Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (62)

60.

Гън влезе в компютърния център на НАМПД и завари Йегър пак пред огромния видеоекран. За разлика от Хирам, който бе все така небрежно облечен, заместник-директорът на агенцията се бе издокарал със сако и вратовръзка.

— Защо си се изтупал така? — попита Йегър.

— Отивам на среща с вицепрезидента. Иска да знае докъде сме стигнали с издирването на Пит и Джордино.

Йегър поклати глава.

— Доникъде. От флота ни уведомиха, че довечера прекратяват спасителната операция.

— Значи нищо?

— Нищо. Изпратихме официални запитвания до Интерпол и бреговата охрана на всеки щат и на всяка държава от Аляска до Чили, но без резултат.

— Ако „Аделейд“ не е потопена, все някой трябва да я е видял — каза Гън. — Дърк и Самър вече пристигнали ли са в Панама?

— Бързаха да не изтърват нощния полет до Панама Сити — отговори Йегър. — Ако са хванали самолета, би трябвало да кацнат всеки момент.

Гън забеляза, че Йегър поглежда към екрана, видя и един имейл и името на Пит.

— Какво е това?

— Не знам. Препрати ми го едно от момичетата от отдела за връзки с обществеността. Нямала представа какво да отговори. Вероятно някое четиригодишно хлапе си е играло с клавиатурата.

Увеличи имейла и краткото съобщение се появи изписано с големи четливи букви.

За Пит. Отвл сморстр камсено лекскентан

— Безсмислица — каза Гън. — С изключение на последната дума. Вероятно съобщението е написано от някоя си Ан от Лексингтън, Кентъки.

— И аз не стигнах по-далеч от това.

— Е, значи приемам теорията ти за четиригодишното хлапе — каза Гън и потупа Йегър по рамото. — Обади ми се, ако изникне нещо около кораба.

— Непременно. Поздрави адмирала от мое име.

 

 

Гън взе метрото до центъра на Вашингтон, слезе на метростанция „Фарагът Запад“ и измина пеша трите пресечки до кабинета на Сандекър в административната сграда „Айзенхауер“. Вицепрезидентът го поздрави с добре дошъл и го покани да седне край заседателната маса, след което го запозна с Дан Фаулър, директор по въпросите на сигурността на Агенцията за съвременни отбранителни технологии, и Елизабет Майърс, ръководител на дирекция във ФБР. После попита:

— Какви са последните новини за Пит и Джордино?

— Спасителните екипи не са открили нищо. От флота приключват с издирването днес — отговори Гън, погледна адмирала и зачака реакцията му.

Не остана разочарован. Сандекър се намръщи, отиде бързо до бюрото си и нареди на секретарката си по интеркома:

— Марта, свържи ме с командващия военноморския флот.

И само след секунди вече триеше сол на главата на един адмирал, който по време на кариерата му във флота бе по-висшестоящ от него. После тресна слушалката и се върна на заседателната маса.

— Флотът ще удължи издирването с още три дни.

— Благодаря, господин вицепрезидент.

— Нещо ново около кораба, за който споменахте? — попита Сандекър.

— „Залцбург“ ли? — каза Гън. — Последното пристанище, в което е акостирал, е Ню Орлиънс. От Министерството на вътрешната сигурност са пратили на пристанището хора, за да проверят дали корабът е още там.

— Каква е връзката? — попита Фаулър.

— Уликите са предимно косвени — отвърна Гън. — „Залцбург“ е плавал съвсем близо до „Аделейд“ по времето, когато е изчезнала с Пит на борда. Просто една от сламките, за които се хващаме, с надеждата да попаднем на гореща следа.

— Познавам това чувство — каза Майърс.

— Моля? — попита Гън.

— Руди — каза Сандекър, — преди да изчезне, Пит взе участие в спасяването на строго секретни чертежи и спецификации за подводница. Името на проекта е „Морска стрела“.

— Това не беше ли концепция за високоскоростна щурмова подводница?

— В проекта няма нищо концептуално, той е реален. Или поне беше доскоро.

— Предполагам — каза Гън, — че това е свързано с изваждането на онази яхта край Сан Диего, „Сепия“?

— Точно така — каза Сандекър. — Нещата обаче ескалираха и сме изправени пред истинска катастрофа в областта на националната сигурност. Елизабет, обясни му, моля те, за какво става въпрос.

— Предупреждавам ви, че информацията е строго секретна — почна представителката на ФБР. — Преди четири дни високотехнологичен двигател, предназначен за „Морска стрела“, бе откраднат по време на транспортирането му от военноморската лаборатория в Чесапийк, Мериленд.

— Затова ли в случая участва и Министерството на вътрешната сигурност? — попита Гън.

— Да — отвърна Майърс. — Бюрото работи денонощно, проверяваме всяко летище и пристанище, всеки по-голям паркинг за камиони в страната. Нямате представа какви ресурси сме впрегнали…

— И въпреки това не сте открили нищо? — попита Сандекър.

— Фалшиви следи открихме в изобилие. Най-солидната улика е описанието на латиноамериканец, купил стара тойота, използвана при кражбата. Това е единственото, с което разполагаме.

— Смятате ли, че двигателят е все още в страната? — попита Гън.

— Надяваме се — каза Майърс, но в тона й прозвуча неувереност.

— Това е една от причините да те поканим, Руди — каза Сандекър. — ФБР използва всички налични ресурси и бихме искали флотилията на НАМПД също да помогне. Тъй като корабите ви редовно се озовават в места извън оживените търговски маршрути, бихме искали да уведомите ФБР, ако забележите нещо необичайно.

— Обърнахме се със същата молба и към военноморските сили, бреговата охрана и някои от големите пристанищни оператори — добави Майърс.

— Няма проблем — каза Гън. — Незабавно ще уведомя колегите.

Сандекър се обърна към Фаулър.

— Дан, имаш ли да добавиш нещо?

— Не. Можем само да потвърдим, че Ан е изчезнала скоро след кражбата на двигателя. Ние, а също и колегите от ФБР, подозираме, че или е убита, или е отвлечена от същата престъпна група.

— Ан Бенет? — попита Гън. — Отвлечена?

— Да. И се опасяваме от най-лошото — каза Майърс. — В неизвестност е вече пети ден.

Гън едва не падна от стола. Мигом се сети за неразбираемия имейл, който му бе показал Йегър.

— Ан е жива — каза той. — Зная къде се намира. Или по-точно, къде се е намирала преди няколко дни. В Лексингтън, Кентъки.

— Още е жива? — попита Фаулър.

— Да. В НАМПД получихме кодирано съобщение, което съдържа предупреждение или зов за помощ. Не сме го разчели напълно, но то навежда на мисълта, че е била отвлечена заедно с двигателя на „Морска стрела“.

Майърс стана и каза:

— Незабавно ще мобилизирам местния офис на ФБР.

Фаулър изгледа объркано вицепрезидента.

— Защо Лексингтън, Кентъки?

— Възможно е да са използвали някое местно летище, чийто персонал са подкупили.

— А може да преминават и транзит — каза Майърс.

— Възможно е да пътуват към Западното крайбрежие или Мексико.

— Май те очаква доста работа, Елизабет — каза Сандекър. — Добре, действайте. Очаквам да ме информирате за напредъка. Утре по същото време.

Посетителите на вицепрезидента станаха. Докато вървяха към вратата, Майърс се обърна към Гън:

— Бих искала да видя този имейл колкото се може по-скоро.

— Разбира се — каза Гън. „Но — помисли си — едва само след като с Йегър го дешифрираме и разберем какво означава.“