Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (67)

65.

Кайл Крейг не свали глуповатата усмивка от лицето си — от лицето на Макс Сийгъл — по целия път до Втора улица. Просто не можеше да се контролира. През цялата си кариера и всички свързани с нея превъплъщения никога не се бе забавлявал толкова, колкото тази вечер.

Заслужени аплодисменти получаваше агент Джъргър за това, че схвана връзката с модел „Алекс“, и то толкова бързо!

Може би Бюрото в крайна сметка все още разполагаше с някой и друг остър нож в чекмеджето. Тези тайнствени малки улики бяха станали нещо като негов отличителен белег, но да присъства лично, когато някоя от тях бива открита? Уникална тръпка, меко казано. Тотално размазване.

Ала това беше просто прелюдия. Онази малка драма край реката бе само първата част от бързия двоен удар, който никой не очакваше — а когато го нанесеше, никой нямаше да го усети по-силно от Алекс.

Приготви се, приятелю. Идва!

Кайл затвори входната врата след себе си и погледна часовника. Беше само дванайсет и половина. Слънцето нямаше да изгрее скоро. Все още разполагаше с много време, за да довърши планираното.