Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (47)

45.

Докато пропадаше към морските дълбини, подводницата издаваше странни звуци, които напомняха стенанията на ранен морски звяр. Заби се в океанското дъно с носа напред и вдигна гъст облак кафеникави седименти. Дънното течение бързо разсея тинестия облак и разкри корпуса на подводницата.

Дърк се чувстваше така, сякаш го бяха въртели в центрофуга. Лишена от баластните си резервоари, подводницата се бе превъртяла безброй пъти. При поредното салто един от мониторите се бе откъснал и бе ударил Дърк по главата. Той опипа предпазливо челото си, на което бе цъфнала голяма продълговата рана. Като се изключеше тя и няколко охлузвания, Дърк се чувстваше добре и беше благодарен, че е оцелял.

Задната част на подводницата бе поела основния удар с патрулния катер и разположените там двигатели, отделението за акумулаторите и резервоарите за кислород бяха буквално премазани. Макар че бе покрит с гъста паяжина от пукнатини, акрилният покрив на кокпита като по чудо бе останал цял и това бе спасило близнаците от бързо удавяне. От десетина миниатюрни пукнатини се процеждаше леденостудена вода, но подводницата бе потънала, изпълнена с въздух.

— Добре ли си? — попита Дърк в мрака и посегна към фенерчето, окачено на конзолата, но и то бе паднало.

— Да — отговори Самър с треперещ глас. — Така мисля.

Дърк откопча предпазните колани, стана от креслото си и стъпи в две педи студена вода. Подводницата се бе забила с носа напред, което му създаваше странно чувство за дезориентация. От няколко различни места по корпуса се разнесе съскане. Дърк не можеше да прецени дали то се дължи на проникване на вода през миниатюрните пукнатини, или на остатъците дихателна смес в някой от кислородните резервоари. Покатери се на облегалката на креслото си и протегна ръка към един от страничните панели, където трябваше да има друго фенерче.

Да газиш във вода в студена, потънала в мрак подводница озовала се на морското дъно… Това би накарало повечето хора да изпаднат в паника, но Дърк се чувстваше необикновено спокоен. Самообладанието му се дължеше както на обстоятелството, че бе тренирал и се бе подготвял за различни аварийни ситуации, така и на личните му, чисто човешки качества.

Миналата година, по време на терористична атака в Йерусалим, бе изгубил жената, която обичаше, и това го промени. Оттогава все по-рядко изпитваше радост и бе започнал да се отнася към света по-хладно и по-цинично. Освен това вече не изпитваше страх от смъртта.

— Ще трябва да изчакаме кабината да се наводни, преди да отворим люка — каза той спокойно. — Малките кислородни бутилки би трябвало да са достатъчни, за да излезем на повърхността.

Откри нишата, която търсеше, и измъкна от нея фенерче. Включи го и насочи лъча му към сестра си.

Един поглед към лицето на Самър бе достатъчен, за да му разкрие, че се е случило нещо сериозно. Очите на сестра му бяха облещени от страх и болка, устните й бяха разкривени в гримаса. Тя разкопча предпазните колани и се опита да се изправи, но се преви под неудобен ъгъл.

Дърк насочи светлината към десния крак на Самър, който се оказа заклещен от седалката. Точно над глезена й бе започнала да се стича тънка струйка кръв.

— Кракът ми е заклещен — каза тя. — И то здравата.

Дърк се добра до нея, за да огледа по-добре. Сблъсъкът бе забил в корпуса един от резервоарите за кислород, който на свой ред бе деформирал пода. Една от монтираните върху него плочи от неръждаема стомана се бе изкривила и бе притиснала крака на Самър към седалката.

Когато Дърк се наведе, за да огледа деформираната плоча, водата вече стигаше до прасците му.

— Можеш ли да го дръпнеш напред?

Самър опита, но поклати глава.

— Не става.

Той я заобиколи.

— Ще се опитам да отместя плочата.

Опря гръб в акрилния купол, стъпи върху плочата и натисна здраво. Ъгълът обаче бе много неудобен и той можеше да приложи само част от реалната си сила. Плочата помръдна лекичко, но не чак толкова, че да освободи крака на Самър. Дърк се опита да я натисне под различни ъгли, но безуспешно.

— Не мога да я натисна достатъчно силно.

— Няма проблем — отвърна спокойно Самър, като се опитваше да прикрие собствения си страх и да не поставя брат си под напрежение. — Водата се покачва. Вземи водолазните бутилки.

Водата вече бе до кръста на Самър. Пукнатините се разширяваха и кабината се пълнеше по-бързо. Той стъпи във водата, която се впи в кожата му с ледената си захапка, после стъпи върху креслата, за да стигне до задния отсек на подводницата. Посегна към стойката, разположена непосредствено до люка. На нея бяха окачени комплектите за аварийна евакуация — две кислородни бутилки с регулатори и водолазни маски.

Подаде едната бутилка на Самър, а другата преметна през рамо. Намери една компактна кутия за инструменти и я отвори, но изруга от яд, тъй като малките й клещи бяха предназначени за дребни ремонти на електрическата инсталация. Най-големият инструмент, който успя да открие, се оказа шлосерски чук. Грабна го, заедно с една къса лента за ножовка. При вида на лентата в съзнанието му изскочи образа на Арън Ралстън^[1], прочутия любител на планинското колоездене, който отрязал собствената си ръка, след като бил заклещен от канара. Ампутирането на крака на Самър с тази лента от ножовка би било ужасна крайна мярка, но можеше да спаси живота й.

— Някакви идеи? — попита Самър, когато Дърк се върна с инструментите.

— Ще се опитам да разглобя седалката, за да си извадиш крака — каза той. Подаде й фенерчето с надеждата, че сестра му не е забелязала лентата за ножовка.

— Добре — отвърна Самър и потрепери от студ, тъй като водата вече стигаше до гърдите й.

Дърк си сложи водолазната маска и регулатора и се гмурна под водата. Пъхна дръжката на чука в цепнатината, в която се бе заклещил глезенът на Самър, и мигом разбра, че пространството, с което разполага, е прекалено малко, за да я използва като лост. Въпреки това натисна дръжката с цялата си тежест. Рамката на седалката не поддаде нито милиметър. Той опита още няколко пъти, но напразно. Ако искаше да раздалечи масивните метални плочи на пода, трябваше да приложи по-голям натиск, но не разполагаше с подходящи инструменти. Дърк се ядоса и удари с чука рамката на седалката, при което тя лекичко хлътна.

Когато излезе на повърхността, Дърк установи, че водата е стигнала до брадичката на сестра му. Тя му подаде фенерчето, погледна го отчаяно и си сложи водолазната маска. Той насочи фенерчето към входния люк. Водата щеше да го достигне всеки момент. Завъртя лъча светлина наоколо и видя нещо отвън. Усети как Самър го хваща за ръката и надига глава над водата, за да му каже нещо.

— Тръгвай без мен.

В гласа й нямаше и следа от гняв или паника, а само примирение и нищо друго. Тя разбираше, че Дърк е направил всичко по силите си. Двамата бяха близнаци и имаха невероятно силна връзка. Изпитваха безгранично доверие един към друг. Самър не се съмняваше, че ако условията го налагат, той с радост ще жертва живота си заради нея. Беше доволна, че поне той ще оцелее.

Дърк я погледна в очите и поклати глава.

— Тогава го отрежи! — извика тя. — Побързай!

Явно бе видяла лентата от ножовка. Дърк можеше само да се възхити на смелостта й, особено след като Самър извади от джоба на гащеризона си кърпа за глава, която върза като турникет в долната част на прасеца си.

Дърк я изчака да подаде отново главата си над водата, преди да й отговори.

— Рано е да си играем на доктор Хаус — отвърна с пресилена усмивка. — Ей сега се връщам.

И преди Самър да разбере какво има предвид, Дърк отвори външния люк, излезе от подводницата и остави сестра си сам-сама заклещена в мрака.