Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (69)

67.

Капитанът на „Колета“ бе надул сирената и патрулният кораб пореше водите на Панамския канал, заобикаляйки останалите кораби (чиято скорост бездруго бе ограничена от правилата за преминаване), сякаш бяха спрели на място. Построеният в Италия „Колета“ бе дълъг четирийсет метра и внушаваше респект с оръдейната кула с двайсетмилиметрово оръдие, разположена на носа.

Трийсетимата въоръжени командоси се бяха натъпкали в тясната каюткомпания, разположена под палубата, за да получат последни инструкции от Алварес. Бяха добре обучени, бяха участвали в множество международни военни учения, по време на които бяха разигравали различни варианти за защита на Панамския канал. Пит се опита да охлади очевидния им ентусиазъм от възложената им мисия, като подчерта, че силите на Болке не са за подценяване.

Той обаче също бе нетърпелив. След като си взе душ и медицинската сестра превърза раните му, Пит облече взета назаем камуфлажна униформа и сега изгаряше от нетърпение да влезе в пленническия лагер на Болке и да освободи Джордино. Да атакуват посред бял ден обаче бе рисковано, а и много неща зависеха от мимолетната му среща с Чжоу. Пит се надяваше, че инстинктите му не са го подвели.

Алварес му подаде кобур с автоматичен пистолет „Зиг Зауер Р228“.

— Знаеш ли как да го използваш?

Пит кимна.

— Ще пристигнем в зоната за атака след десет минути. Ще поведа първата лодка към залива. Ще обезопасим кея, ще извадим от строя електрогенератора и ще освободим затворниците. Екипът от втората лодка ще дебаркира на полуострова и ще обезопаси резиденцията. Надяваме се и Болке да е вътре. Третата лодка ще остане в резерв. Можеш да се качиш в нея, но те съветвам да останеш само наблюдател.

— Ще помогна с каквото мога. Успех, Алварес!

Пит се огледа за Дърк и Самър, но не ги видя. Чу как двигателят на патрулния кораб забавя оборотите и последва останалите на палубата.

„Колета“ бе следвала транзитния маршрут през канала покрай източния бряг на остров Баро Колорадо, голям природен резерват, разположен насред езерото Гатун. Тесният канал бе маркиран със светлинна сигнализация и големи табели, които да предпазят корабите от плитчините. „Колета“ обаче газеше плитко, така че капитанът й не изпитваше подобни притеснения. Патрулният кораб се насочи на изток и след около миля приближи тесен полуостров, покрит с гъста растителност.

Спуснаха три надуваеми лодки, в които се качиха по десетима командоси. Пит се качи в третата и видя, че е доста претоварена. Настани се между двама невъоръжени командоси, чиито шапки бяха спуснати ниско над лицата им, и каза:

— Малко място за вашия старец?

Дърк вдигна глава и го изгледа изпод периферията на шапката си.

— Искаме да помогнем.

— По-добре да бяхте останали на катера — отвърна Пит и подаде пистолета на Дърк. — Пази сестра си.

— Не се притеснявай за нас — обади се Самър, която седеше от другата му страна.

Първата лодка пое към залива, а втората и третата свиха надясно към малка закътана скала.

Не бяха изминали и пет минути, когато целият план на операцията отиде по дяволите.

Във водата бяха закотвени шамандури с датчици за движение и видеокамери, които бяха регистрирали приближаването на лодките, и из целия полуостров прозвучаха аларми. Част от охраната на Болке се насочи към кея, други прибраха затворниците в бараките им, а останалите се качиха на покрива на резиденцията.

Лодка №1 с Алварес на борда пое първия удар — щом заобиколи фалшивата мангрова преграда и доближи кея, я посрещна мощен залп. Алварес и хората му отвърнаха смело на огъня и успяха да ликвидират неколцина стрелци, преди да бъдат обстреляни с ръчни гранатомети. Една от гранатите улучи лодката в кърмата. Двама командоси загинаха мигновено, а останалите се озоваха във водата.

Така екипажите на лодки №2 и 3 бяха предупредени и подготвени за огъня, който хората на Болке откриха по тях от покрива на скритата му сред джунглата резиденция. Втората лодка бе по-близо до брега и съответно пострада по-силно от обстрела. Екипажът й даде няколко ранени, докато маневрираше и отвръщаше на огъня. Кормчията успя да стигне до брега, където командосите намериха укритие под ниските скали, но бяха блокирани там от стрелците от покрива.

— Завий надясно! — извика Пит на кормчията на третата лодка в мига, в който избухна престрелката.

Бе предвидил опасната ситуация, в която се бе озовала лодка №2, и искаше да излезе извън обсега на стрелците от покрива. Кормчията даде газ и завъртя щурвала. За малко да се измъкнат невредими, благодарение и на водача на екипа, едър мъжага на име Хорхе, който организира ответен огън, но за жалост след секунди бе прострелян два пъти в корема.

Пит забеляза уплашените погледи на останалите командоси — явно никой от тях не бе участвал в истинско сражение — и мигом пое командването.

— Трябва да потиснем огъня от покрива и да дадем възможност на хората от втората лодка да се измъкнат от плажа. След мен към къщата!

И щом килът им застърга дъното, скочи във водата и хукна към джунглата. Вдъхновени от тази проява на кураж, командосите се втурнаха подире му.

— Ще остана тук и ще се погрижа за Хорхе — каза Самър на Дърк, докато отваряше комплекта за първа помощ. — Помогни на татко.

Дърк кимна, свали предпазителя на пистолета, скочи от лодката и бързо настигна останалите, които си проправяха път през джунглата.

Пит спря малко преди да излязат на поляната около резиденцията на Болке, огледа постройката и забеляза външната стълба, която водеше към покрива. Обърна се към младичкия командос, който бе приклекнал до него, и го попита:

— Имате ли гранати?

— Само димни.

— Дай каквото имате.

След като събра четири димни гранати, Пит нареди:

— Щом ви дам сигнал, започнете да обстрелвате покрива, за да ми осигурите прикритие. Ще се кача по стълбите и ще метна гранатите на покрива. Притичайте бързо и ликвидирайте стрелците.

Пристъпи по-близо до къщата и извика:

— Огън!

Джунглата прокънтя от стрелбата, насочена към покрива на къщата. В мига, в който надзирателите се снишиха и затърсиха прикритие, Пит хукна към резиденцията на Болке. Докато тичаше към нея, забеляза, че стрелците на покрива нямат видимост към портика на централния вход, затова свърна натам. Намираше се на няколко крачки от стъпалата, когато входната врата рязко се отвори и от нея изскочиха двама пазачи. След миг се появи и Болке. Тримата видяха Пит и замръзнаха.

Болке облещи очи от изненада. Гласът му обаче прозвуча твърдо и уверено:

— Убийте го!