Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Дърк Пит (22)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Poseidon’s Arrow, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Клайв Къслър; Дърк Къслър
Заглавие: Стрелата на Посейдон
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2013
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Полиграфюг АД, Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-398-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/748
История
- — Добавяне
11.
Подводницата, увиснала на висящия над вълните кран, се завъртя леко във въздуха, преди Гън да я спусне в хладните води на Пасифика. Пит, настанил се на мястото на първия пилот в кабината, включи електродвигателите, които започнаха да я отдалечават от „Дрейк“, докато Джордино, влязъл в ролята си на втори пилот, пълнеше баластните резервоари. Ан седеше зад тях на тясната трета седалка и наблюдаваше случващото се с вълнението на малко дете.
Джордино погледна през рамо и забеляза удивлението, което искреше в зелените й очи.
— Гмуркала ли си се някога?
— Много пъти — отвърна Ан, — но само в плувен басейн. В колежа тренирах скокове във вода.
Подводницата бавно започна да се спуска надолу. Морето извън обсега на външните й прожектори бързо потъна в непрогледен мрак.
— Никога не бих скочил доброволно от високо място — каза Джордино. — И как така смени скоковете във вода с преследване на лошите?
— Баща ми беше морски пехотинец, затова по време на следването в колежа изкарах пълния курс и на корпуса за запасни офицери. След като завърших, постъпих във флота и ги убедих да платят таксата за следването ми в юридическия факултет. После ме командироваха в поделението на военната прокуратура в Бахрейн, прекарах няколко месеца и в Гуантанамо, където установих контакти с важни клечки във Вашингтон. Горе-долу по това време се разпадна и бракът ми, затова реших да опитам нещо по-различно. Преди две години един приятел ме препоръча в Службата за криминални разследвания към военноморските сили и така се озовах в дирекцията, отговорна за контрашпионажа.
— Направо Пери Мейсън.
— И работата ми наистина беше такава, макар че докато бях във военната прокуратура, изпитвах удоволствие от самото разследване, но не и от пледоариите в съдебната зала. Точно това харесвам в сегашната си работа, която ми позволява да прекарвам доста време извън кабинета. Поех случая с Еберсън и трябва да преценя дали той или яхтата са били обект на шпионаж.
— Скоро ще научим — каза Пит. — Приближаваме дъното.
Щом видяха песъчливото дъно, Джордино коригира баласта, а Пит забеляза един омар да притичва по него, което му напомни за пропуснатия обяд с лангусти в Чили. Включи двигателите и насочи подводницата напред. Изминаха съвсем кратко разстояние, преди от лявата им страна да се появи голям бял силует. Пит завъртя подводницата и приближи потъналата яхта.
В заобикалящия я подводен свят „Сепия“ приличаше на същество от друга планета, попаднало тук по погрешка. Корпусът й, все още чист от раковини и осветен от прожекторите на подводницата, контрастираше рязко с тъмното, почти лишено от живот дъно. Подводницата започна да описва бавни кръгове около яхтата, която лежеше изправена на дъното и не показваше никакви следи от сериозни повреди.
— Смятам, че ако има пробойна, трябва да е отдолу — заяви Пит, след като забеляза тънка пукнатина в корпуса.
— Ще разберем, когато я вдигнем — отвърна Джордино. — Мисля, че няма да има проблем да мушнем две примки — една на носа и една на кърмата. След това вдигането й ще е фасулска работа.
Пит насочи подводницата към кърмата на „Сепия“, после я спусна още малко надолу, за да огледа яхтата по-добре.
Ан ахна. Облегнато на един от люковете лежеше тялото на мъж. Бледата му кожа бе подпухнала и разкъсана на местата, където различни морски създания се бяха хранили с плътта му. Около лицето му кръжеше малък пасаж морски костури.
— Джо Еберсън? — попита тихо Пит.
Ан кимна и извърна очи.
Пит погледна по-отблизо. Стъпалата и коленете на Еберсън бяха омотани с рибарска корда. Кордата бе завързана за един от кнехтовете на борда, което означаваше, че тялото е потънало заедно с яхтата. Отначало Пит не видя рани или следи от изгаряне по тялото на учения от Агенцията за съвременни отбранителни технологии, но миг по-късно зърна ръцете му.
Ръцете на Еберсън се бяха подули два пъти спрямо обичайните размери, а кожата им бе овъглена. Нараняванията бяха същите като на трупа в трюма на онзи кораб в Чили.
Досущ като мъртвия матрос от „Тасманийска звезда“ и Джо Еберсън бе умрял от ужасна и необяснима смърт.