Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (27)

25.

Ан връхлетя в караулното помещение на охраната на лабораторията по акустика с финеса на канзаско торнадо и викна:

— Обраха лабораторията! Трябва да ни помогнете! Веднага!

Войникът на пост седеше зад високо бронирано стъкло и прелистваше спортните страници на някакъв вестник. Викът й го накара да подскочи като ужилен.

— Госпожо, нямам право да напускам поста си. Успокойте се, кажете ми коя сте и какво се е случило.

Ан вече бе притиснала служебната си карта към стъклото.

— Повикай подкрепления. Всички изходи от Бейвю трябва да бъдат блокирани незабавно.

Войникът забеляза бегла прилика между разкрещялата се жена с див поглед и елегантната дама от снимката на служебната карта на агент от Службата за криминални разследвания към военноморските сили, кимна и вдигна телефона. Още набираше номера, когато навън прозвуча пронизително скърцане.

И двамата се обърнаха в мига, в който на крайбрежния път се появи тъмна кола — движеше се с бясна скорост. Изведнъж се появи и жълт булдозер, който се спусна по склона на отсрещния хълм, очевидно неуправляем. Ан видя, че булдозерът ще се блъсне в автомобила, но шофьорът на колата осъзна този факт прекалено късно. На светлината на най-близката крайпътна лампа Ан видя в кабината на булдозера чернокос мъж, който несъмнено бе Пит.

Докато едва катереше хълма заради острата болка в левия крак, Пит осъзна, че няма друг избор. Самосвалът бе паркиран зад булдозера, но прекалено близо до него, за да успее да маневрира и да стигне до шосето навреме, което означаваше, че булдозерът е единственият му вариант. Строителните работници в това тихо селце не си бяха направили труда да заключат нито едната, нито другата машина. Пит се качи в кабината на булдозера, погледна надолу към склона и видя фаровете на бързо движещата се кола да осветяват военноморската лаборатория. След броени секунди автомобилът щеше да прелети покрай него.

Пит натисна съединителя и премести скоростния лост на нулева, след което освободи ръчната спирачка. Тежката машина се понесе надолу по склона, което принуди Пит да натисне педала на спирачката, макар сервото да не работеше. Улови здраво кормилото и провери маневреността на машината. Воланът на стария булдозер не се заключваше, което предоставяше на Пит известни възможности за маневриране, стига ръцете му да бяха достатъчно силни, че да го завъртят.

Той отново погледна надолу към пътя и видя колата да излиза измежду дърветата. Нямаше време за губене.

Освободи педала на спирачката и остави булдозера да се понесе напред, за да набере инерция, после завъртя рязко волана надясно. Двете предни колела се подчиниха с лекота, но поднесоха върху пръстта. Голямата стоманена лопата се заби в земята и за миг спря тежката машина, чиято задна част подскочи във въздуха.

Тромавата машина едва не се преобърна, но задната й част се стовари тежко на земята. Стръмният склон бе дълъг петнайсетина метра, което бе позволило на булдозера да набере скорост. Пит изправи водача. Надяваше се машината да не му създава повече проблеми. Фаровете на приближаващия се автомобил осветиха десния страничен прозорец на кабината на булдозера.

Ако шофьорът на колата не караше толкова бързо, може би щеше да успее да спре навреме и да избегне сблъсъка. Високата му скорост обаче, съчетана с изумлението при вида на огромната пътна машина, която подскачаше надолу по склона, бяха причината да вземе погрешно решение. Вместо да натисне първо спирачките, той завъртя инстинктивно волана настрани, за да избегне сблъсъка, и чак след това натисна спирачките.

Това бе възможно най-лошото решение. Колата поднесе, плъзна се шест-седем метра и предната й броня се заби в един телефонен стълб. Мъжът до шофьора — не си бе сложил предпазния колан — заби глава в предното стъкло, счупи си врата и загина на място.

Шофьорът се отърва само със счупен крак, но облекчението му бе временно. Той погледна иззад спадналата вече въздушна възглавница и видя, че устремилото се към автомобила му жълто чудовище вече го връхлита.

Лопатата на булдозера се заби в шофьорската врата, изблъска колата от телефонния стълб и я преобърна настрани. Пит свали лопатата, за да убие скоростта на булдозера, при което от асфалта започнаха да изскачат искри. Това се оказа достатъчно, за да забави движението и на двете машини. Дясната страна на автомобила се заби в оградата на военноморската лаборатория и булдозерът и колата спряха.

Ан вече куцукаше към мястото на катастрофата, последвана от автомобил на охраната с включени сирени, който изхвърча през портала на базата. Тя стигна до булдозера в мига, в който Пит се измъкна от кабината. Левият му крак бе целият в кръв, а лицето му бе бледо като платно.

— Кракът ти! — каза тя. — Добре ли си?

— Нищо сериозно — успокои я той и пристъпи предпазливо напред.

Отидоха до смачкания автомобил и надникнаха вътре. Очите на шофьора гледаха безжизнено. Тялото на потъналия в кръв негов спътник, също застинал в смъртта, бе проснато върху арматурното табло.

— Успя да ги спреш — прошепна Ан. Огледа лицата им отблизо и откри подробности, които не бе забелязала в тъмнината на лабораторията на Хейланд. — Съучастници на нашите приятелчета от Тихуана?

— Вероятно са проникнали в кабинета на Хейланд в Дел Мар и така са открили хижата му край езерото — каза Пит. В същия миг колата на охраната на базата спря до тях. — Надявам се да си е струвало.

Ан закуцука към задната част на автомобила и отвори капака на смазания багажник. Вътре отри пластмасовата архивна кутия с книжата на Хейланд. Усмихна се на Пит с мрачно задоволство.

— О, да, струвало си е!