Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (19)

17.

Ала аз още не бях приключил — нали съм си романтичен глупак. От „Непорочно зачатие“ тръгнахме обратно към града и се регистрирахме в хотел „Парк Хаят“, където щяхме да прекараме нощта. Бях предупредил Нана, че няма да се приберем вкъщи.

След като пиколото ни остави сами в апартамента, Бри се огледа наоколо и попита:

— Алекс, колко ни струва всичко това?

Бях поръчал да изстудят бутилка „Просеко“ и й подадох чашата.

— Е, може би няма да успеем да осигурим колеж за Деймън след тази нощувка, но пък гледката си я бива, нали?

После седнах на малкия роял — точно заради него избрах това място — и започнах да свиря. Придържах се към стари, популярни любовни песни — „Нощ и ден“, „Някой да бди над мен“ и други, — всяка от които съдържаше лично послание за Бри. И се въздържах от пеене според желанието на публиката.

Бри седеше до мен, на пейката пред пианото, слушаше и отпиваше от виното си.

— Какво съм направила, та да заслужа всичко това? — попита накрая тя.

— О, тази част все още предстои — казах. — Свързано е със събличане на всичките ти дрехи. Бавно. Една по една.

Ала преди това поръчахме храна от таверна „Блу Дък“ и вечеряхме в стаята. Поделихме си всичко — салата с рукола и портокал, прясна риба тон, раци с меки черупки и шоколадов кейк с топъл пълнеж за двама.

Отворих бутилка шампанско „Кристал“ с десерта и после го допихме в голямата вана.

— Чувствам се така, сякаш вече сме започнали медения си месец. Първо в църквата, а сега това — каза тя.

— Считай го за генерална репетиция — отвърнах аз и прокарах лавандуловия сапун по гърба й, а после и по дългите й крака. — Просто няколко хапки от бъдещето ни.

— Ммм, харесва ми на вкус това бъдеще. — Тя докосна с устни рамото ми и лекичко го захапа, а аз зарязах сапуна и продължих с ръце.

Накрая буквално се изляхме от ваната направо на пода. Направих заместител на меча кожа от два пухкави хотелски халата за баня и прекарахме следващите няколко часа в опити да се наситим един на друг.

Първия път, когато доведох Бри до оргазъм, тя отметна глава назад и отвори безмълвно уста, но продължи да стиска кръста ми с удивително силните си ръце.

— Ела по-близо, Алекс. О, господи, по-близо. По-близо!

Имах чувството, че нищо не може да мине помежду ни, буквално или преносно. Чувствах се на милиони километри от всичко, освен от нея и исках тази нощ никога да не свършва.

Ала тя щеше да свърши — и то твърде скоро.