароващо, то това беше фактът, че Кайл Крейг изглеждаше много по-добре от Макс Сийгъл.

Майната му! Сега трябваше да гледа по-мащабно на нещата. Следващия път би могъл да се превърне и в Брад Пит, ако пожелаеше.

Той напусна клиниката в отлично настроение и пое с друго такси право към международното летище „Хосе Марти“. Оттам хвана полет обратно до Маями, с връзка за Вашингтон същия следобед. За основното събитие.

Мислите му вече се въртяха около една идея: да се срещне със своя стар приятел и някогашен партньор Алекс Крос. Дали Алекс бе забравил обещанията, които Кайл му даваше през годините? Това му се струваше невъзможно. Но дали междувременно не бе станал поне мъничко безразличен към тях? Може би. Но така или иначе, „великият“ Алекс Крос щеше да умре, и то мъчително. Щеше да изпита болка, но най-вече — разкаяние. Финал, който безспорно си струваше чакането.

А междувременно Кайл възнамеряваше да се позабавлява. В крайна сметка — в ролята на новия и подобрен Макс Сийгъл — той знаеше по-добре от всеки друг, че имаше повече от един начин да се отнеме човешки живот.