Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (73)

71.

Болке стоеше до задния прозорец на мостика. Над доскоро тайното му предприятие за извличане на редкоземни елементи се издигаха гъсти облаци черен дим. То беше унищожено, той не се съмняваше в това, беше унищожено заради избягалия затворник, същия, който бе хвърлил димна граната на стъпалата пред дома му.

Но Пабло беше прав. Парите, които щеше да получи от продажбата на технологията на „Морска стрела“, щяха да са предостатъчни, за да построи ново предприятие. Вече бе започнал да развива подобна дейност в Мадагаскар, значи спокойно можеше да разшири мащаба на операциите си там. За съжаление обаче щеше да изгуби ценни месеци търговска дейност, и то в ключов за пазара на редкоземни метали и минерали момент. Закле се, че веднага щом стигнат в Колумбия, ще прати Пабло да открие затворника и да му донесе главата му на тепсия.

Впери поглед напред, тъй като „Залцбург“ навлизаше в тясната част на Гатун, известна като Гамбоа, и попита:

— Колко ни остава до шлюзовете?

Пабло, който стоеше на щурвала, отговори:

— Дванайсет мили до „Педро Мигел“. — Забеляза тревогата на лицето на Болке и каза: — Свързах се вече по радиостанцията. Началникът на шлюза очаква преминаването ни. Няма да има проблеми.

По радиостанцията прозвуча сърдитият глас на лоцмана на преминаващ танкер, който ругаеше друг кораб, че го е изпреварил. Болке и Пабло не обърнаха внимание на гневните реплики, тъй като бяха вперили погледи в двигателя на „Морска стрела“, който продължаваше да лежи върху платформата на камиона, скрит под балите сено.

Лоцманът на танкера, който плаваше на две мили зад тях, продължи да бълва огън и жупел по адрес на големия товарен кораб, който го бе изпреварил.

— Идиот такъв! Максималната скорост в тази част на канала е осем възела! — крещеше той.

Пит, който стоеше на мостика на „Аделейд“, не можеше да чуе и дума от гневната тирада на лоцмана, тъй като корабната радиостанция бе унищожена при престрелката с Гомес. Нямаше представа дори с каква скорост се движи, тъй като навигационните прибори също бяха извън строя. Сигурен беше обаче, че се движи с много повече от осем възела.

„Аделейд“ газеше високо над ватерлинията, тъй като трюмовете й бяха празни, а в резервоарите й имаше съвсем малко гориво. Пит изстиска от двигателите й всяка конска сила и не след дълго корабът вдигна почти двайсет възела, изпревари танкера и вбесения лоцман и след като ги остави в килватера си, се доближи до кораба пред себе си, голям холандски танкер, дълъг почти триста метра и построен съобразно първоначалната спецификация на шлюзовете на Панамския канал.

Тук каналът се стесняваше още повече, но това не попречи на Пит да настигне холандския кораб с очевидното намерение да го изпревари. „Аделейд“ тъкмо се бе изравнила с танкера, когато срещу тях се зададе голям син контейнеровоз.

Дърк прецени разстоянието, което им бе необходимо, за да изпреварят танкера, и поклати глава.

— Няма да стане! Не можем да се разминем с този контейнеровоз!

Очакваше баща му да намали скоростта и да се прибере зад танкера, за да направят място за контейнеровоза. Вместо това Пит продължи да стои най-невъзмутимо на щурвала. Очевидно нямаше никакво намерение да намали скоростта.

Лоцманът на плаващия срещу тях кораб вече ги бе забелязал и с гневни думи настоя по радиостанцията „Аделейд“ да намали скоростта и да се прибере зад танкера. Все по-трескавите му призиви обаче не получиха отговор и трите кораба започнаха да се изравняват.

Пит продължи да изпреварва танкера, но огромната му дължина правеше задачата почти непосилна. Отпред носовете на танкера и контейнеровоза започнаха да се разминават, така че никой не можеше да помръдне встрани. Пит бе преценил, че каналът е достатъчно широк, за да могат и трите кораба да преминат едновременно, наредени един до друг, но нямаше представа каква е дълбочината. Всъщност това едва ли бе толкова важно, тъй като неговият кораб плаваше в средата, където каналът беше най-дълбок.

Лоцманът на танкера направи всичко по силите си, за да намали скоростта и да се отклони колкото се може по-вдясно. Но тъй като именно неговият кораб газеше най-дълбоко, отказа да го приближи повече към брега и постави на изпитание нервите на лоцмана на контейнеровоза.

Пит също направи каквото можа, като приближи „Аделейд“ максимално близо до танкера. Разстоянието между двата кораба бе толкова малко, че човек спокойно можеше да скочи от едната палуба на другата.

Контейнеровозът продължаваше да се носи срещу тях и Пит и Дърк се приготвиха за сблъсък. Приближаващият се кораб, натоварен целият с високи почти колкото мачтите му камари контейнери, изпълни целия им хоризонт. Лоцманът му обаче правилно прецени, че е по-добре да заседне в тинята, отколкото да се блъсне в „Аделейд“, и благоразумно направи път на Пит.

Двата кораба се разминаха на разстояние само два метра, като килът на контейнеровоза остърга дъното, а витлото му вдигна облаци тиня. Лоцманът и капитанът, застанали на мостика, обсипаха Пит с ругатни, но той само им се усмихна и махна с ръка.

— Ще ти вземат капитанския сертификат за това — каза Дърк.

— Колко ли разочаровани ще останат — отвърна Пит, — когато разберат, че изобщо нямам сертификат.

Каналът пред тях завиваше и се стесняваше. Последните гневни реплики, долетели по радиостанцията, привлякоха вниманието на Болке и Пабло, които стояха на мостика на „Залцбург“. Когато контейнеровозът се размина с „Аделейд“ и лоцманът видя името, изписано на носа, отправи нова заплаха по радиото:

— „Лабрадор“ — каза той, — ще подам официално оплакване пред администрацията веднага щом пристигнем в Колон.

Щом чу името, Болке замръзна.

— „Лабрадор“? Така кръстихме отвлечения кораб, който прибрахме в залива.

Грабна един бинокъл и изтича до задния прозорец на мостика. Нямаше грешка! Големият товарен кораб, който току-що бе изпреварил холандския танкер и вече плаваше на миля зад тях, наистина бе „Аделейд“.

Болке пребледня и каза на Пабло:

— Преследват ни!

Пабло спокойно огледа екрана на навигационната система.

— Би трябвало да преминем шлюзовете без никакъв проблем. Ако ли не — добави заплашително, — ще ги накараме да съжаляват, че са тръгнали след нас.