Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (58)

56.

Сампсън знаеше, че в пет сутринта обикновено съм буден — ако не и по-рано, — но точно днес това не би имало значение. Съдейки по околните шумове и напрежението в гласа му, веднага разбрах, че вече е на работа.

— Имам нужда от услуга, Алекс. Голяма услуга, както може би ще се окаже.

Инстинктивно започнах да ям яйцата си малко по-бързо под гневния поглед на Нана. Много ранните и много късните обаждания в нашия дом не вещаеха нищо добро, без изключение.

— Казвай. Слушам те. Нана гледа как те слушам. Не мога да преценя дали сърдитият й поглед е за мен, или за теб. Или за двама ни.

— О, за двама ви е — поясни Нана съвсем тихо, с тон, който доста наподобяваше ръмжене.

— Имаме убийство на площад „Франклин“. Жертвата е с неустановена самоличност. Много прилича на онзи безумен случай, който разследвах преди време. Убийството на „Уошингтън Съркъл“, сещаш ли се за него?

Вилицата ми замръзна във въздуха.

— С числата?

— Същото. Има ли начин да наминеш тук и да поговорим, преди да е станало твърде напечено?

— Тръгвам веднага.

Двамата с Джон никога не държим сметка кой колко услуги дължи на другия. Имаме неписано правило — ако имаш нужда от мен, там съм. Но трябва да си сигурен, не наистина имаш нужда от мен.

Няколко минути по-късно вече слизах по задното стълбище към гаража, пристягайки вратовръзката си в движение. Навън на практика бе все още нощ, но достатъчно светло, за да се види плътната сива небесна пустош — облачно, с изгледи за лайняна буря.

Съдейки по онова, което помнех от предишния случай на Сампсън, точно в момента това бе последното нещо, което Вашингтонската полиция можеше да си позволи да разследва.

Няколко месеца по-рано млад бездомник бе намерен пребит до смърт, с поредица от числа, грижливо издълбани върху челото му. Случаят вероятно щеше да стигне до всички вестници не само във Вашингтон, но и в околните няколко щата — ако горкият човечец не беше уличен вехтошар. Случаят не породи особен ентусиазъм дори в управлението — което не беше особено справедливо, но човек не се вманиачава в понятието „справедливост“, когато живее в столица като нашата.

И ето че се случваше отново. Играта загрубяваше. В разгара на случая със снайпериста ръководството на полицията щеше веднага да настръхне и да прехвърли случая към отдел „Тежки престъпления“ още в началото на работния ден.

Реших, че това е причината за обаждането на Джон. Ако с убийството се заемеше нашият отдел, аз бих могъл да кажа, че вече съм дал консултация по него, за да дадат случая на мен, а после отново да го прехвърля на Сампсън. Просто нашата версия на творческа отчетност, а бог ми е свидетел, че нямаше да ни е за пръв път.