Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (114)

112.

На другата сутрин спахме до късно, после спокойно започнахме да се приготвяме за предстоящия ден. Бри тъкмо преглеждаше менюто за поръчка на храна по стаите, а аз си обличах тениска, когато телефонът звънна. Бе все още много рано за обаждане от децата, но аз нямах нищо против. Всъщност нямах търпение да посрещна олелията, която вървеше в комплект с тях.

— Добро утро — казах в слушалката.

— Да, такова е. — Безпогрешно разпознах гласа на Кайл Крейг. — Как мина сватбата?

Трябваше да го очаквам. Трябваше да проявя по-голяма предпазливост. Тези обаждания се бяха превърнали в запазена марка за Кайл.

Преди да отговоря каквото и да било, някъде над нас профуча самолет — в същото време осъзнах, че чувам този звук и по телефона. По гръбнака ми полазиха тръпки.

Изтичах до прозореца и погледнах навън.

— Кайл? Къде си? Какво става?

— Забеляза ли, че спазих обещанието си? Казах, че ще ти позволя да се ожениш, и го направих.

— Да ми позволиш?

Навън нямаше и следа от него, но това не означаваше нищо, нали? Би могъл да се крие навсякъде. Беше някъде тук, несъмнено. При това много близо.

— А искаш ли да знаеш защо? — попита.

Едва си поемах въздух от напрежение, докато трескаво оглеждах обстановката.

— Не — отсякох. — Не искам.

— Защото вярвам в брака — изимитира той гласа на Нана. — Нали това каза тя онази нощ?

Внезапно осъзнах, че изобщо не мога да си поема въздух.

— Освен това — продължи той — много по-забавно е да отнемеш от един мъж съпруга, отколкото приятелка. Бях търпелив, Алекс, но вече е време да вървя нагоре.

— Да вървиш нагоре? Какви ги дрънкаш, по дяволите? — попитах аз, макар да се опасявах, че вече знам какво има предвид.

— Просвещение, приятелю мой — каза. — Погледни надолу към водата. Какво виждат очите ти?

Втурнах се обратно към стъклената врата и погледнах навън. Отне ми секунда-две, но после ги видях.

Джени и Али бяха долу на плажа и ми махаха с ръце. На няколко крачки зад тях — макар и някак абсолютно невъзможно и необяснимо — стоеше Макс Сийгъл. Носеше слънчеви очила и ярка на цвят риза, с хавлиена кърпа, преметната през едната му ръка, и телефон в другата. Усмихна ми се, а после, когато устата му се раздвижи, в ухото си чух гласа на Кайл Крейг.

— Изненада — каза той.