Клайв Къслър
Стрелата на Посейдон (17)

15.

Ан, мокра до кости, стискаше здраво релинга на моторницата и си задаваше същия въпрос. Несъмнено искаше да овладее лодката и да я насочи към Сан Диего, но поне за момента това изглеждаше невъзможно, тъй като срещу себе си имаше четирима въоръжени мъже. Плъзна ръка към кръста си, за да се увери, че кобурът с нейния „Зиг Зауер“ Р239 е на мястото си, а не е изпаднал при скока й в океана.

Решението й да се промъкне на борда на мексиканската лодка бе по-скоро импулсивно, продиктувано от прилив на адреналин, а не от ясно очертана стратегия. Ан тъкмо излизаше от една от корабните лаборатории, търсейки безопасно място, където да прибере кутията на Хейланд, когато видя на палубата Пабло да насочва пистолет към Гън. Мигом се мушна обратно в коридора, пропълзя до каютата си и взе оръжието си. И когато един от нападателите привлече вниманието на всички, като простреля надуваемата лодка на „Дрейк“, тя се промъкна на мостика, но само за да установи, че радиостанцията е унищожена. Макар целият екипаж на изследователския кораб да бе изненадан от атаката, Ан много добре знаеше каква е причината за нападението. Целта им бе кутията. Тъкмо тя, а не тялото на Еберсън, бе истинската причина за появата на агент Ан Бенет на борда.

Нападателите действаха експедитивно и прехвърлиха кутията на борда на своята моторница преди Ан да успее да измисли план за противодействие. Единствената мисъл, която й мина през ума, бе, че ако не е в състояние да спаси съдържанието на кутията, трябва да го унищожи. На всяка цена.

Сърцето й биеше до пръсване, когато се прокрадна до вратата на мостика и надникна към кърмата. Вниманието на Пабло бе ангажирано с Гън, който изваждаше подводницата от водата, докато останалите нападатели пренасяха кутията на борда на моторницата. Тя пое дълбоко дъх, промъкна се до фалшборда и скочи във водата.

Дългогодишните тренировки си казаха своето. Тя се стегна, изпъна тялото си и протегна ръце, устремена към океана. Прониза водата почти под прав ъгъл, идеалното гмуркане, при което почти не се чу плясък и не се вдигнаха пръски. Тялото й потръпна от досега със студените води на Пасифика, но Ан се извърна и заплува към мексиканската моторница.

Излезе на повърхността от другата й страна, след което се прилепи плътно до корпуса й, за да остане незабелязана. Чу някой да скача на борда, после забеляза, че моторницата се отдалечава от „Дрейк“. След секунди двигателите на моторницата изръмжаха и тя полетя напред. Ан се държеше здраво и когато силното ускорение на лодката я измъкна от водата, прехвърли крак през борда, набра се и се претърколи на тясната палуба до покритата рубка.

Лодката се носеше към брега. Ан лежеше търпеливо, без да помръдва, за да успокои дишането и нервите си. Пътуването едва ли щеше да отнеме повече от половин час. И тъй като тъмнината бе неин съюзник, Ан чакаше небето да помръкне напълно. Солени пръски мокреха лицето й и тя се чувстваше като участник в родео. Надяваше се само никой да не погледне в нейната посока.

Пабло и хората му постояха на кърмата няколко минути — наблюдаваха отдалечаването на моторницата от „Дрейк“. Баржата им попречи да видят спускането на вода на малкия „Зодиак“. После четиримата се прибраха в рубката, Пабло се обади по телефона, след което изпи бутилка мексиканска бира „Дос Екис“.

Щом се стъмни съвсем, Ан пропълзя покрай фалшборда и надзърна към откритата палуба. На една от пейките седеше широкоплещест мургав мъж с пистолет в скута; беше вперил поглед зад кърмата. Имаше високо чело и дълга гъста брада, поради което напомни на Ан за младия Фидел Кастро. Здраво привързана на палубата пред него беше кутията на Хейланд — мъжът бе стъпил на нея.

Макар че при евентуална престрелка с целия екипаж шансовете определено не бяха на нейна страна, Ан можеше да се справи с този мъж, особено като се имаше предвид, че на нейна страна бе и предимството на изненадата. Целта й бе ясна: на всяка цена да изхвърли кутията през борда. Вероятно Пит и неговият научноизследователски кораб щяха да я открият впоследствие. В краен случай поне нямаше да попадне в чужди ръце.

Ан пропълзя няколко сантиметра покрай фалшборда и стъпи тихичко на палубата. От каюткомпанията долу долитаха гласове. Точно над каюткомпанията се намираше кокпитът и Ан можеше да види краката на мъжа, който държеше щурвала. Тъй като лодката вече се приближаваше към брега, Ан се надяваше, че той няма да откъсне поглед от следвания курс.

Измъкна компактния си пистолет от кобура, стисна го здраво и скочи към „Фидел“. Той така и не усети атаката й. Тя се прицели в слепоочието му, но го удари прекалено високо и дръжката на пистолета й се плъзна по темето му. Той изохка и се строполи на земята, а оръжието му падна на палубата.

Ан го изрита настрани и коленичи, за да развърже кутията.

Мъжът обаче бе само леко зашеметен. Притиснал с една ръка окървавената си глава, той зашари с другата по палубата, за да открие падналия си пистолет. Не успя да го намери, но вместо това напипа глезена на Ан. Стисна го здраво и дръпна с всички сили.

Ан, която се бе навела над пластмасовата кутия, изгуби равновесие и се просна на палубата. Имаше добри рефлекси обаче и макар „Фидел“ да продължаваше да стиска левия й глезен, изрита с десния си крак и му нанесе силен удар по слепоочието.

Той изохка и задърпа още по-силно, затова тя го изрита пак, този път в брадичката. Най-сетне пръстите му се отпуснаха безжизнени, очите му се подбелиха и „Фидел“ се строполи на палубата.

Ан се втурна към кутията, развърза първо едното въже, после се зае с другото. Беше успяла! Избута кутията до кърмата и я подпря на фалшборда. Започна да повдига единия й край, за да я прехвърли през парапета и изведнъж замръзна, защото усети допира на хладна стомана в основата на врата си.

— Това нещо ще остане на мястото си, скъпа — прогърмя дълбокият глас на Пабло, който бе опрял дулото на глока си във врата й.