Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (76)

74.

Дори и без предизвестие, Бърнис Тали успя набързо да спретне чаудър по рецепта от Нова Англия, топъл хляб, салата и няколко картофа на микровълнова фурна, върху които имаше какво ли не — от масло и сметана до канадски бекон. Това беше най-вкусната вечеря, която Дени бе ял от началото на цялата тази каша — спане по приюти и в онзи раздрънкан „Събърбън“, който вече го нямаше, слава богу! Той доволно се тъпчеше, докато госпожа Тали бърбореше за някакви абсолютно непознати хора. Мич предимно слушаше.

Накрая, секунди след като бе погълнал огромна порция ванилов сладолед, обилно полят с шоколадов сос. Дени се облегна назад и изпружи крака.

— Госпожо, великолепна вечеря! — възкликна той.

Лицето на госпожа Тали грейна от радост.

— Още не си опитал прословутите ми гофрети — каза тя.

— Ние няма да нощуваме тук, мамо — рече Мич по-скоро на сладоледа си, отколкото на нея.

Лицето на жената веднага помръкна.

— Как така? Къде ще ходите в девет и половина вечерта?

— Тъкмо се връщаме от една конференция в Ню Йорк — бързо се намеси Дени. — Мич реши, че би било хубаво да се отбием, но утре сутрин трябва да сме обратно в Кливланд. Ще шофирам цяла нощ, за да стигнем навреме за работа.

— Разбирам — тихо каза тя, ала мъката в гласа й се усещаше.

— Знаете ли какво… — Дени се надигна и започна да прибира чиниите. — Защо вие двамата не отидете да си поприказвате във всекидневната? Аз ще почистя тук.

— Не, не… — започна тя, но в крайна сметка той успя да я придума да излезе от стаята.

Щом остана сам, Дени нахлузи жълтите й гумени ръкавици и изми всички чинии на ръка. Избърса мивката, плотовете, масата, хладилника, както й двете бирени бутилки, които беше изпил. После напъха ръкавиците в джоба си.

Половин час по-късно двамата с Мич вече крачеха към колата.

— Симпатична дама, добър човек и прекрасен готвач — каза Дени. — Съжалявам, че не можем да останем по-дълго.

— Всичко е наред — отвърна Мич. — Имаме работа за вършене във Вашингтон.

Дени го тупна приятелски по рамото за тези му думи. По всичко изглеждаше, че Мич започваше да се концентрира и да идва на себе си.

Щом стигнаха до бордюра. Дени рязко спря и щракна с пръсти.

— Чакай малко. Забравих портфейла си в кухнята. Веднага се връщам.

— Аз ще го взема — предложи Мич, но Дени го спря.

— Лоша идея, Мичи. Видя лицето на майка си току-що. Не искаш да я разплакваш отново, нали?

— Не… предполагам — каза Мич.

— Разбира се, че не искаш. А сега се настани удобно в колата и не излизай от там. Ще се върна за нула време.