Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (87)

85.

Шест месеца по-късно

Вратите на военноморската база „Ню Лондон“ се отвориха пред огромното множество политици, високопоставени държавни служители и ветерани от флота — бяха почти три хиляди души. Гостите се запътиха към кея, където под хладното облачно небе ги очакваха сгъваеми столове, строени в строги редици покрай брега на река Темза.

Пред очите им се издигаше внушителният корпус на „Северна Дакота“, най-новата високоскоростна щурмова подводница на американските военноморски сили. Тя бе приключила успешно изпитанията си на вода и сега очакваше този последен официален акт на зачисляване в редиците на флота, преди да постъпи на служба на страната си.

Пит и Лорън заеха местата си на втория ред, зад групичка адмирали, облечени в парадни униформи. Докато оглеждаше адмиралите, Пит се чудеше дали привилегията да седнат толкова отпред се дължи на усилията му да спаси „Морска стрела“, или на политическото влияние на Лорън. Когато при тях дойде командващият на военноморския флот и започна да любезничи със съпругата му, реши, че причината очевидно е втората.

Не след дълго се появи и вицепрезидентът Сандекър, придружен от внушителна свита представители на Пентагона. Докато заемаше мястото си близо до трибуната, Сандекър не се раздели с обичайната си пура. Видя Пит и Лорън, изостави придружителите си и дойде при тях.

— Изглеждаш ослепително, както винаги, Лорън — каза той, — въпреки този неугледен тип до теб.

Лорън се засмя.

— Помага ми в къщната работа. Приятно ми е да ви видя отново, господин вицепрезидент.

— Къде са Самър и Дърк? Мислех, че ще дойдат.

— И двамата са в Рим — отвърна Пит. — Италианското правителство открива паметник на екипажа на „Барбариго“, чиито останки бяха открити в Мадагаскар. Децата са поканени като почетни гости.

— Щяхме да загазим много сериозно, ако не бяха те — каза Сандекър. — Намирането на тленните останки на моряците ни помогна да убедим италианското правителство да ни предаде редкоземните елементи, пренасяни от подводницата. Затова днес не залагаме само на един кон — каза той и намигна на Пит.

— Като става въпрос за редкоземни елементи — намеси се Лорън, — чух, че китайците щели да вдигнат мораториума върху износа.

— Уведомиха ни официално. След като австралийците национализираха мината на Едуард Болке, китайците изгубиха монопола си на пазара. А и възстановяването на нашата мина в Калифорния върви по-бързо от очакваното. За щастие суровината, с която се сдобихме от нелегалните предприятия на Болке в Панама и Мадагаскар, се оказа достатъчна, за да задоволи нуждите ни в момента.

До вицепрезидента застана един от адютантите му и го уведоми, че официалната церемония ще започне всеки момент.

— Дългът ме зове — каза Сандекър, поклони се на Лорън и стисна ръката на Пит, преди да заеме мястото си.

Миг по-късно се появи агент Ан Бенет и се настани на свободния стол до Лорън.

— Здравейте — сърдечно ги приветства тя. — Не бях сигурна, че ще успея.

— Току-що ли кацна? — попита я Лорън.

— Да. Сутринта прочетоха присъдата срещу Дан Фаулър и не исках да пропусна този миг за нищо на света.

— Каква ирония на съдбата — каза Пит. — Колко му лепнаха?

Тя се усмихна доволно.

— Трийсет години, колкото поискаха и прокурорите.

На трибуната се качи един адмирал и даде думата на вицепрезидента. Сандекър изнесе вдъхновяваща реч на тема защитата на моретата от всевъзможни врагове. След него се изредиха куп представители на флота, които произнесоха протоколни речи.

По време на една от речите Ан се наведе и прошепна на Пит:

— Спуснаха ли я на вода?

Пит кимна.

— Преди две нощи, по време на проливния дъжд, който очакваха.

— И е готова за морски изпитания?

— Всички системи функционират нормално.

— Мислех, че „Северна Дакота“ е приключила с излитанията по море — каза Лорън.

— Да, скъпа, точно така — каза Пит и замълча.

На трибуната се качи официалният кръстник на „Северна Дакота“ и произнесе традиционната първа заповед при спускането на вода на нов плавателен съд:

— Качете се на борда и й вдъхнете живот!

Екипажът на „Северна Дакота“ стъпи на борда под аплодисментите на присъстващите. Погледът на Пит обаче бе насочен другаде, към една баржа, оградена с червено-бели предупредителни шамандури.

— Къде е? — прошепна Ан.

— До онази баржа.

Лорън забеляза, че част от адмиралите също изглеждат по-заинтригувани от баржата, отколкото от чисто новата „Северна Дакота“.

— Какво ви става на всички? — попита тя. — Държите се все едно тук става нещо по-важно от спускането на вода на „Северна Дакота“. И защо всички гледат шамандурите около баржата?

Пит се усмихна на съпругата си, стисна лекичко ръката й и каза:

— Морето пази своите тайни. Дори под заплахата от ръждив нож за масло.