Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (21)

19.

Пабло бе наблюдавал с изумление унищожаването на кутията. Смъртта на приятеля си възприе като дребно неудобство, но при загубата на кутията лицето му се наля с кръв. Изля гнева и върху Ан.

— Какво знаеш за устройството? — попита той и насочи пистолета си към нея.

Ан стисна зъби и не пророни нито дума.

— Пабло… полицията идва! — Лицето на шофьора бе бяло като платно, пръстите му трепереха върху волана.

Пабло погледна Ан.

— Ще си поговорим по-късно. Прави каквото ти кажа или ще те убия. Слизай!

Ан го последва и слезе от дясната врата, а шофьорът взе едно тънко яке и го метна върху завързаните й ръце. Тя хвърли поглед назад към колата на електрическата компания, но не видя нито Пит, нито Джордино. Бе не по-малко изненадана от Пабло от появата им зад пикапа — нямаше представа как са успели да я проследят.

Щом стъпиха на тротоара, един млад мъж с черна риза се нахвърли върху шофьора.

— Какво направи бе?! — И посочи смачкания шевролет.

Пабло пристъпи към него, опря пистолета си в корема му и изръмжа:

— Мълчи или умри!

Мъжът отстъпи объркан, погледна го стреснато, после се облещи, обърна се и побягна.

Пабло сграбчи Ан за ръката и я дръпна към себе си. Видя полицаите да слизат от патрулката, после огледа тълпата. Бързо откри двамата американци, които оглеждаха премазаната от задните десни колела на бетоновоза кутия. Беше видял, че са двамата от подводницата на „Дрейк“, още когато микробусът им се бе изравнил с пикапа.

Обърна се и бутна Ан напред.

— Тръгвай!

— Ами Хуан? — попита шофьорът и погледна към бетоновоза.

Пабло изобщо не му отговори, не обърна никакво внимание и на тялото на мъртвия си съучастник, а продължи да бута Ан към средата на оживения тротоар.

Пит и Джордино, които се озоваха до пикапа само след минута, огледаха минувачите с надеждата да открият Ан. На бордюра седеше малко момиче, което продаваше цветя, подредени в картонена кутия. Видя, че Пит го гледа, и му подаде китка маргаритки. Пит му плати цветята, усмихна му се и му ги върна. Момиченцето се изчерви, помириса маргаритките, после вдигна ръка и посочи надолу по улицата.

Пит му смигна и тръгна натам.

— Насам, Ал!

Колкото по-надолу се спускаха, толкова по-гъста ставаше тълпата. Пит се оглеждаше за русите къдрици на Ан. Оставиха се реката от хора да ги отнесе до края на улицата, която преля в огромен паркинг, пълен с коли, и Пит и Джордино най-сетне видяха накъде са се запътили всички тези хора.

Оттатък паркинга се издигаше наскоро реновиран стадион и към него се стичаха реки от хора, които навлизаха през рампите и стълбите, разположени в двата му края. Пит вдигна поглед и видя неоновия надпис:

ПЛАСА ЕЛ ТОРЕО

— Футбол? — попита Джордино.

— Не. Корида.

— По дяволите, забравих да си облека червена блуза — каза Джордино, който явно не бе забелязал, че кръвта, стичаща се от ръката му, бе обагрила в алено един от крачолите му.

Тръгнаха към най-близкия вход заедно със стотиците посетители, дошли в последния момент. Ароматът на печена царевица от многобройните сергии изпълваше вечерния въздух.

Пит, който не откъсваше поглед от входа пред тях, забеляза едър мъж да влиза в стадиона заедно с русокоса жена.

— Май я видях.

Джордино тръгна напред като булдозер. Пит го последва. Когато стигнаха до касите, Пит попита:

— Имаш ли някакви пари?

Джордино бръкна в джоба си със здравата си ръка и измъкна шепа банкноти.

— През последните нощни игри на покер на „Дрейк“ извадих малко късмет.

— Слава богу, че на кораба ни няма истински картоиграч — каза Пит, измъкна от шепата му една двайсетачка и я подаде на касиерката.

Не изчакаха рестото, минаха през въртящите се прегради и се озоваха на стадиона.

Свиреше оркестър, говорителят на стадиона представяше тазвечерните матадори и помощниците им, които обикаляха кръглата пръстена арена в колоритна процесия. Шумната тълпа, изпълнила стадиона, посрещаше любимците си с викове и аплодисменти. Ан и похитителите й не се виждаха никакви, изгубени сред морето от тела.

— Може да са тръгнали към изхода от срещуположната страна — предположи Пит.

— В такъв случай по-добре да се разделим — каза Джордино.

Слязоха по стъпалата към долните сектори на стадиона и Джордино зави надясно, а Пит — наляво. Пит мина под първите редове, оглеждаше се, но без никакъв успех. Когато зрителите внезапно избухнаха в аплодисменти, той погледна към арената и видя матадора, излязъл за първия двубой за тази вечер. Срещу него излезе петстотинкилограмов бик — разпределителят съобщи, че се казвал Донатело. Бикът като че ли не обръщаше никакво внимание на матадора — стоеше на място и ровеше пръстта с копито.

Пит тръгна през следващия сектор, като заобикаляше продавачите на захарен памук и студени напитки. И изведнъж зърна жена с руси коси, седнала до пътеката на горния сектор. Беше Ан! До нея седеше Пабло и се оглеждаше. Веднага забеляза Пит, впи очи в него, каза нещо на шофьора, който стоеше до тях, стана и дръпна Ан да се изправи. Тя погледна Пит за миг, на лицето й бяха изписани страх и молба. Шофьорът остана на място, а Пабло задърпа Ан по стълбите към тясната пътека, която опасваше арената.

Разделяше ги цял сектор. Пит хукна по стъпалата, но когато стигна ниската ограда, опасваща арената, шофьорът му препречи пътя.

Беше с четири-пет сантиметра по-нисък от Пит, но доста по-широкоплещест. Поклати глава, за да даде знак на Пит да спре, след което повдигна ризата си, за да му покаже пистолета под колана си.

Пит се хвърли напред, без да се замисля, и му нанесе силен ляв прав в скулата. Шофьорът залитна към стената. Пит не му остави никакво време да се съвземе и му нанесе бърза комбинация от още няколко удара в главата.

Вместо да посегне към пистолета, шофьорът инстинктивно се прикри с ръце, за да защити главата си. Миг по-късно обаче се нахвърли срещу Пит. Пит избегна първия удар, но вторият се стовари в ребрата му и той изохка от болка.

Пит отвърна с нови удари по главата на шофьора, но това не попречи на противника му да го връхлети и двамата се стовариха върху предпазната ограда. Шофьорът притисна Пит с лявата си ръка, докато с дясната се опитваше да измъкне пистолета си. Двамата изгубиха равновесие и залитнаха.

В мига, в който падаха, шофьорът успя да извади пистолета си, но Пит заби лакът в ръката му, пистолетът падна и двамата се претърколиха от другата страна на оградата.

Падането им на арената от височина почти два метра накара всички зрители на стадиона да ахнат от изумление. Матадорът, застанал в центъра на арената, бе с гръб към тях и не разбра какво става, тъй като бе прекалено зает да дразни бика.

Двамата се строполиха на арената едновременно, но Пит пое основния удар при падането, тъй че шофьорът скочи на крака пръв и се огледа за изгубения си пистолет. И видя дървената стойка с бандерилите — къси копия, украсени с разноцветни панделки, с които боравеха така наречените бандерилерос, помощниците на матадора. Задачата им бе да забиват бандерилите в гърба на бика, което допълнително раздразваше животното и отслабваше вратните му мускули, а това на свой ред го караше да атакува с наведена глава.

Пит тъкмо се изправяше, когато шофьорът грабна една бандерила и я хвърли към него. Мятането бе високо и неточно, така че Пит избегна с лекота насоченото срещу него острие. Но когато шофьорът грабна още три бандерили, Пит се огледа и отстъпи към оградата. Там, на една закачалка, висеше плащ на матадор. Пит го взе и го нави около ръката си, за да го използва като импровизиран щит.

Двама бандерилероси, застанали в другия край на арената, забелязаха суматохата и тръгнаха към Пит и противника му покрай предпазната ограда. Матадорът продължаваше да стои в неведение, тъй като вниманието му бе съсредоточено изцяло върху бика — той размахваше плаща си с ритмични движения и се опитваше да подмами бика да го нападне. Животното се втурна към него, но пропусна целта си и мина само на сантиметри от тялото на матадора. А после спря и се обърна към Пит и шофьора.

Някои бикове излизат на арената доста спокойни, което означава, че матадорите и бандерилеросите трябва повече да ги бодат, мушкат, дразнят, раняват и прочее, за да ги накарат да нападнат. Други обаче са агресивни по природа и се нахвърлят срещу всеки движещ се обект. Донатело явно бе от най-раздразнителните и войнствени бикове. И тъй като бандерилеросите още не бяха започнали да го бодат с бандерилите, не бе нито отслабен, нито изморен и атакуваше с пълни сили. Огледа двамата мъже и се втурна към тях.

Пит го виждаше, но за момента основната му грижа бе как да избегне бандерилите на своя противник. Шофьорът, застанал с лице към него, изобщо не видя бика, а пристъпи напред и се хвърли срещу Пит, вдигнал бандерилите като копиеносец.

Пит направи крачка назад и отблъсна първата бандерила с навития около ръката му плащ. Избегна и втората, като отскочи встрани — тя прелетя само на сантиметър от тялото му. Шофьорът на пикапа вдигна третата и последна бандерила и за миг спря, за да се прицели по-добре.

Хвърлянето бе идеално. Острият като бръснач връх полетя право към Пит и щеше да го прониже в гърдите, ако той не го бе блокирал с плаща. Бандерилата все пак прониза плата и го поряза по ръката. Пит бързо хвърли плаща със забитата в него бандерила — толкова бързо, сякаш се беше опарил — обратно към шофьора и се хвърли на земята.

Дори у връхлитащия бик да имаше известно колебание кого от двамата да нападне, то изчезна точно в този миг. Разяреното животно проследи полета на плаща със забитата в него стрела към шофьора, който се наведе да ги вдигне.

И наведе глава и връхлетя.

Шофьорът, объркан от изненадващия ход на Пит, който се бе хвърлил на земята, чак сега усети някакво движение зад гърба си. Обърна се, видя връхлитащия бик и замръзна.

Донатело се втурна право срещу жертвата си. Тълпата запищя, когато рогата на бика се забиха в корема на шофьора с такава сила, че за малко да излязат откъм гърба му. Бикът отметна глава назад, подхвърли във въздуха тялото на прободения мъж и направи още няколко крачки, преди да запрати безжизнения окървавен труп на земята.

Сред разнеслите се писъци Пит чу един различен. Огледа се и видя Ан, която се дърпаше и се опитваше да се отскубне от Паоло. Той обаче я сграбчи здраво, вдигна я във въздуха и я метна на арената. Тя падна тежко, опита да се изправи, но залитна.

Обезумял от току-що извършеното убийство, бикът се обърна към Ан и изпръхтя. А после наведе глава и се втурна към нея.

Двамата бандерилероси и матадорът тичаха през арената и крещяха, но бикът не им обърна никакво внимание. Бяха прекалено далеч, за да привлекат гнева му.

Пит обаче бе съвсем близо.

Скочи, вдигна прокъсания плащ и се втурна към бика. Животното, което тичаше с всички сили, бе само на пет-шест метра от Ан.

Тя се опита да отстъпи към оградата, но залитна пак. Сърцето й биеше до пръсване.

И изведнъж прозвуча вик:

— Торо! Торо!

Пит тичаше към Ан и размахваше прокъсания плащ. Бикът погледна високия мъж, затичал се към него с яркочервен плащ, захапа стръвта, обърна се и се втурна срещу него.

А Пит разпери плаща с една ръка и го размаха, сякаш изтупваше прах от старо чердже, за да привлече вниманието му. Донатело проследи движенията му, втурна се и заби острите си рога в плаща на няколко милиметра от тялото на Пит.

Пит дръпна плаща нагоре, после се завъртя и се изправи очи в очи с животното. Бе прекалено заангажиран със собственото си оцеляване, за да чуе аплодисментите и виковете „Оле!“, които долетяха откъм трибуните. Разтърси плаща и направи крачка встрани, но бикът не го нападна повторно.

— Позволете на мен, сеньор — каза матадорът, неизвестно как озовал се до рамото му.

С помощта на един от бандерилеросите матадорът подмами бика към центъра на арената, докато двама други негови помощници изнесат тялото на шофьора.

Пит се обърна към Ан, видя, че Джордино я измъква на трибуните, тръгна към тях и прескочи предпазната ограда под оглушителните аплодисменти на зрителите.

Бледата разтреперана Ан сграбчи ръката му.

— Ако не беше ти, бикът щеше да ме убие! Истинска лудост от твоя страна!

Пит се усмихна уморено.

— Забравяш, че работя във Вашингтон. Всички във Вашингтон са луди!

После изражението му стана сериозно и той се огледа.

— Къде е Пабло?

Ан поклати глава. Джордино също оглеждаше трибуните, но от Пабло нямаше и следа.

Беше изчезнал.