Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (64)

62.

Нелсън Тамбур бе застрелян малко преди смрачаваме, на тревата на безстопанствената земя между „Рок Крийк Паркуей“ и реката. До моето пристигане магистралата вече бе затворена — от „Кей стрийт“ чак до „Кенеди Сентър“. Паркирах възможно най-близо до мястото и извървях пеша останалата част от разстоянието.

Тамбур бе детектив от Отдела за наркотици и специални разследвания. Не го познавах лично, но това не превръщаше случая в по-малък кошмар. Вашингтонската полиция току-що бе изгубила един от своите, и то по много ужасен начин. Детектив Тамбур беше открит прострелян с едрокалибрен куршум, преминал през главата му и отнесъл половината му череп.

Беше вече тъмно, но няколко мощни прожектора осветяваха местопрестъплението като футболен стадион. В единия край стърчаха две шатри — едната служеше за команден център, а другата — за съхраняване на веществените доказателства далеч от зрителното поле на досадните новинарски хеликоптери, кръжащи над главите ни.

Освен това имаше катери на пристанищната полиция във водата — за да държат туристическите плавателни съдове далеч от брега. Навсякъде имаше и хора от ръководния състав.

Още щом ме видя, Пъркинс веднага ме повика с жест. Стоеше встрани от суматохата и си шушукаше с помощник-директорите на Отдела за борба е наркотиците и на Следствената служба, както и с някаква жена, която не познавах.

— Алекс, това е Пени Зиглър от Министерството на вътрешните работи — каза той и стомахът ми се сви на топка. Министерството на вътрешните работи?

— Има ли нещо, което трябва да знам? — попитах.

— Има — отвърна Зиглър. Лицето й изглеждаше напрегнато, също като нашите. Мъртвите ченгета имат склонността да обръщат всичко с главата надолу.

— През последния месец детектив Тамбур бе неоткриваем — каза тя. — По-късно тази седмица смятахме да повдигнем обвинение срещу него.

— Какво обвинение? — попитах.

Тя погледна към Пъркинс и изчака одобрителното му кимване, преди да продължи.

— Последните две години Тамбур ръководеше тайна операция в три от големите жилищни комплекси в Анакостия. Прибирал е половината от задържаната дрога, предимно фенциклидин, кокаин и екстази. Препродавал ги е чрез мрежа от улични дилъри в Мериленд и Вирджиния.

— Може би точно затова е бил тук — добави Пъркинс и поклати глава. — Намерили са кокаин в багажника му.

Три думи проблеснаха в съзнанието ми: Лисици в кокошарника.

За по-малко от минута Тамбур стремглаво се приближи до профила на снайперистките жертви.

В същото време обаче той не беше публична личност. Името му не присъстваше във водещите вестникарски заглавия — поне до този момент, — а това го отличаваше от останалите жертви.

Ключова фигура? Не можех да бъда сигурен, ала не можех и да се отърся от усещането, че тук имаше нещо гнило.

— Искам да наложа информационно затъмнение за полицейските радиостанции относно всичко, свързано е този случай — казах на Пъркинс. — Който и да е извършителят, очевидно има някаква вътрешна информация.

— Съгласен съм — отвърна той. — Алекс? — Пъркинс сложи ръка на рамото ми и ме погледна в очите. Неговите изглеждаха напрегнати. А може би и малко отчаяни. — Измъкни ни от тази дяволска каша — каза ми. — Ситуацията е на път да излезе извън контрол.

Ако нашите снайперисти нямаха пръст в това убийство, ситуацията вече беше излязла извън контрол.