Джеймс Патерсън
Кръстосан огън (57)

55.

Кайл също погледна назад. По улицата все още нямаше никакви други коли или пешеходци.

— О, съжалявам. Грешката е моя.

— Няма значение, не е проблем. Е… — Тя посегна към дръжката на вратата. — Благодаря за пътуването.

— Това ли е всичко? — попита той.

— Моля?

— Това би трябвало да е моментът, когато ти предлагаш да ми сготвиш вечеря — каза той.

Лицето й посърна. Тя присви очи и го погледна в тъмнината на купето; явно не бе готова да повярва, че това можеше да е нещо повече от странно съвпадение.

— Аз не съм особено добър готвач, Макс.

— О, така ли? А имаш ли представа какво е това? — Той бръкна в горния джоб на сакото си и измъкна от там малка черна кутийка, не по-голяма от запалка. — Ултраминиатюрен GSM предавател. Можеш да го пъхнеш практически навсякъде.

Пател хвърли бегъл поглед на устройството.

— Виж ти — каза тя.

Смущението й, както и опитът й да го прикрие, бяха просто възхитителни.

— Нека просто кажем, че аз все пак успях да присъствам на срещата ви с Крос.

Изражението на лицето й се промени за пореден път. Сега бе ядосана и леко засрамена — комбинация, която напълно разсея страха й.

— Ти си подслушвал срещата ни? Господи, Макс, как ти хрумна подобно нещо, по дяволите?

— Това е първият ти добър въпрос — каза той. — С колко време разполагаш за отговор? — Ала преди да е успяла да каже и дума, той запуши устата й с длан. — Чакай, аз ще отговоря вместо теб. Не разполагаш с абсолютно никакво време.

Ледокопът — любимият стар ледокоп — проби ларинкса й, преди Пател да успее да извика. И все пак челюстта й увисна безмълвно в опит да го направи.

Той я притисна с тяло, запуши носа й с длан и впи устни в нейните — целувка на смъртта, буквално, която обаче изглеждаше като нормална целувка между любовници за всеки случаен свидетел, надникнал през прозореца си точно в този момент. Нейната сила и желанието й да живее бяха нищо в сравнение с неговите. Дори загубата на кръв бе минимална — Пател бе твърде любезна и не попита за найлоновите калъфи на седалките в колата.

Нито за дъждобрана, който Сийгъл носеше в тази суха нощ.

Пател най-после спря да мърда, но това само засили възбудата му. С удоволствие би се преместил на задната седалка с нея, докато устните й бяха все още топли, а коремът й — така мек на пипане. Копнееше да влезе в нея още сега. Дявол да го вземе, та той я притежаваше.

Но това би бил безразсъден риск, съвършено ненужен при това. Часове преди това бе взел решение, че тази вечер ще бъде изключение от обичайните правила. Заслужаваше го в крайна сметка, а тази игра бе негова и той определяше правилата и промените.

Всъщност съвсем скоро предстояха много промени.

Ала преди това Анджали щеше да му гостува — с преспиване.