Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (37)

35.

Продължи по шосето още километър-два, после отби по черен път. Дълбоките неравни коловози пресичаха обширно пасище, осеяно с крави с лениви погледи. След километър пътят свърна покрай голямо езеро, отвъд което имаше изоставена ферма.

Овъглените руини на къщата продължаваха да стърчат над околността, макар пожарът да я бе изпепелил преди няколко десетилетия. В съседство с нея се издигаше наклонена на една страна плевня, сякаш я бе килнал североизточният вятър. Пабло пое към плевнята и спря на ливадата в единия й край.

В плевнята бяха складирани бали сено; компания им правеше малък мотокар. В другия край на плевнята бе паркиран друг влекач. Пабло спря камиона до балите сено и скочи от кабината, за да огледа какво има под брезентовите платнища.

След няколко минути в плевнята влезе белият микробус, от който слязоха двама чернокожи.

— Погрижихте ли се за шофьорите? — попита Пабло.

Първият кимна.

— Кларънс ги върза с белезници за един дъб край магистралата. До ден-два все някой фермер ще ги открие.

— Добре. Да се залавяме за работа. Нямаме време.

Двамата наемници свалиха брезентовите покривала от електродвигателя на „Морска стрела“, после Кларънс включи мотокара и започна да вдига балите върху платформата, а другият мъж ги подреждаше около двигателя и върху него.

Междувременно Пабло откачи влекача от платформата и я закачи за другия влекач, голям син „Кенуърт“. Провери платформата за второ GPS устройство, не откри и смени задния регистрационен номер.

Двамата чернокожи вече бяха скрили двигателя на „Морска стрела“ с бали. Пабло им помогна да метнат отгоре платнището и да го привържат за халките отстрани. С това маскировката бе завършена.

Кларънс, по-едрият от двамата помощници на Пабло, изтупа ръце и каза с дрезгав глас:

— С това нашите задължения приключват. Носиш ли парите?

— Да — отвърна Пабло. — А вие носите ли спецификациите?

— Отзад в микробуса са. Заедно с един специален подарък за теб — ухили се Кларънс.

— Донеси ги и ще ви дам парите.

Кларънс отвори задната врата на микробуса и извади пластмасовата кутия с плановете и спецификациите на Хейланд, последва Пабло до кабината на камиона и я остави на дясната седалка. Пабло се пресегна зад седалката, извади дебел плик и му го подаде. Наемникът разкъса единия край на плика, видя вътре няколко пачки стодоларови банкноти и каза:

— Е, това ми харесва. Сега бъди така добър да си вземеш подаръка, че ние да си тръгваме.

Пабло го изгледа озадачено. Кларънс се ухили и го заведе до отворените задни врати на буса, където ухилен стоеше вторият наемник.

Пабло надникна в микробуса и в очите му проблесна гняв. Завързана и със запушена уста на пода лежеше Ан Бенет.

Тя също изглеждаше ядосана, но това бе само до момента, в който погледът й срещна този на Пабло и тя го позна. Колумбийският терорист бе последният човек, когато бе очаквала да види тук. Дързостта й се стопи и тя се опита да изпълзи назад, по-далеч от него.

Пабло се обърна към Кларънс.

— Какво прави тя тук?

— Обадиха ни се да я отвлечем — обясни му Кларънс. — Наредиха ни да не я убиваме, така че я докарахме тук.

Пабло бръкна под якето си, извади глока си и го насочи към Ан.

— Ей, човече, не в колата — каза Кларънс. — Взели сме я под наем.

— Добре.

И Пабло се извърна и простреля Кларънс право в лицето. Още преди чернокожият да падне мъртъв на земята, неговият партньор се хвърли към Пабло, но колумбиецът беше по-бърз — завъртя се и прати три куршума в гърдите му.

Ан изпищя, но викът й бе заглушен от тиксото, залепено върху устата й. Пабло я изгледа за миг, после спокойно прибра пистолета. Качи се в микробуса, измъкна Ан и я хвърли върху една бала сено.

— Опасявам се, че няма да умреш тук.

Тя наблюдаваше ужасена как Пабло замъква двата трупа в микробуса и затваря вратите. Колумбиецът захвърли окървавения плик с пари до Ан, погледна я и каза:

— Не мърдай!

След секунди подкара микробуса толкова рязко, че изпод колелата се разхвърча прахоляк и слама. Спря на склона над езерото, свали прозорците, извади от ключодържателя всички ключове освен този за запалването, после се огледа, взе един голям плосък камък, нагласи го върху педала на газта и го натисна. После се пресегна през отворения прозорец, запали двигателя, включи на скорост и се отдръпна.

Микробусът полетя надолу, цопна в мътнозелената вода и вдигна облак пръски. От езерото излетя самотна патица и нададе гневен крясък. Само след секунди бусът се напълни с вода и изчезна, оставяйки след себе си облак от мехурчета.

Пабло се върна в плевнята. Взе плика, метна го в кабината на камиона, после вдигна Ан и без да изрече нито дума, я отнесе в кабината и я намести в тясното пространство зад седалките.

— Лежиш тук и кротуваш — каза й и потегли. — Чака ни дълъг път.