Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (22)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Poseidon’s Arrow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Клайв Къслър; Дърк Къслър

Заглавие: Стрелата на Посейдон

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2013

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфюг АД, Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-398-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/748

История

  1. — Добавяне

2.

Капчици пот се стичаха по врата на президента и навлажняваха яката на бялата му колосана риза. Живачният стълб достигаше стойности, необичайните за месец юни в щата Кънектикът. Лекият бриз, долитащ откъм пролива Блок Айланд, не успяваше да прогони влагата и превръщаше разположената край Темза[1] корабостроителница в потна и задушна сауна. Климатичната инсталация на огромния боядисан в зелено монтажен цех, известен просто като Сграда №260, водеше напразна битка със следобедната жега.

„Електрик Боут Ко.“ бе започнала да произвежда двигатели за дизелови подводници край река Темза още през 1910 г., а впоследствие именно строителството на подводници се бе превърнало в основна дейност на компанията. Корабостроителниците „Гротън“ бяха предали на военноморския флот своята първа подводница през 1934 г. и оттогава бяха взели дейно участие в строителството на различни представители на всеки основен клас американски подводни лодки. Под покрива на монтажния цех се извисяваше внушителният корпус на „Северна Дакота“, най-новата високоскоростна щурмова подводница клас „Вирджиния“.

Президентът слезе по металната стълба, която водеше до бойната рубка на „Северна Дакота“, и стъпи тежко на бетонния под. Беше едър и широкоплещест, ненавиждаше затворените пространства и бе доволен, че обиколката из вътрешността на подводницата е приключила. Все пак трябваше да признае, че вътре в трюма бе доста по-хладно. При сегашното трагично положение на американската икономика и патовата ситуация, в която се бе озовал Конгресът, изглеждаше, че посещението на някаква си корабостроителница би трябвало да е последната точка от дневния ред на президента, но той трябваше да спази обещанието, което бе дал на командващия военноморските сили — да повдигне духа на работниците в корабостроителницата. Докато малобройният му антураж слизаше по стълбата, президентът потисна раздразнението си и се полюбува на огромните габарити на подводницата.

— Какъв невероятен плавателен съд!

— Да, сър — съгласи се мигом русокосият мъж с елегантен костюм, който не се отделяше от президента, сякаш бе завързан с въженце за лакътя му. — Тя е невероятно постижение на технологиите — продължи заместник-началникът на президентския кабинет Том Серни, който бе специализирал във военната проблематика на Капитолия, преди да се присъедини към администрацията на Белия дом.

— Малко по-дълга е от подводниците клас „Сийулф“, но е истинско джудже в сравнение с „Трайдънт“ — обясни домакинът им, веселият жизнерадостен вицепрезидент по технологичните въпроси на „Електрик Боут“. — Повечето хора са виждали подводниците единствено във водата, когато две трети от корпуса им остават скрити.

Президентът кимна. Сто трийсет и два метровата подводница се издигаше високо над главите им, кацнала върху масивните си подпори.

— Ще се превърне в отлично попълнение към военноморския ни арсенал. Благодаря ви за предоставената ми възможност да я разгледам отблизо — отвърна президентът.

Към двамата пристъпи адмирал Уинтърс, чието лице сякаш бе издялано от гранит.

— Господин президент, радваме се, че разгледахте „Северна Дакота“, но не тя е причината да ви поканим тук.

Президентът свали бялата предпазна каска, декорирана с президентския герб, подаде я на адмирала и избърса капките пот от челото си.

— Готов съм да ви изслушам, стига да включите в сделката някаква студена напитка и да усилите климатика.

Отведоха го до малка врата, охранявана от униформен пазач. Вратата не бе заключена и членовете на президентската свита минаха през нея един по един. Видеокамерата, разположена над вратата, заснемаше лицата им.

Адмиралът включи осветлението и пред очите на всички изникна друг монтажен цех, дълъг над сто и трийсет метра, в който бе разположена още една почти завършена подводница, която обаче нямаше нещо общо с онази, която бяха разгледали преди малко.

Бе приблизително два пъти по-малка от „Северна Дакота“, а дизайнът й бе съвсем различен. Беше с необикновено тесен черен корпус и остър като на ракета нос. Над горната палуба се издигаше ниска бойна рубка с яйцевидна форма. Близо до кърмата бяха монтирани аеродинамични стабилизатори, които напомняха опашка на делфин. Най-необичаната й характеристика обаче бяха двата подвижни стабилизатора с формата на триъгълни крила, разположени от двете й страни. Под тях бяха монтирани четири тръби.

Дизайнът на подводницата напомняше на президента за огромната манта, която бе видял веднъж по време на риболовен излет във водите на Калифорния.

— Какво е това, за бога? — попита той. — Нямах представа, че строим още една подводница клас „Вирджиния“!

— Сър, това е „Морска стрела“ — обясни адмиралът. — Прототип, разработен съгласно секретна програма за авангардни технологии.

Серни се обърна към адмирала и попита:

— Защо президентът не е бил информиран за тази програма? И как е била финансирана въпросната програма!

Адмиралът изгледа Серни с поглед, в който се четеше толкова любов, колкото в очите на освирепял питбул.

— „Морска стрела“ е построена с пари от бюджета на Агенцията за съвременни отбранителни технологии към военното министерство и Научноизследователското управление на военноморските сили. В момента информираме президента за съществуването на тази подводница.

Президентът не обърна внимание на тази размяна на реплики и закрачи покрай подводницата, като оглеждаше с любопитство необичайните приспособления, монтирани под корпуса. Спря поглед върху концентричните окръжности от малки тръби, които излизаха от носа, после заобиколи кърмата и забеляза, че подводницата няма витла. Обърна се към Уинтър и го изгледа въпросително.

— Е, добре, адмирале, заинтригувахте ме. Разкажете ми повече за „Морска стрела“.

— Господин президент, позволете ми да дам думата на Джо Еберсън, ръководителя на този проект. Вие го познавате, той е директор в Агенцията за съвременни отбранителни технологии и отговаря за разработките в областта на високотехнологичните плавателни съдове.

Пред групата, събрала се около президента, застана брадат мъж с интелигентен поглед. Заговори с отмерен глас, в който се долавяше акцент от Тенеси.

— Сър, „Морска стрела“ е технологичен скок от няколко поколения в областта на подводните технологии. Надградихме традиционния процес на разработване, като интегрирахме различни свръхмодерни технологии и авангардни теории директно на етапа на конструиране. Използвахме технически характеристики и модели, които по онова време бяха още във фаза на идейна разработка. Щастлив съм да заявя, че в резултат на неуморните усилия на различни инженерни екипи, работещи независимо един от друг и разположени по цялата територия на страната, сме на прага да създадем най-модерната щурмова подводница в историята.

Президентът кимна и каза:

— Разкажете ми по-подробно за тези странни придатъци ей там. С тях ми прилича на крилато създание от юрския период.

— Да започнем от кърмата. Предполагам сте забелязали отсъствието на витла. — Еберсън посочи. — Тези тръби изпълняват тази функция. „Морска стрела“ се задвижва от система, която не изисква валове и витла. Както видяхте, „Северна Дакота“ използва ядрен реактор, който задвижва стандартна турбина, а тя на свой ред привежда в движение гребния вал и монтирания на него гребен винт. Трансмисията на „Морска стрела“ се задвижва директно от ядрения реактор. Всеки от тези контейнери съдържа по един магнитен двигател с постоянно висок интензитет, който задвижва подводницата на принципа на реактивната струя. — Еберсън се усмихна. — Това не само намалява шума, но и спестява доста място, което на свой ред ни позволява да намалим цялостните габарити на подводницата.

— Какво представляват тези магнитни двигатели?

— Те са еволюционен, да не кажа дори революционен етап в развитието на електродвигателите, който успяхме да осъществим благодарение на най-новите авангардни разработки в областта на материалознанието. Използвахме редки минерали, за да създадем изключително мощни магнити, които да интегрираме във високоефективни правотокови двигатели. Посветихме огромни усилия на усъвършенстването на тези двигатели и сме убедени, че те ще внесат революционни промени в начина на задвижване на бъдещите ни бойни кораби.

Президентът надникна в една от тръбите и видя, че в нея се процежда светлина, която идва някъде отгоре.

— Изглеждат ми празни.

— Все още не сме получили и монтирали самите двигатели. Първият трябва да пристигне идната седмица от научноизследователската лаборатория на Военноморските сили в Чесапийк, Мериленд.

— Сигурни ли сте, че ще работят?

— Вярно е, че не сме тествали магнитни двигатели с подобни размери, но лабораторните изпитания ни позволяват да сме сигурни, че ще достигнем очакваната мощност и ефективност.

Президентът застана под един от стабилизаторите и вдигна очи към две издатини с формата на варели, разположени пред и зад бойната рубка.

Еберсън се присъедини към него, без да прекъсва обясненията си:

— Модулите, наподобяващи крила, са всъщност стабилизатори с променлива геометрия, използвани във високоскоростен режим. Когато скоростта падне под десет възела, те се прибират автоматично в корпуса. Контейнерът с форма на тръба е торпеден апарат. На всеки стабилизатор могат да бъдат монтирани четири торпедни апарата. Когато стабилизаторите се приберат в корпуса, торпедните апарати могат да бъдат презаредени много бързо и лесно.

Посочи двете устройства с формата на варели, разположени над тях, и продължи:

— Това са подводни картечници „Гатлинг“. Приличат на онези, които се използват на надводните кораби. Там предназначението им е да изстрелват куршуми с обеднен уран като последна преграда пред вражеските ракети. Нашите картечници са проектирани така, че да стрелят под вода, като използват за целта сгъстен въздух. Би трябвало да послужат като последна преграда пред вражеските торпеда, но се надяваме, разбира се, че тази подводница ще бъде недосегаема за тях.

Президентът пристъпи към корпуса и Еберсън го последва, без да спира да говори:

— Забележете, че бойната рубка е аеродинамична, съобразена с високата скорост на подводницата.

— В нея като че ли няма място за перископ?

— В интерес на истината, „Морска стрела“ не разполага с перископ. Или поне с онзи перископ, който си представяме обикновено — обясни Еберсън. — Тази подводница използва видеокамера с дистанционно управление, свързана с корпуса посредством фиброоптичен кабел. Може да бъде използвана при максимална дълбочина на подводницата от двеста и петдесет метра. Камерата се изкачва на повърхността и предава оттам образ с висока резолюция.

Президентът застана пред острия като на ракета нос на подводницата и докосна една от тръбите, насочени напред като острие на копие.

— А това какво е?

— Това е ключов елемент от двигателната система — отговори Еберсън. — Успяхме да го създадем благодарение на технологичен пробив, осъществен от един от нашите подизпълнители в Калифорния…

Адмирал Уилсън прекъсна обясненията му:

— Господин президент, предлагам да се качим на борда, след което ще видим кратка презентация и ще отговорим на всичките ви въпроси.

— Съгласен съм, адмирале. Макар че все още не съм получил студеното си питие.

Адмиралът въведе президента и антуража му в подводницата.

Видяха изчистен интериор, чийто модерен дизайн и висока степен на автоматизация рязко контрастираха с всичко на борда на „Северна Дакота“. Главнокомандващият не пророни нито дума, докато разглеждаше високотехнологичния команден център, малкото на брой, но луксозно обзаведени каюти за екипажа, необичайните на вид меки комфортни кресла с предпазни колани, разположени на различни места из подводницата.

След края на обиколката отидоха в обезопасена против подслушване конферентна зала, където най-сетне поднесоха на президента разхладителна напитка. Обичайното му добро настроение бе отстъпило място на по-строго и сурово делово отношение. Пригласяше му и заместник-началникът на неговата канцелария Серни.

— Е, господа — попита президентът със строг тон, — какво всъщност става тук? Видях не просто експериментална платформа за нови технологии, а почти завършен плавателен съд, който в най-скоро време ще бъде пуснат на вода!

— Сър — започна адмиралът, след като се покашля, — „Морска стрела“ е подводен кораб, който просто ще промени правилата на играта. Както добре знаете, военноморският ни флот е изправен пред все по-сериозни заплахи. Иранците купиха от руснаците множество нови технологии и вече работят усилено по модернизацията на своите подводници клас „Кило“. Благодарение на приходите си от петрол самите руснаци форсираха рязко програмите си за строеж на нови бойни кораби, за да подменят по-бързо застаряващия си флот. Разбира се, не бива да забравяме и китайците. Макар те да продължават да твърдят, че модернизирането на армията им следва чисто отбранителни цели, не е тайна, че трескаво увеличават подводния си флот. Според източници от разузнаването първата китайска ядрена подводница от най-модерния им клас, обозначена като Тип 097, ще бъде спусната на вода до дни. Всичко това увеличава заплахите, пред които са изправени нашите флотилии в Тихия океан, Атлантическия океан, Персийския залив…

Погледна президента в очите и се усмихна мрачно.

— От едната страна на везната е нашият военноморски флот, чиято численост непрекъснато намалява, тъй като разходите за строителство на нови кораби скочиха до небесата. При ограничения бюджет, с който разполагаме, можем да построим много малко подводници клас „Вирджиния“, още повече че цената на една такава подводница е два милиарда долара.

— Все още не сме овладели ситуацията с националния дълг — каза президентът, — затова се налага военноморските сили да се справят с намален бюджет като всички останали.

— Именно, сър! Това е най-същественото при „Морска стрела“. Елиминирахме продължителния цикъл от проектирането до реализирането на проекта, реализирахме съществени икономии и успяхме да построим „Морска стрела“ за малка част от стойността на „Северна Дакота“. Както виждате, „Морска стрела“ е построена в условията на повишена секретност. Напълно съзнателно я построихме редом със „Северна Дакота“, за да отклоним вниманието от нея и да получаваме различни компоненти, без да предизвикваме подозрение. Надяваме се да започнем секретните й изпитания по времето, когато „Северна Дакота“ бъде спусната официално на вода.

Президентът се намръщи.

— Свършили сте чудесна работа по отношение на секретността!

— Благодаря, сър. Както доктор Еберсън вече спомена, това е най-модерната и най-високотехнологична подводница на света. Задвижване без гребен вал, външно разположени торпедни тръби, противоторпедни системи — това са все технологии на бъдещето. А има и още нещо, което я отличава от всички останали подводници.

Еберсън постави предварително подготвения диск в прожекционния апарат.

На белия екран се появи кърмата на малка яхта, която плаваше в някакво планинско езеро. Двама мъже повдигнаха от палубата някакъв жълт предмет с формата на торпедо и го спуснаха във водата. Президентът видя, че това е умалена версия на „Морска стрела“, управлявана с помощта на дистанционно.

— Това е умален модел — поясни Еберсън. — Построен е като точно копие на „Морска стрела“ и използва абсолютно същата двигателна система.

Двамата мъже на яхтата включиха двигателите на миниатюрната подводница и образът на екрана се смени. Новата картина бе заснета от камера, разположена на борда на подводницата, а в долната част на екрана се появиха данни за скоростта, дълбочината, надлъжното и напречното клатене.

Моделът се потопи в сиво-зелените води на езерото и започна да ускорява. Миниатюрната подводница набираше скорост и около нея се вдигаха облачета езерна утайка. Изведнъж екранът се изпълни с безброй мехурчета, които замъглиха изображението. Не се виждаше нищо освен снежна вихрушка, а подводницата продължаваше да ускорява. Президентът зяпна, когато скоростомерът в долната част на екрана започна да показва трицифрени стойности. Накрая подводницата забави ход и излезе на повърхността, мъжете от яхтата я извадиха от водата и видеофилмчето завърши.

В залата цареше абсолютна тишина. Президентът я наруши пръв и попита с приглушен глас:

— Да разбирам ли, че този модел е развил подводна скорост от сто петдесет и пет мили в час?

— Не, сър — отвърна с усмивка Еберсън. — Разви скорост от сто петдесет и пет възела, което съответства на сто седемдесет и две мили в час или малко над триста и осемнайсет километра в час.

— Но това е невъзможно! Винаги са ми казвали, че тази технология не е в състояние да развие скорост над седемдесет-осемдесет възела. Дори „Северна Дакота“ не може да достигне повече от трийсет и пет!

— Руснаците не разработиха ли торпедо, което развива над сто възела? — попита Серни.

— Да, нарича се „Шквал“ — отвърна Еберсън — и представлява високоскоростно торпедо с ракетен двигател. Сходен принцип сме приложили и в „Морска стрела“. Не двигателите позволяват на нашата подводница да развие такава висока скорост, а процесът на суперкавитация.

— Моля да извините недостатъчната ми техническа грамотност — обади се президентът, — но суперкавитацията не беше ли свързана със смущения в структурата на флуидите?

— Да, но в нашия случай около обекта, който се движи под водата, се образува газов мехур. Въпросният мехур води до намаляване на челното съпротивление, с което подводницата се сблъсква във водата, и позволява достигането на несравнимо по-високи скорости. Тръбите, разположени на носа на „Морска стрела“, са част от системата за суперкавитация, която се надяваме да реализираме в по-голям мащаб. Съчетана с мощните магнитни двигатели, тя би трябвало да позволи достигането на скорости от порядъка на тези, на които станахме свидетели, без при това да се сблъска с ограниченията по отношение на обсега на действие, които имат например руските ракетни торпеда.

— Възможно е — отбеляза Серни, — но все пак съществува значителна разлика между торпедо и шейсетметрова подводница.

— Разликите са главно по отношение на възможностите за контрол и управление при високи скорости — отвърна Еберсън. — Крилата на „Морска стрела“ наистина й придават вид на птеродактил, както отбеляза президентът, но й осигуряват допълнителна стабилност. Системата за суперкавитация може да бъде управлявана посредством манипулирането на формата и размера на газовия балон. Разбира се, тази теория не е изпробвана на практика при подводен кораб с подобни габарити, но компанията, разработила системата, гарантира нейната надеждност. Между другото, окончателните изпитания на модела в реални условия ще бъдат проведени още следващата седмица.

Президентът стана и потри брадичката си. Изгледа адмирала многозначително и го попита:

— Адмирале, ако подводницата заработи според очакванията, какво би означавало това?

— „Морска стрела“ ще ни изстреля двайсет години пред най-големите ни конкуренти. Всички подводници, които строят китайците, руснаците или иранците, ще са безпомощни пред нея. Ще разполагаме с оръжие, което ще бъде практически неуязвимо. С помощта само на няколко подводници от този клас ще сме в състояние да реагираме почти мигновено и да защитим интересите си във всяко кътче от земното кълбо. „Морска стрела“ означава, че не би трябвало да се безпокоим за сигурността на моретата поне докато сме живи.

Президентът кимна. Горещината и влагата вече не му правеха впечатление и за първи път през този ден той се усмихна.

Бележки

[1] В американския щат Кънектикът има река, наречена Темза, и град на име Ню Лондон. — Б.пр.