Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (14)

12.

Наложи се подводницата да се спусне още два пъти, преди да успеят да измъкнат тялото на Еберсън. Екипажът на „Дрейк“ уши набързо от парче насмолен брезент нещо като чувал за трупове и подводницата го свали до потъналата яхта. Там с помощта на механичните й ръце, монтирани в основата на корпуса, Пит успя да нахлузи чувала върху тялото на Еберсън. После преряза рибарската корда и внимателно вдигнаха чувала с трупа на повърхността. Ан настоя да остане на борда на подводницата по време на не особено приятната задача, свързана с изваждането и транспортирането на тялото на Еберсън на борда на „Дрейк“. Веднага след това Пит и Джордино се заеха да пъхнат под корпуса на „Сепия“ примките, с чиято помощ щяха да я вдигнат. Скоро пристигна и старата очукана баржа с монтирания на нея кран. Гън бе открил необичайния плавателен съд в пристанището на Сан Диего, където баржата участваше в операции по прочистване на акваторията.

След като Ан и Гън огледаха тялото на Еберсън, тя отиде при Пит и Джордино на палубата.

— Това ли е твоят човек? — попита Пит.

Ан кимна.

— Открихме в джоба му портфейл с документи, които потвърждават самоличността му. Все пак ще оставим на съдебния лекар окончателната идентификация и обявяването на причината за смъртта.

— Няма да му е лесно, след като тялото е престояло във водата цяла седмица.

— Поне изглежда, че смъртта му е била плод на нещастен случай. Вероятно са имали проблем с яхтата и са потънали.

Пит, който окачваше въжето на една от примките върху стоманените челюсти на механичните ръце на подводницата, премълча за белезите по ръцете на Еберсън.

— Има ли опасност да повредим яхтата, докато я вдигаме на повърхността? — попита Ан.

— Нямаме представа какви са пораженията по корпуса, така че отговорът е да. Има вероятност корпусът да не издържи и да се пречупи, но предполагам, че все пак ще успеем да я извадим без проблем.

— За всеки случай — каза Ан — бих искала да огледам палубата и вътрешността на яхтата преди да започнете вдигането.

— Бездруго се каним да се спуснем отново, така че идвай с нас.

След малко пак бяха при „Сепия“. Този път — вече без тялото на Джо Еберсън на борда — яхтата не изглеждаше толкова страховита. Пит позиционира подводницата точно над задната палуба на яхтата, после я завъртя бавно, за да може външните прожектори да я осветят.

— Стоп! — извика Ан и посочи през илюминатора. — Онази кутия, ей там!

Пит спря подводницата, за да разгледат по-добре продълговатата кутия, привързана за десния фалшборд, и попита:

— Нещо важно ли е?

— Възможно е, ако се съди по това, че е заключена с катинар. — Ан бе ядосана на самата себе си, че не бе забелязала пластмасовото сандъче по-рано. — Да я вземем.

— Изглежда ми здраво привързана. Не мисля, че има опасност да изпадне или да се повреди — отбеляза Джордино.

Тя поклати глава.

— Не искам да рискувам да я повредим по време на изваждането на яхтата.

Пит сви рамене.

— Нямам нищо против, но първо имаме малко друга работа.

Той завъртя манипулаторите на подводницата. Отдалечиха се от яхтата, спуснаха примката върху пясъка и я нахлузиха на носа на „Сепия“. После механичните ръце плъзнаха примката под кила, вдигнаха горния й край и го стегнаха на покрива на каютата. Пит насочи подводницата над задната палуба и се зае с изваждането на пластмасовата кутия. Успя, макар и с известни усилия, да разхлаби въжетата с помощта на единия манипулатор и да я освободи. Постави едната механична ръка върху кутията, а другата отдолу, и я стисна като с клещи. Джордино изпразни баластните резервоари и подводницата се понесе към повърхността.

Гън, който ги очакваше край перилата на „Дрейк“, ги изтегли на борда и попита:

— Метнахте ли й ласото?

Джордино се усмихна.

— Като на теленце.

— С кърмата ще е по-трудно — каза Пит. — Ще се наложи да копаем под кила, за да нагласим втората примка.

Гън погледна продълговатата кутия в механичните ръце на подводницата и каза:

— А, донесли сте ми подарък?

— Подаръкът е за госпожица Бенет — обясни му Джордино и повдигна вежда, за да предупреди Гън да стои настрани.

После измъкна кутията от стоманената хватка на манипулаторите и я сложи на палубата. През цялото време Ан не се отделяше и на крачка от него. Гън помогна на Пит да закачи втората примка, после свърза дебела пластмасова тръба с предния баластен резервоар.

— Какъв е зарядът на акумулаторите? Ще издържат ли? — попита Гън.

— Ако наденем втората примка, без да срещнем сериозни проблеми, ще разполагаме с достатъчно резерви да се спуснем трети път и да закачим въжето, с което ще вдигнем яхтата.

— Добре, ще кажа на баржата да е в готовност.

Пит и Джордино се спуснаха отново в океана, този път без Ан. Щом стигнаха до дъното, Пит застана зад кърмата на потъналата яхта и спусна подводницата в непосредствена близост до кърмата. Нагласи примката с помощта на механичните ръце, после улови с тях пластмасовата тръба и я заби в пясъка под кила на яхтата.

— Пусни прахосмукачката.

— На вашите услуги — отвърна Джордино и насочи струята сгъстен въздух от предния баластен резервоар, която премина през гъвкавия маркуч и оттам през пластмасовата тръба. От края й изскочиха мехурчета въздух, които с издигането си към повърхността се разшириха и тръбата започна да засмуква пясък. Само след няколко минути Пит и Джордино успяха да отворят под кила на „Сепия“ достатъчно голяма дупка, за да пъхнат и втората примка под кърмата й.

Джордино спря притока на въздух и подводницата се насочи към носа на яхтата, където повториха процедурата. Дръпнаха и другата примка и събраха свободните краища над каютата. Докато Пит държеше подводницата на място, Джордино работеше с механичните ръце. Накрая успя да съедини примките и да ги закачи за въжето. Вече можеха да изплуват.

— Имам нежните и прецизни ръце на хирург — каза Джордино, докато прибираше манипулаторите на подводницата.

Пит погледна огромните ръчища на приятеля си и поклати глава.

— Хирург, който работи на две места. И втората му професия е касапин. Както и да е, справи се отлично.

Изпразни баластните резервоари и подводницата бавно започна да се издига. Когато излязоха на повърхността, слънцето бе започнало да се спуска зад хоризонта. Гън управляваше крана, който изтегни подводницата на борда — умело насочи стрелата на крана към халката в горната част на подводницата, закачи я и я повдигна на нивото на палубата, където я остави да се върти във въздуха.

— Хайде, Руди — прикани го Джордино. — Свали ни на борда.

Пит погледна през илюминатора и замръзна. До Гън стоеше едър непознат мъж с пистолет в ръка. Непознатият се усмихна на Пит, но в изражението му нямаше никаква топлина. Гън отдръпна ръце от пулта за управление на крана, после погледна Пит и поклати глава, преди да направи крачка назад.

Джордино видя какво прави Гън и попита:

— Какво става?

Пит — продължаваше да се взира във въоръжения мъж на борда на „Дрейк“ — отвърна:

— Май ни оставиха да висим като пране.